Мнения клиенти

  • Последната ми надежда
    Научих за д-р Хаджиев през 2007 г. - беше последната ми надежда да намеря изход от вече 4 години продължилата ми болест на пикочните пътища.Дори и операция в престижна болница…
    Продължава...
  • Не само лекар, но и незаменим приятел
    Първата ми среща с д-р Хаджиев, беше преди 12 години. След година и половина лутане от лекар на лекар и от кабинет на кабинет, и с все по-болният ми 3…
Вижте всички мнения
Вие сте тук:Начало>Подкатегории>Подкатегории
 

Има ли място Хомеопатията в общите лечебни и профилактични дейности, свързани с повлияване на алергичните състояния?

 

През последните десетилетия се наблюдава увеличаване на броя пациенти, страдащи от сенна хрема, астма, хранителни алергии, иридоциклит и други заболявания свързани с хиперактивност на имунната система, т.е. алергични състояния. Друга стряскаща тенденция е рязкото смъкване на възрастовата бариера на развитие на тези проблеми. Към тази голяма група заболявания се включват и болести, при които имунната система реагира неадекватно и вместо защитна роля, тя започва да уврежда и унищожава собствени тъкани на тялото – Тироидит на Хашимото, диабет, Мултиплена склероза, болест на Алцхаймер, ревматоиден артрит, невродерматит (атопичен), болест на Бехтерев и още много други заболявания. Причината за това са различни:

▪ въздействия от външната среда – радиация, химичен или биологичен агент;

▪ продължителен или внезапен и силно интензивен стрес;

▪ продължителна или агресивна химична терапия или въвеждане в тялото на химични вещества;

▪ наследствено предразположение към развитие на такива състояния.

 

Механизмът на алергиите е следният:

Организмът произвежда имунни клетки, всеки вид, от които вземат активна роля в различни имунни механизми – антипаразитни, антибактериални, антивирусни, антиракови, хиперреактивни (алергични) и прочее. Всеки отделен вид имунни клетки са със специфичен строеж и имат конкретна, отличаваща се от другите видове роля и функция в разнородните имунни процеси – бактерицидни, антивирусни, имунна памет, взаимодействие между отделните типове имунни клетки и други. Всички имунни клетъчни структури се произвеждат (предимно) от костния мозък и се отделят в телесните течности. Циркулирайки, те „засядат” в органите на тялото и там, под въздействието на локалните хормони (такива, които се произвеждат от самия орган и действат предимно върху него, но са в пряка зависимост от големите хормони, произвеждани от жлезите с вътрешна секреция) се превръщат в специфичен, точно определен вид, който има характерна роля. Те носят съответно и различни имена – левкоцити, макрофаги, базофили, еозинофили, хистиоцити, мастоцити, В-лимфоцити, Т-лимфоцити, плазматични клетки и прочее. При алергичните процеси участват предимно мастоцитите и еозинофилните клетки, но и много други, тъй като алергията по своята същност е прекалено силна (дори опасна) възпалителна реакция.

Когато мастоцитите (клетките на алергията) се свържат с вещество (алерген), предизвикващо алергична реакция, те се разпадат, умират. Веществото обикновено е някаква белтъчна молекула, чужда за организма, с различен произход – от полени (цветен прашец), акари от домашен прах, плесени, храни, латекс, лекарства, отрова на жилещи насекоми, животински косми или каквито и да било други вещества, на които тялото може да реши да реагира чрез свръхреакция. Във вътрешността на мастоцитите се съдържат мехурчета, пълни с дразнещи вещества (хистамин, простагландини, левкотриени и други) и те се разпукват и веществата насищат кръвта и довеждат до проявите на алергията: кихане, сърбеж, усилена слузна секреция от лигавици (нос, фаринкс, бронхи и други), спазъм на мускулни клетки (на бронхи и съдове), обриви и други. Когато имунни клетки умрат, костният мозък разбира това и започва усилено да произвежда точно тях, за да компенсира възникналия недостиг. Това се случва по сложен механизъм, наречен „положителна обратна връзка”. В края на този процес са произведени малко повече клетки, отколкото са се разпаднали, тъй като обратната връзка е положителна. При отрицателната се произвеждат малко по-малко от възникналия дефицит. Причината, породила възможността за развитие на алергична реакция, не е пряко свързана с алергена, а с някакъв дефект на мастоцитите! Тази причина може да действа на три места:

- в началото на веригата на производство на имунните клетки – костният мозък;

- в средата на процеса – зреенето на младите, недиференцирани имунни клетки под въздействието на локалните хормони;

- в края – при завършване на диференциацията на мастоцитите.

Но не е свързана с алергените – те само отключват алергичната реакция, но не я причиняват! Това се доказва с факта, че когато човек се изолира от установения алерген, който води до алергична реакция на неговия организъм, алергични пристъпи няма, но в следващия момент, когато контакт има – се развива обичайният алергичен процес. Сиреч алергията не е била излекувана, просто не е била предизвиквана да се разрази.


КАК ЛЕКУВА КОНВЕНЦИОНАЛНАТА МЕДИЦИНА?
Всички химични медикаменти, назначавани за лечение на алергии, по своята същност са имуноподтискащи! Подтискат и намаляват силата на алергичната (възпалителната) реакция като намаляват броя на новопроизведените имунни клетки на алергията – подтискат положителната обратна връзка. И понеже този ефект е временен дозите им трябва периодично да се увеличават!

Произвеждането на все повече и повече дефектни имунни клетки на алергията води след себе си реализирането на два факта:

- във всеки следващ контакт с алерген умират все повече имунни клетки и освобождават в кръвта все повече и повече медиатори (химичните вещества в мехурчетата) на възпалението, в резултат на което алергичната реакция става все по-силна и заема все по-големи пространства от тъканите. Тоест първата година сме имали оплаквания от носа (вазомоторен ринит, сенна хрема) с кихане, обилна слузна секреция, сърбеж в носа и прочее. На втората година вече ще имаме симптом и от очите – парене, зачервяване на конюнктивите, обилна слузна секреция от очите, леко смущение в зрението и прочее. Третата година вече ще се добавят и симптоми от ушите – сърбеж, глъхнене, зачервяване на ушния проход и други. А четвъртата или петата – ще се добавят симптоми от небцето и фаринкса (сърбеж, слузна секреция...) и от дихателните пътища (затруднено дишане, астматични пристъпи, задух и прочее). И за наше съжаление всички тези неща могат да се случат и в много по-съкратени срокове.

- с времето се развива алергия и към други алергени (кръстосан характер на алергията) – ако в началото на възникването на алергията в нашето тяло сме били алергични само към полени, то постепенно ставаме алергични и към акари от домашния прах, и към пух, и към химични вещества и включваме всички известни алергени. Като краен стадий е развитие на алергична реакция дори само при стрес – т.нар. неврогенна алергия!

Друг начин на лечение с конвенционални средства е хипосенсибилизацията или ваксинирането на алергичния организъм с малки дози от известния алерген! Но, ако се замислим, неефективността на този метод е безспорна, тъй като отново се действа на алергена, а не на причината за алергичната насоченост на имунитета! Т.е. с малки дози се надяваме имунитета „да свикне” с алергена и да спре да реагира бурно на него. Но това на практика не се получава и тези методи все повече се отхвърлят от терапевтите. За съжаление обаче, когато всичко възможно с химични лекарства вече е направено и не е довело до ефект се прибягва към тях. Отчита се и още един факт – страничните прояви на хипосенсибилизацията са допълнително алергизиране на организма, тъй като в приготвянето на инжекционния разтвор се използват химични вещества като тежки метали (живак, олово, цинк, алуминий и други), химични вещества (фенол) и други, като консерванти, стабилизатори и с друга помощна функция. А те имат алергизиращ организма ефект.

Конвенционалната медицина не предлага разрешаване на проблема, тъй като се фокусира върху развитието на симптомите и лабораторните резултати и се осъществява единствено намаляване интензивността на симптомите чрез тяхното подтискане. По този начин се пропуска истинската причина за възникване на тези състояния. В резултат, медикаментите се приемат продължително време (дори цял живот). За съжаление, по този начин се получава ангажиране на съседни органи и тъкани (или на такива, които са с еднакъв ембрионален произход на вече засегнатите) – сенната хрема се усложнява с астма, уртикариите се видоизменят в контактни екземи или псориазис и други. Конвенционалните средства (кортизонови и антихистаминови препарати), които се използват за лечение на алергичните състояния, по своята същност са имунно подтискащи. Те са незаменими при спешни състояния, дори животоспасяващи, но облекчават състоянието на пациента за кратък период от време. Друг проблем е, че те имат много и сериозни странични ефекти.

 

ХОМЕОПАТИЯТА ДЕЙСТВА ПО КОРЕННО РАЗЛИЧЕН НАЧИН! Тя се опитва да се ориентира за истинската причина за смущението в имунната система. Фокусът на хомеопатичното лечение е самият имунитет, самият организъм, болният човек. Външният агент, алергизиращ организма, е на второстепенно място. Чрез хомеопатични средства се въздейства на вътрешната, реалната причина за появата на алергизацията на организма. По този начин симптомите изчезват трайно, дори завинаги чрез излекуване, а не чрез подтискане на имунната (алергична) реакция, на тялото, което се получава с химичните лекарства.

Що се отнася до причината за възникване на алергизацията, в Хомеопатията се изследва всеки от фрагментите на ПНЕИ (ПсихоНевроЕндокринноИмунна) остта. Тази теория ни дава възможност за един по-широк поглед върху вероятните причини за заболяванията, без значение от вида и начина им на протичане. За да се появи някаква болест (възпаление на лигавици, възпаление на органи, спазъм на гладки мускули при хипертонията и астмата, диабет, туморен процес и прочее) единствената причина за това е спад на имунната активност в някакъв неин аспект. Ако имаме гноен процес, това означава че макрофагиалната активност (макрофаги – вид имунни клетки) е понижена. Ако имаме раков процес – имунните клетки, които са с антитуморна роля са дефектни, не отговарят на импулсите на другите имунни клетки или тяхната активност е силно понижена. И така нататък. Възможно е причината да се корени в нарушение на имунната система. Това са (най-често) процеси на проникване в организма на чужд за него белтък. Тъй като всички процеси, гарантиращи жизнеността и функционирането на организма, се осъществяват от белтъчни комплекси и структури белтъчният баланс е много важен. Белтъци са антителата, повечето от хормоните, ензимните комплекси, транспортиращите различни вещества в тялото молекули, рецепторите по мембраните на всички клетки, структурите при деленето и размножаването на клетките, трансмитерите провеждащи различни сигнали от един вид тъкан (например нервната) до друг вид (мускулна) и прочее. Чуждият белтък провокира остро имунната система. Той може да е белтъчна отрова от насекомо или влечуго, гама-глобулин при лечение на различни заболявания, обменно кръвопреливане на чужда кръв или биомаса, ваксинации (съдържат тежки метали, които трайно нарушават функциите на белтъчните молекули в организма).

Имунните клетки се произвеждат от костния мозък, но зреят под въздействието на хормоните, така че при нарушение на хормоналния баланс може впоследствие да се увредят имунните механизми. Това се получава при:

- операции на жлези, произвеждащи хормони (хипофизна, щитовидна, панкреас, надбъбречна, яйчници, тестиси и прочее);

- при прием на синтетични хормонални препарати за лечение (акне, менструални отклонения, туморни процеси, стерилитет, диабет и други)

- хормонална контрацепция (хормонални спирали, хормонални лепенки, таблетки и други). Тези синтетични хормони създават изкуствен хормонален баланс в тялото и така променят всички ефекти на естествените хормони – метаболизъм (химичните процеси в тялото), функциониране и развитие на различните органи и системи, растеж, психоемоционално състояние и реактивност.

Всеки знае, че ЦНС съдържа всички контролиращи центрове на тялото – център на кръвнозахарното ниво, на телесната температура, на електролитните нива в телесните течности, на дихателния ритъм и прочее. Те контролират всички процеси в организма ни. Най-важната жлеза, секретираща хормони, чиято функция е да манипулира дейността на всички останали жлези с вътрешна секреция, се намира в мозъка и се нарича хипофиза. Тя е анатомично продължение на най-вътрешните мозъчни структури (Хипоталамус, Хипокамп, Амигдалово ядро, Лимбична система, Ретикуларна формация и други). Дори някои от нейните (хипофизни) хормони се произвеждат в тези мозъчни структури и само се складират в жлезата, която при необходимост ги отделя в кръвта. Установено е, че точно в тези мозъчни центрове се осъществяват нашите емоционални изживявания. Емоционалните промени предизвикват отделяне в кръвта на съответните хормони (страх – кортизон; гняв – адреналин; депресия – норадреналин; радост – ендорфини; мъка – гамааминомаслена киселина и прочее). Щом хормоналният баланс се променя при изживяване на емоцията – имунитетът също реагира с промени, които могат да се окажат болестотворни.

Всички тези механизми са много сложни, крехки и самоконтролиращи се. Ако се намесим в тях с химично вещество (например лекарство) може да се получи трайно и дълбоко нарушение в тези интимни механизми. Необходимо е рафинирано, много добре преценено, индивидуално въздействие върху тях. Това се постига с много методи, които не подтискат организма и не увреждат допълнително тези процеси. Хомеопатията е лечебна система, чиято принципна структура и начин на анализ, може да произведе терапевтичен ефект чрез възстановяване, без да подтиска и допълнително обърква, сложните жизнени процеси. След даване на хомеопатичното лекарство се подава специфичен стимул към възстановителните процеси на тялото. Преценката на медикамента, както и силата на стимулиращия му ефект (разреждането, потенцията, повторяемостта на лекарството) е сложен процес, който хомеопатът извършва по време на прегледите и изисква сериозна подготовка и обучение. Ако не се прецени правилно хомеопатичното лекарство не може да се увреди организма, нито да настъпят допълнителни болестни прояви, а просто болестта продължава да се развива в типичния си ход!

В практиката си всеки хомеопат е имал множество алергични случаи. Това произлиза от факта, че алергиите са много смущаващ здравословен проблем, който нарушава значително качеството на живот на пациента. И страдащите хора са принудени да търсят други начини на лечение, с които да си помогнат!

Моят съвет към всички пациенти и конвенционални терапевти е: отворете съзнанието си, не поставяйте граници в мислите си и търсете информация за други начини на въздействие. Хомеопатията е един от натуротерапевтичните методи, чрез които се стимулира организма да преодолее болестния си проблем със собствени, регенериращи и оздравяващи механизми. Не се подтискат симптомите, а се търси истинската причина за болестта, която в повечето случаи е вътрешна за организма! Хомеопатията има система, чрез която се ориентира за проблема и основният й принцип е индивидуалният подход! И това е логично – всеки човек е различен, с различна нервна и имунна система, с различни механизми на реакция! Едни и същи диагнози (гнойна ангина, уртикария, пневмония, астма, хипертония и прочее) при различните хора протичат по различен начин, с различна динамика на симптомите, с различна интензивност на оплакванията, с различно развитие във времето, с различни причини за развитие на болестта и прочее. Следователно, трябва да се подхожда към лечението по различен начин, с различно лекарство!

За да се уточни правилно хомеопатичният медикамент е необходимо да се събере и прецизира информация за пациента в три направления:

● Болестта, от която страда:

- каква е по своята същност (остро възпаление, хронично възпаление, туморен или алергичен процес, образуване на гнойна колекция, разрастване на тъкан, образуване на кистозни структури и прочее);

- кой орган/тъкан ангажира;

- оплакванията от съседни или отдалечени от засегнатия органи/тъкани;

- от какво се подобряват или влошават и още много други подробности;

● Конституция – това са всички особености, които характеризират болния човек и го правят индивидуален субект: емоционален типаж (страхове, стереотипи, емоционална ориентираност и начин на реакция, емоционални конфликти и прочее), зиморничав или топлокръвен, хранителни предпочитания или отвращения, сън и сънища и прочее. Тук се анализират невербалните особености на пациента, позата му на сън, жизнената му история, фамилната му обремененост и ситуации. Тази част е твърде сложна. Хомеопатът трябва да владее всички методи на анализ в хомеопатията, техники за сваляне на интервю и прочее, за да може да реагира адекватно на различните насоки на разговора както и да може да извлече максимум необходима информация от страдащия човек.

● Вероятна причина – тук идва мястото на информацията, касаеща ПНЕИ остта.

Последващият анализ също е твърде сложен като в него хомеопатът трябва да обособи специфичен за всеки отделен човек модел, в който се виждат насоките и пътят, по който пациентът е достигнал състоянието на болест, в което се намира в сегашния момент.

Търсете информация! Най-добрият източник на информация са специализираните сайтове и литература (не форуми) и самите терапевти-специалисти!




Щитовидна логика

 Както за почти всеки друг проблем, така и за щитовидната патология съществува разлика в гледната точка на конвенционалната медицина и на холистичната. В следващите редове ще изложа двете гледни точки, а всеки от вас сам да взема решение коя от двете логики му допада повече:

 

Хормоналните смущения зависят и се отразяват изключително силно на нашите емоции, поведение, настроение, енергия, продължителност и качество на живота ни, на всичко, което сме ние и нашият свят! Особено болестите на щитовидната жлеза! „ЗАЩО?” – това е въпросът, който тормози пациентите и терапевтите! След него идва „КАКВО ДА ПРАВИМ?”! В повечето случаи преминаваме към втория, без да си отговорим на първия. И в това се крие причината повечето от болестите, да се хронифицират и да се наричат „нелечими”. Холистичните терапевти знаят, че когато причината не спира да работи, органите понасят последствията и продължават да боледуват! С малки промени в изявите, честотата на симптомите, локализацията и прочее, но болестта продължава да съществува! Повечето хора знаят, че болестите на щитовидната жлеза са две: - увеличена функция (хипертироидизъм, Базедова болест, с увеличени щитовидни хормони); - намалена функция (хипотироидизъм, гуша, с намалени щитовидни хормони). И двете могат да бъдат с възли, за които се знае, че биват горещи и студени. И накрая, рак на жлезата! За да се разбере всичко трябва да се опознае процеса на работа на щитовидната жлеза (първата схема): Щитовидната жлеза произвежда два щитовидни хормона (Т3 и Т4), които действат върху тялото и органите. Но работата на щитовидната жлеза се контролира от висшите центрове на мозъка чрез хипофизната жлеза и нейния хормон (TSH). Този хормон (хипофизният) се нарича „стимулиращ”, защото когато в организма има липса на щитовидни хормони той се отделя повече и стимулира щитовидната жлеза да ги произведе. Когато, обаче, в тялото има излишък на щитовидни хормони, този стимулиращ хормон е излишен и той намалява – защото няма нужда от стимулация на щитовидната жлеза! Ето защо щитовидните хормони (Т3 и Т4) и хипофизния хормон (TSH) са в обратна зависимост – когато едните (Т3 и Т4) са високи и увеличени, то другия (TSH) е нисък или намален. Обратната зависимост показва адекватност в регулацията на тези щитовидни процеси. Съответно при болестните състояния, при които се установяват високи (над нормата) щитовидни хормони (Т3 и Т4) се развива болестта Хипертироидизъм (Базедова болест) и при нея TSH е много нисък, дори често стойностите му могат да стигнат до нулата. Обратното състояние – Хипотироидизъм е, когато щитовидните хормони (Т3 и Т4) са под-нормите, ниски стойности, а TSH е висок. Това е логиката! Когато я открием всички сме спокойни, мислейки че разбираме всичко, което се случва в тялото! Проблемът е, че в повечето случаи логиката я няма! Често се установяват различни вариации на нелогични данни: - високи щитовидни хормони (Т3 и Т4) и висок хипофизен хормон (TSH); - високи щитовидни хормони и нормален хипофизен хормон; - нормални хормони, а бурни отклонения и ненормални оплаквания на пациента, водещи към щитовидно заболяване; - нормални хормони, а тежко болестно променена щитовидна жлеза при ехографско изследване; - ниски щитовидни хормони и нисък хипофизарен; - нормален хипофизарен хормон и ниски щитовидни и прочее. Повярвайте – това е лудост. Въпросът „Какво да правя?” вече измества „Защо се случва това?” тъй като явно не можем да разгадаем пъзела. Тогава отчаянието може да ни тласне към омраза – към лекарите, към лабораториите, към системата, към лекарствата... виждал съм го стотици пъти. Отговорът е Тироидит на Хашимото! Това е заболяване, което често се пренебрегва от всички, а в повечето случаи дори пациентите не знаят, че това е тяхното заболяване! В моята практика над 50% от всички патологии на щитовидната жлеза е тироидит на Хашимото. Причините това заболяване да е „невидимо” са две: - то не засяга (най-често; в началото) хормоналния баланс, а само хормоните се следят от ендокринолозите по принцип и се „покриват” от Здравната каса; - то е автоимунно (имунитетът се „обърква” и атакува собствената си щитовидна жлеза, мислейки я за чужд орган), а конвенционалната медицина не може да лекува автоимунни заболявания, затова не ги наблюдава и диспансеризира. Да, обаче, това не касае пациента! Това заболяване не засяга хормоните и затова симптомите му са нетипични, могат да се срещнат и в напълно здрави хора: лесна уморяемост, периодичен лек задух, избухливост и плачливост (нестабилно емоционално състояние), вътрешен тремор, тревожност (в стомаха, гърлото, крайниците), лека (но и по-тежка, необяснима) анемия, болки в ставите (особено малките, на пръсти, китки, глезени, лакти, гръбначен стълб), чести подостри (не със силни оплаквания) възпаления (циститни, синузитни), трудно забременяване, много болезнен и нередовен мензис, безсъние и прочее. При тези слаби и нетипични оплаквания никой няма да се сети да проследи щитовидната жлеза, но и да помисли в тази посока – то ще се изследват хормоните, а болестта не засяга (поне в началото) хормоналното производство! Проблемът е в имунната система (схема 2)– нейните самоконтролиращи механизми спират да работят правилно. Авто-антителата (ТАТ или antiTG и МАТ или antiTPO) атакуват и разрушават клетките на щитовидната жлеза. Поради разрушенията в жлезата се оформят зони, където липсват клетки (те са разрушени) и зони, в които живите (оцелелите все още) щитовидни клетки се уголемяват, за да поемат функцията на вече унищожените. Така жлезата се оформя от: „зърниста структура”, „ехографски неравномерна структура”, „груба ехогенна структура” и прочее, до: „анехогенни зони” и „кисти” (това са зоните с разрушени, липсващи клетки) и „хиперехогенни зони” и „възли” (това са зоните с уголемени, все още функциониращи клетки). Когато процесът напредне още се развиват големи възли и тумори на щитовидната жлеза. В резултат на атаката на тези авто-антитела (ТАТ или antiTG и МАТ или antiTPO) се нарушава и нормалната регулация на щитовидната жлеза – хипофизния хормон (TSH) не реагира адекватно: вече обратната му зависимост с щитовидните хормони не се установява в изследванията! Ето една холистична гледна точка на „ЗАЩО се случва това?” Проблемите на тези отклонения са: - щитовидните отклонения са в групата на т.нар. психо-соматични заболявания. Това са болести, при които психоемоционален конфликт директно се отразява на появата на симптоми (нарушения само във функцията на органа) и болести (нарушения в структурата на органа). В тази група са: астма, хипертония, диабет, епилепсия, тикове, неинфекциозен колит, гастрит и язва, акне розацея, есенциална тахикардия, вегетативна дистония, менийеров синдром (вестибуларни отклонения) и още много. Тези заболявания се появяват и влошават при определени емоционални конфликти! Проблемите при тях са в Централната нервна система и по-точно – в най-висшата й функция: психоемоционалната. - липса на контрол - в заболяванията на щитовидната жлеза имаме проблем с контрола в: хипофизната дейност (чрез TSH) над щитовидната (Т3 и Т4); работата на щитовидната жлеза (секретира прекалено малко (хипотироидизъм) или прекалено много (хипертироидизъм) щитовидни хормони); функционирането на имунните механизми (при тироидита на Хашимото) – вместо да пази и защитава, имунната система атакува и разрушава собствени органи и клетки! - авто-агресия: във всички случаи на отклонения в работата на щитовидната жлеза откриваме агресия на механизмите на тялото срещу самите негови органи и функции! - липсата на контрол и авто-агресия са общи теми за организма и показват неговата обща склонност да ги развива. Ето защо, заедно с тези щитовидни отклонения, откриваме други съпътстващи ги, болести и прояви на липса на контрол и авто-агресия. Примери за липса на контрол – сърцебиене (липса на контрол на сърдечния ритъм), уртикария (алергично състояние) , анемия (липса на контрол над хемоглобина). Пример за автоагресия - депресия и суицидни наклонности (авто-агресия), задух и стягане в гръден кош и шия (авто-агресия). Стана ясно, че щитовидните болести се дължат на емоционални конфликти, които са толкова нараняващи и тежки, че предизвикват саморазрушението на тялото! Собственият организъм е взел решение да не съществува повече, не заслужава да живее!

Холистична гледна точка на „КАКВО да направим?” Отговорът винаги е бил: действия, насочени към спиране на причината, която е породила, поддържа и подхранва постоянно болестта. Защото дори да възстановим грубия хормонален баланс със синтетични хормони (Л-Тироксин, Еутирокс и други) автоагресията и липсата на контрол си остават и като резултат – „лекарствата се пият до края на живота ти”! Дори да махнем цялата щитовидна жлеза – причината продължава да действа и авто-агресията и липсата на контрол ще се насочи в друга посока (ще се реализира или обостри друга психо-соматична болест). Трябва да открием и да се опитаме да спрем ПРИЧИНАТА! Всичко, което виждаме – авто-антитела, хормони, симптоми и оплаквания, възли и кисти в жлезата и прочее, това са крайните резултати от действието на причината! Трябва да отместим погледа от крайните резултати и да погледнем по-навътре в организма! Но за целта е необходимо да се освободим от нашите предразсъдъци и закостенели виждания, от нашето ЕГО, от желанието да избягаме и да не поемем отговорност за личната си болест! Но дори и тогава е много трудно, защото болестта е част от личността на човека, от неговата ценностна система, от моделите които следва в живота си, от ориентирите му при всеки негов избор! Тогава да се доверим на някого! На някой, който може да открие причината! Конвенционалната медицина не разполага със система, която да оцени и открие причините на болестите. Затова, според официалната медицина, всички хронични болести са нелечими! Но това не устройва хората – те искат излекуване! Единственият шанс са холистичните терапии – това са методи, в които човешките проблеми се оценяват цялостно, дълбоко и истински. Хомеопатията е най-развития от тях (разбира се, според мен!).

Ако искаме да постигнем нещо повече от пиене на хормони в остатъка от живота си живеене в тихо отчаяние и отричане на живота предаване на нашите болести и проблеми в поколението безконечно страдание – нашето и на хората, които ни обичат и са до нас... то тогава и трябва да направим нещо повече от това да посегнем към следващото хапче.

 

Хомеопатията показва изключително голяма резултатност при лечение на остри състояния. Възстановяването е учудващо бързо, на каквото не сме свикнали при лечение с химични лекарства (антибиотици, противовъзпалителни, хормонални и други). Това произлиза от факта, че при тези заболявания, със силни прояви и оплаквания, организмът има достатъчно енергия и му е необходима много кратка стимулация, за да възстанови напълно състоянието си на здраве. Подходът на лечение е твърде различен от алопатичната (химическата), конвенционална медицина.

Ще започна от основното виждане на Хомеопатията при лечението – холистичността, т.е. психоемоционалното и физическото състояние са едно цяло и болестта ще се прояви по аналогичен начин и в двете сфери. Дори нещо повече – причината за почти всяко физическо страдание се крие в някакъв психоемоционален дисбаланс или общо казано – стрес. Както причината (стресът), така и следствието (физическата проява на болестта) създават една цялостна картина, която съответства на едно единствено хомеопатично лекарство. То се явява специфичният стимул (симилимум), от който има нужда пациентът, за да се върне към баланса си (здравето).

И отново нещата са свързани със жизнената енергия на човека. Всеки един от нас носи определен тип чувствителност, която е специфична само за него и за никой друг. Тя го кара да реагира само на определени дразнители (критика, ревност, конкуренция, загуба на близък човек, любовно разочарование и други). Но бурната му реакция би направила трудно съжителството му с другите членове на обществото. Той осъзнава това и цялата си енергия (или голяма част от нея) изразходва да прикрива и подтиска тази си чувствителност, за да се адаптира лесно в обкръжението си. Например даден човек е изключително гневна натура и стереотипът му на реакция е гняв и раздразнение към всякакви събития (в службата, семейството, автобуса, на улицата), не понася критики или съвети, работохолик, перфекционалист и изключително амбициозен. Ако в някаква ситуация той бъде подложен именно на факторите, към които е особено чувствителен и възприемчив (например началникът му го критикува, особено пред колегите, за недобре свършена работа), това ще предизвика бурна реакция и силно психоемоционално натоварване. Но ако психичното напрежение нараства постоянно, то това би нарушило жизнените функции на централната нервна система. В природата, като адаптационен механизъм, съществува начин това напрежение да се прехвърли във физическата сфера (върху тялото) – той се разболява. Физическото му страдание ще има същите характеристики като психоемоционалния му профил – гнойна ангина, с много висока температура, изключително силна болка в гърлото, свръхчувствителност към светлина, шум, допир. Този пациент ще има отвращение към компания, утешаване, задаване на въпроси и изобщо разговори и общуване. Възпалението му също ще бъде гневно като самия него. При физическо страдание, енергията на неговия организъм ще бъде насочена към възстановителните процеси и ще се отклони от контролирането на характеровите му особености. Сиреч, когато е болен той няма толкова успешно да контролира гнева и раздразнителността си, поради пренасочването на енергията му. Цялата тази картина напомня за хомеопатичните лекарства Нукс вомика (Nux vomica), Хепар сулфур (Hepar sulphur), Хамомила (Chamomilla) и други. При заболяването на всеки отделен човек сценарият е различен като причината (психоемоционалният дисбаланс) и следствието (физическата болест) са строго индивидуални. Ето защо в Хомеопатията не съществуват схеми на лечение – Беладона (Belladona) за катарална ангина (зачервено гърло) с висока температура, Меркуриус солубилис (Mercurius solubilis) за гнойна ангина, Антимониум тартарикум (Antimonium tartaricum) за пневмония, Бриония (Bryonia) за кашлица с болки в гръдния кош, Ликоподиум (Lycopodium) за хепатит и т.н. Необходимо е да се търси причината за болестта в психоемоционалната сфера и начина на реакция на физическо ниво, които са специфични за всеки отделен индивид. Затова не се учудвайте, когато водите детето си на хомеопатичен преглед и терапевтът пита за неговия характер, начина му на адаптация в социалната среда, за агресивността или съня му, за начина му на плач, а не се заравя в лабораторната документация или в търсене на (безполезна) диагноза.

В Хомеопатията физическите прояви на болестта се възприемат като начин на адаптация на човешкия организъм към някакъв нововъзникнал фактор. Болестта (както я разбира конвенционалната медицина) не е физическите прояви, а специфичното нарушение във вътрешността на организма. Трябва да лекуваме точно това нарушение, а не повърхностните му прояви (симптомите)!

Всички остри състояния се изследват по гореописания начин от хомеопатите. Няма значение дали е ангина, пневмония, панкреатит, гастрит (възпаление на стомаха), цистит (възпаление на пикочния мехур), орхит (възпаление на тестисите), аднексит (възпаление на яйчници и маточни тръби) или друг орган. Изключение правят инфекциозните заболявания – варицела, скарлатина, заушка и други. При тях микробиалният причинител е толкова силно вирулентен (предизвикващ болест), че какъвто и тип да е човекът, той се разболява. Но отново имаме индивидуалност – различните хора боледуват по различен начин от едно и също инфекциозно заболяване!

Причините за нашите физически заболявания са в психоемоционалните ни изживявания. “Но ние сме живи човешки същества и винаги имаме някакви психоемоционални проблеми, с които трябва да се справяме и които ни тревожат!” – ще кажете вие. “Да” – ще се съглася с вас. Затова и винаги ще боледуваме! Но подходът ни към болестта трябва да се промени. Истинският начин на лекуване е чрез холистичност, а не чрез химически формули. Трябва да насочим взор навътре в себе си, да се опознаем, да разберем собствените си начини на справяне, да признаем слабостите си, да лекуваме истинските причини за нашите страдания! Само по този начин ще бъдем истински здрави, адекватни към света и себе си, щастливи в собствения си свят, постигащи винаги целите си!

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

 

Хомеопатичното предписание е резултат от направляваното от лекаря общуване между него и пациента, по време на прегледа. Целта на лекуващия е да открие съответствие между болестното състояние на човека, седнал срещу него, и картината на едно хомеопатично лекарство. За да се назначи хомеопатично лечение е абсолютно задължително да се осъществи лична среща между хомеопата и болния. Това произтича от факта, че хомеопатично предписание и назначаване на необходимия медикамент е строго индивидуално. Не съществува хомеопатично лекарство за определена диагноза – за пневмония, за грип, за ангина....

1. По време на хомеопатичното интервю, което представлява прегледа, лекуващият наблюдава човека пред себе си – поведението му, чертите на лицето му, зиморничавостта, жаждата, структурата на тялото, вида на кожата, цвета и вида на косата и всичко онова, което показва индивидуалните физически особености, произтичащи от генетичната информация у човека (наречени с думата “фенотип”). Фенотипът е основния елемент от едно явление, което се определя от хомеопатите като “конституция” на болния и е един от най-важните моменти при хомеопатичното предписание!

2. Необходимо е и хомеопатично изследване на болестта. Симптомите, които болният демонстрира, не са самата болест, а повърхностната изява на борбата на организма с нея. Но те показват някои характерни черти, които могат да се използват, за да се направи заключение. Някои от чертите са “модалностите” на симптомите. Те представляват всички фактори, които променят (влошават или подобряват) или предизвикват появата на симптома – лежането по гръб води до кашляне, студеният въздух влошава хремата, един час след ядене се появява болка в корема, студеното течение засилва болката в гърба, след миене екземата се зачервява и сърбежът се усилва....

3. Друг важен момент при изследване на симптомите е тяхната динамика. Всеки симптом има динамика! Тя е в корелация с динамиката на самата жизнена сила на човека. Например: от 17 до 20 часа се засилва главоболието, сутрин се появява световъртеж, температурата се повишава след 19 часа, 3 дни преди мензес бялото течение се засилва и става дразнещо, силно отичат и зачервяват обривите по време на пълнолуние.....

Модалностите и динамиката на симптомите са много важни и необходими при изследването на болестта. Но повечето хора, свикнали на почти незаинтересования преглед в кабинета на семейния си лекар, не обръщат внимание на тези подробности, не са готови да насочват лекуващия в опита му да намери подходящия медикамент. Затова се казва, че пациентът активно участва в лечението си, когато става дума за Хомеопатия. Неподготвеността на болния човек често принуждава хомеопатите да обучават пациентите си, да ги учат да наблюдават важните неща при проявите на симптома, защото ако лекарят не получи необходимата информация за симптомите, той няма да може да предпише медикамент.

4. Разбира се, важна е и самата диагноза, конкретния орган и тъкан, която е засегната при развитието на болестта. Тя показва как и къде е засегнат организмът и насочва към конкретния имунен дефицит. Може да се направи и извод колко силно е подтисната жизнеността на болния. Например често болестта се е развила във много важен орган: сърце (хипертония, исхемична болест на сърцето, недостатъчност на клапния апарат, камерата хипертрофия, сърдечен порок и т.н.), бял дроб (туберкулоза, пневмония, емфизем, белодробен емболизъм, склероза на белия дроб, белодробна хипертония и прочее), хормонален орган (поликистоза на яйчници, тироидит на Хашимото, възли в щитовидната жлеза, диабет, тумор на надбъбречната жлеза и други) и т.н. Това означава, че имунната система е много подтисната и е допуснала да се разболее много важен за живота орган и трябва сериозна стимулация на жизнеността. Когато болестта се е развила в повърхностен орган или тъкан – кожа (обриви, екземи, зачервявания, брадавици) или лигавици (цистит, трахеит, ринит, конюнктивит) изводът, който се прави, е че имунитетът е в добро състояние и е изтласкал болестта на повърхността на тялото, където няма опасност от застрашаване на живота. След тези наблюдения се прави извод за прогнозата, продължителността на лечение, повторяемостта и разреждането на хомеопатичното лекарство, необходими допълнителни терапевтични въздействия (психология и поведенческа терапия, лечебно хранене или нужни хранителни добавки, двигателен режим и други).

При среща с пациент, хомеопатът се стреми да си изгради една теория за целия случай, която определя необходимия за излекуването медикамент. Тази теория е като един трикрак стол – за да е стабилен и да не се катурне, на него са му нужни и трите крака, на които да се подпре. Единият крак е конституцията на болния човек. Другият е проявата и динамиката на самата болест, която се изразява с модалностите и динамиката са проявените симптоми, както и мястото (поразения орган или тъкан) и начина на действие (възпаление, дегенерация, разазвяване, атрофия, разрастване) на болестта. Третият крак е причината за появата на болестта.

Какво се има в предвид? Всичко в Хомеопатията е математика, т.е. за всяко следствие си има и причина. Често под причина на болестта хората и конвенционалните лекари разбират микроорганизъм, токсичен фактор, алерген. Но това няма нищо общо с истината. Причината да се появи заболяване е подтискането на имунната система. Тя е тази, която контролира патогените (гените, които носят заболяванията) и микроорганизмите, населяващи нашето тяло. Защо той е здрав, а аз съм с Грип? Защо различните хора боледуват по различен начин от едно и също заболяване? Защо днес сме здрави, а утре имаме висока температура! Нима вирусът не е бил в нашето тяло вчера? Защо тогава не сме се разболяли тогава, а чак днес? Причината е Имунитетът!

 

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

Причината Хомеопатията да е забулена в мистицизъм и да не се използва толкова широко в Света, а и в нашата страна, се нарича Хомеопатично Лекарство! Какво съдържа то, как действа, как се произвежда, защо няма упътване за ползване и странични ефекти – това са все въпроси, които се появяват веднага, стигне ли се до действително лечение с Хомеопатия.

Нека да започнем от източниците за хомеопатични лекарства – ние, хомеопатите, ги наричаме “царства”. Използват се основно три царства – растително, животинско и минерално. Основният принцип е, че се използват източници, които съставляват околната среда на човека. Досещате се, че все по-малко представители на споменатите царства, се срещат около нас в днешно време. Затова в модерните времена на ХХ, а вече и на ХХІ век, се приготвят лекарства от най-често използваните измислени от човека храни (например шоколад), от пластмаса, от често използвани химични лекарства и ваксини.

Как се произвеждат хомеопатичните лекарства и необходима ли е стерилност? Да проследим производството на хомеопатичното лекарство от растението Pulsatilla vulgaris. Приготвя се от цяло, прясно, разцъфнало растение. В България то е известно като Котенце, и е от семейство Лютикови. Често срещан вид е в Южна Европа. Поставя се в алкохол и престоява известно време. Алкохолът извлича от него различен букет от вещества като фармакологичното действие на растението се дължи основно на един глюкозид (ранункулозид). То има спазмолитично действие при спастична кашлица, спазми на храносмилателния канал и маточни болки. Има и противомигренозно и антиневралгично действие. Използва се и като противокатарно и седативно средство, а има и антибактериално действие и свойство да причинява образуване на мехури по кожата. След прецеждането на цялата смес се получава тинктура, която се нарича майчина тинктура. От нея се взема една част (например 1 милилитър) и се слага в празен съд. В него се добавят 99 части (99 милилитра) смес от алкохол и вода в равни количества. Получава се 100 части смес майчина тинктура-вода и алкохол. Това се нарича едно стократно разреждане на тинктурата и се отбелязва с 1СН. След това се извършва процесът потенциране (думата “потенция” най-често се използва за устно означаване на степента на разреждане на медикамента (1СН – първа потенция; 9СН – девета потенция)... Представлява многократно, силно и енергично разклащане на съда чрез кратки и резки удари (например върху дланта на другата ръка), наречени сукусии. Чрез тези силни разбълниквания молекулите в сместа се удрят една в друга. При ударите си предават енергия. Различните автори предлагат различен брой на сукусиите, но това не е важно. След достатъчно разтръсквания вече сместа в съда се е превърнала в хомеопатично лекарство 1СН. От него се взема една част (1 мл) и се поставя в нов празен съд, в който се добавят нови 99 части (99 мл) смес вода/спирт в равни количества. Става двустократно разреждане и се отбелязва с 2СН. Следват нови сукусии и се появява хомеопатичното лекарство Pulsatilla 2СН. Така можем да продължаваме до безкрай. Необходимо е да отбележа, че след 9СН, получаваме толкова силно разреден разтвор, че в него не може да се открие и една молекула от растението. Има само водни и алкохолни молекули.

Кое тогава действа! Искате ли да ви издам една тайна – никой все още не знае и точно това е слабото място на хомеопатичната наука в този материален свят. Може би медицината и светът очакват това откритие, което е достойно за Нобелова награда. Но ефектът от лечението точно с тези нематериални лекарства е неоспорим. Какво действа тогава. Ето вероятно обяснение:

Когато се сблъскват молекулите на източника на лекарство, на водата и на алкохола става обмяна на много фини енергийни частици, наречени кванти. Тъй като водата и алкохолът (който е подбран) не са реактивни (т.е. трудно встъпват в химични процеси), те не се променят химично под въздействие на молекулите на активните вещества, извлечени от източника (от тинктурата-майка). Естествено няма голяма енергийна обмяна, затова и не се наблюдават явления като взривове, запалване, силно загряване, излъчване на светлина и други, които да покажат огромно енергийно въздействие. Въпреки всичко се обменя енергия. Постепенно подредбата в пространството на водните и алкохолните молекули започва да наподобява подредбата на молекулите на източника. Енергийните им колебания също започват да си приличат:

Колкото повече се разтръсква разтворът на разреждането, толкова повече се наподобява източника, съответно подобието между източника и болестното състояние също се увеличава. Какво означава това?!

Всеки медикамент в Хомеопатията си има картина, на основата на която се назначава. Тази картина се търси при прегледа. Тя представлява едно много голямо разнообразие от тип, динамика, вид на оплаквания и симптоми от различни органи и системи на тялото (дори психични); от фактори, които ги подобряват или влошават (наречени модалности). Колкото по-голяма част от установената при изследванията на лекарството картина е представена в конкретния случай, толкова е по-голямо и пълно подобието на лекарството и болестта, съответно, толкова по-голямо разреждане е необходимо да се приложи.

Например лекарството Belladona се използва най-често при внезапно появяващи се, остри, бурни инфекции, с много силна изява на симптомите. При наличие на ярко зачервено гърло, силна болка при преглъщане, която се е появила внезапно след ядене сладолед (например), внезапно появила се много висока температура (над 38,5°С) и никакви други оплаквания би могло да се използва лекарството в разреждане 9СН. Когато към тези оплаквания се добави силно пулсиращо главоболие, придружено с ярко зачервяване на лицето, студени крайници, а изгаряща глава, може би е по-подходяща 15СН. Ако картината е още по-разширена – с широко разширени зеници, силно дразнене от ярка светлина и шум и горещо изпотяване, силна жажда, силна отпадналост и зиморничавост вече е необходимо още по-високо разреждане (30СН). И при наличие на халюцинации (например за кучета), силно изразени страхове, съпътстващи остро възникналото възпаление ще ни трябват доста големи разреждания на това лекарство. Колкото картината на лекарството е по-пълна, толкова по-високо е разреждането, което е необходимо за излекуването!

Хомеопатията е математика – за всичко има причина, която обуславя съответното действие и реакция на организма! Как хомеопатът изгражда теорията си за необходимото на конкретния пациент лекарство е тайната на изцелението! Това е ключът за успеха на хомеопата.

 

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

Често сравняват Хомеопатията с Фитотерапията (билколечение). Единствената обща черта между тях е, че източниците за приготвяне на лекарство са лечебните растения (билките).

Идеята на билколечението е химическият ефект, който се предизвиква от букета вещества, извлечени (чрез запарка, варене, киснете и прочее) от растението (или части от него, наречени дрога). Аналогично на всички останали химически лекарства (антибиотици, синтетични витамини, кортикостероиди, противовъзпалителни и т.н.), извлеченото веществото навлиза в кръвта и въздейства на определени тъкани (или клетки), в резултат на което настъпва ефект – кашлицата става отхрачваща или намалява, диаричните изхождания се разреждат и нормализират, сърбежът отзвучава... Но не трябва да забравяме, че нито едно химично вещество няма качеството избирателност, т.е. то действа на много тъкани, не само на болестотворно променената, съответно дава много ефекти, не само облекчаващи симптомите. Става въпрос за странични и нежелани ефекти, за ефекти, които не могат да се предвидят от терапевта. Дори ще задълбоча темата: тъй като лечебните растения съдържат в себе си вещества с мощен ефект върху живи тъкани при неправилно приготвяне на отварата или извлека или погрешното им използване може да се причини същинско отравяне! Още повече намалява предимството на билките фактът, че те нямат индивидуален ефект. Сиреч, различните страдащи хора различно се повлияват от едно и също лекарство, приготвено от лечебно растение по методите на билколечението.

Изучаването на лечебните свойства на растенията не е приоритет на съвременната химическа индустрия, тъй като икономически по-ефективно е създаването на синтетичен дериват, отколкото изследване на вида на веществата, които се извличат при обработка на определено растение и техния оздравителен ефект.

И тъй като, по една или друга причина, терапията с лечебни растения не е актуална в наши дни, затова и не се развива като наука. Няма стабилни принципи, които да я поставят на здрава научна основа, няма последователи, държавата не стимулира развитието на този терапевтичен метод и като резултат тя остава в сферата на апокрифите!

В Хомеопатията източниците на лекарства се разделят общо на царства – растително, минерално и животинско. Най-широко застъпеното е първото, защото лечебната сила на растенията е известна още от дълбока древност и знанията на човечеството за техните лековити свойства са достигнали до съвременните терапевти.

Но в хомеопатичната наука гениалната мисъл е достигнала по-далеч от ограниченията на материята и е навлязла в сферата на енергията, което за непросветения (или здраво стъпилия на старите схващания за науката и света, съвременен, материалномислещ субект) би изглеждало като научна фантастика! Медицината, в това число и Хомеопатията, е статистическа наука. Оплакванията, развитието на болестта, лековитостта на дадено вещество, физиологичните норми на различни показатели (тегло, ръст, количеството на съдържащия се в червените кръвни клетки хемоглобин, ниво на кръвна захар, размери на различните органи и прочее) и т.н. са определени чрез наблюдение на определено количество индивиди (наречено статистическа извадка) и логическо разсъждение, направено през матрицата на дадена теория или принцип. Така се е подхождало и при определянето на картините на хомеопатичните лекарства и начина на тяхното целебно действие.

Как се открива дадено хомеопатично лекарство! Няколко са начините, но най-широко известният (и използван в зората на Хомеопатията) е по пътят на доказването. То представлява приемане от здрав човек на големи дози от дадено вещество или извлек от лечебно растение по определена схема. След известен брой приеми се извършва интоксикиране (натравяне) на изпитващия и той развива различни симптоми и оплаквания. Лекарят-хомеопат записва наблюденията си върху цялостното развитие на картината на отравяне. Следва приготвяне на хомеопатична форма на извлека от растението и подробно систематизиране на интоксикационните симптоми под формата на картина на лекарството.

За да се назначи даден хомеопатичен медикамент, терапевтът трябва да установи цялостната картина на болестта у пациента, съответстваща на картината на необходимото лекарство. Тя представлява съвкупността от всички оплаквания и симптоми (главни и съпътстващи), както и тяхната динамика, ред на появяване и интензивност и т.н. Съответствието между картината на страданието и картината на медикамента, установена при неговото доказване, представлява един от основните принципи в Хомеопатията – подобието! Колкото подобието е по-голямо, т.е. двете картини, на болестта и на хомеопатичното лекарство, се припокриват, толкова по-разредена форма на първоизточното вещество ще се използва като хомеопатичен медикамент, за да се постигне излекуване!

Другият принцип в Хомеопатията е използване на минимална доза от лечебното вещество! Това правило се съблюдава при производството на хомеопатичните лекарства. Те представляват максимално разредени разтвори на първоизточните вещества. Толкова разредени, че при щателен химически анализ се откриват единици от техните молекули, които не биха довели до значителен химичен ефект върху жив организъм.

Възникват много въпроси, свързани с хомеопатичните лекарства: Кое прави хомеопатичните разтвори лекарства? За каква енергия става въпрос? Просто едно разреждане на първоизточното вещество ли е достатъчно, за да лекува? Стерилност необходима ли е при производството на хомеопатични медикаменти? Как е възникнала идеята за минималното количество вещество?

 

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

680г. Имам болка, вземи корен;
1370г. Коренът е езически, вземи билка;
1830г. Билката е отровна, вземи хапче;
1940г. Хапчето е вредно, вземи антибиотик;
2000г. Антибиотикът е синтетичен, вземи корен!
Из статия за здравето в Интернет!

През последните години сме свидетели как пазарът на лекарствените средства се залива от множество лечебни препарати от природен произход. Това е израз на търсенето на хората на други начини да повлияват заболяванията си, защото явно старата слава на антибиотиците и другите химически лекарства вече не е достатъчна да поддържа вярването, че лекуват! Друга форма на този стремеж към натуропатията (лечение с природни средства) е все по-честото търсене на такива лечебни методи, които се основават на стимулиране на организма и неподтискане на неговата жизненост. Днес, тези методи вече са широко известни – акупунктура, апитерапия (лечение с пчелни продукти), биоенерголечение (Рейки, Прана и други), лечебен масаж, билкотерапия и още много. Един от тях е Хомеопатията, наричана още “нежната медицина”! Какво я различава от медицината, която използва химически средства (известна с името “алопатия” в хомеопатичните среди)? По принципите на лечение!

1. Произходът на думата “Хомеопатия” е гръцки: “homoios” – “подобен”; “pathos” – “страдание” и отразява основния ù принцип: “подобното се лекува с подобно” = “Similia similibus curantur”. Веществото, от което е създадено хомеопатичното лекарство, дадено в големи материални дози на здрав организъм, предизвиква подобни симптоми като на болния човек. Това означава, че хомеопатичните медикаменти не съдържат (или съдържат много минимални количества) вещество. Например при докосване на листа от растението Отровен шмак (Rhus toxicodendron) се получава кожен обрив със зачервена кожа и формиране на малко мехурче. Усещанията са силен сърбеж, лека болка, парене, дори повишаване на телесната температура. Обривът много прилича на този, който се оформя при кожната проява на вирусът Herpes simplex (най-често по устните) и при варицелата (шарката, наречена лещенка). Следователно хомеопатичното лекарство, приготвено от растението, съдържащо пренебрежимо малко количество от извлека му, често се използва при гореописаните заболявания.

2. Другият основен принцип на Хомеопатията е Холистичността. Този принцип представлява тълкуване и извличане на изводи за процесите, като се вземат в предвид взаимосвързаната и проявена тоталност от явления. Идеята е, че болестта засяга целия организъм, всички негови органи, тъкани и системи. Единият орган е като парченце от огромния пъзел, наречен организъм. Без него съществуването на организма е немислимо, както и без останалия организъм той просто е един отпадък. Тоталността - това е идеята на холистичността! Всичко е една съвкупност, която е неделима и взаимнозависима от отделните си компоненти. Функционирането на белия дроб и дихателните пътища е неразривно свързано със сърдечносъдовата система (не ни стига въздухът когато сърцето не работи добре), психо-емоционалното състояние (дишаме учестено когато сме развълнувани), хормоналния баланс (неравномерно дишане и внезапен задух при хиперфункция на щитовидната жлеза), нервната система (спиране на дишането при епилепсия, тумор на мозъка, черепно-мозъчни травми), имунитета (от често срещаните възпалителни изменения на дихателната система като бронхити, трахеити, пневмонии до тежки нарушения при автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, синдром на Goopasture, болест на Бехчет) и т.н. При хомеопатичния преглед се отчитат всички налични оплаквания и се тълкуват като цялостно нарушение, а не само като патология на отделна система или орган.

3. Понятието “Жизнена енергия”! Нека да си зададем въпроса: по какво нашето тяло се различава от един предмет, например един стол. Ако подложим на химичен анализ и двете тела ще установим с огромно учудване, че качествено измерено човешкото тяло и столът са изградени от едни и същи химични елементи, дори с малка разлика в количеството на всеки от тях. Тогава какво дава тази огромна разлика? Кое ги прави различни? Това е енергията, която ги организира! Ами какво прави различията между хората? Всеки от нас има еднакви органи и тъкани, които функционират по подобен начин. Защо тогава всеки човек е уникален субект и неговите страхове, емоции, заболявания и външен вид са строго индивидуални и неповторими? Защо мислите са различни във всеки от нас? Именно енергията е тази, която ни прави уникални биологични същества! Нашето физическо тяло, нашите емоции, нашата психика и ум, нашият дух са обединени в уникално съзвучие от енергията, която за всеки от нас е различна. Хомеопатичното лекарство стимулира именно тази енергия, която възстановява нарушенията, настъпили вследствие на болестния процес.

4. И най-голямата разлика между хомеопатичния и алопатичния (този с химичните лекарства) лечебен метод е, че при първия се постига излекуване чрез стимулиране на естествените защитни сили на тялото, а при втория – те се подтискат! Самото хомеопатично лекарство не лекува – то стимулира организма и чрез повишаване на имунитета си той излиза от състоянието на болест. В Хомеопатията се казва, че се лекува не болестта, а болният човек! Защото както хората са уникални, така и няма еднакво протичащи заболявания: няма две еднакви гнойни ангини, две пневмонии, два диабета. Тоталността от всички прояви на болестта, нейната еволюция и протичане са конкретни само за човекът, седнал на стола пред лекаря-хомеопат. По време на хомеопатичния преглед се разкрива една уникална картина на едно страдащо човешко същество и тази картина съответства на даден хомеопатичен медикамент, който се предписва. Лекарството стимулира конкретния болен организъм и води до излекуване. Дали то би могло да излекува и друг, при когото е установена същата диагноза (а диагнозата не значи болестта) – това може да прецени само специалистът-хомеопат!

Човекът е оцелял и еволюирал благодарение на търсещата си природа! Нека да продължим да еволюираме, търсейки по-добри начини за препитание, по-добри черти в характера си, по-добър начин на лечение!

 

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

При избора на хомеопатично лекарство често най-определящо е душевното състояние на болния, което е толкова характерно, че най-малко от всичко друго може да остане скрито от прецизно наблюдаващия лекар”

д-р С. Ханеман

 

История на хомеопатичното лекарство

Тя започва от 1790г. с гениалните открития на д-р Самуел Ханеман. Той е забележителен учен, медик, с огромни познания по химия. Смята се за основоположника на Хомеопатията като научен метод. Превеждайки статия от Единбургския професор В. Кулен за хинина, Ханеман е поразен от противоречията в описанието на лечебните му свойства. Вътрешно подтикнат към експерименти той приема прах от хининова кора в терапевтични дози и наблюдава въздействието му върху себе си. Скоро след приема се появяват симптоми, типични за маларията. Стига до заключението, че хининът, който заема важно място при лечението на маларията, е способен да предизвика същата картина, приет от здрав индивид. Това е рождената дата на хомеопатията и произхода на основния принцип “подобното лекува подобно – similia similibus curentur”. Така започват изпитанията върху различни минерали, растения и химични елементи, които тогава широко са се използвали в медицината, но вече с нов поглед върху техните свойства и действие върху здравия и болния организъм.

Произход

Като източник за приготвяне на хомеопатични лекарства служи целия свят на природата – растения, минерали, метали и техните съединения, здрави животински или човешки тъкани или секрети и патологични такива. Има и някои много интересни източници на материал за хомеопатично лекарство, които могат да се сторят твърде нереални и безсмислени за обикновения човек, но с факта, че се използват за лечение, те са доказали своята лековита сила: например лунната светлина, слънчева светлина, северен или южен магнитен полюс, електричество и други. През последните години беше извършено доказване на шоколад, водород, мрамор, гранит, пластмаса и др. т.е. материали и елементи, които ни заобикалят и които ни въздействат като част от нашата околна среда.

Приготвяне – потенциране и разреждания или какво е това СН

Практически от всяко вещество или енергия би могло да се приготви хомеопатично лекарство, но то става такова едва след доказването му върху здрав индивид и след дълъг терапевтичен опит с него. Хомеопатичните лекарства се приготвят в специални лаборатории чрез т.нар. метод на “потенциране”, който се състои в последователни разреждания на изходната субстанция в алкохол и дестилирана вода и последващи сукусии (т.е. енергични разтръсквания). Смята се, че чрез тези разтръсквания веществото, от което искаме да приготвим хомеопатично лекарство предава енергията, която носи в себе си на разтвора, в който се намира. Ценното на този начин на обработка е, че дори много силни отрови се освобождават от своята токсичност и се превръщат в животоспасяващи лекарства. Това е така, защото най-ефикасните хомеопатични лекарства за животозастрашаващи тежки състояния се получават именно от силно токсични вещества и растения.

Широко използваните разреждания са стотичните (центизималните). Те се отбелязват така: СН. Какво означават те: имаме вещество, от което ще приготвим хомеопатично лекарство. Разтваряме го в спиртно-воден разтвор, като по този начин получаваме тинктура-майка. Вземаме от тази тинктура една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 1СН разреждане (едно стотично разреждане). От това разреждане вземаме една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 2СН разреждане – получаваме 2СН. И така продължаваме докато стигнем 5СН, 9СН, 15СН, 30СН – това са най-често използваните разреждания в практиката.

Използват се също така и десетичен метод: отбелязва се D. При него всички последователни разреждания се правят едно към девет.

Високите разреждания над 200СН се обозначават с М. Например 1000СН=1М и т.н.

Ако продължим с разрежданията можем да достигнем до хилядократни и милионни степени на разреждане. Доказано е, че след около 15СН в хомеопатичното лекарство вече не съществува и една молекула от веществото, използвано за приготвяне на първоначалната тинктура-майка, т.е. в него не съществува никакъв материален носител на изходното вещество.

Тук е необходимо да направим разлика между лекарствата в алопатичната медицина, в които се цели точно обратното: ефектът на лекарството е доза-зависим, т.е. колкото повече химическо вещество има в лекарството - толкова то е по-силно и с по-категоричен ефект. Докато в Хомеопатията колкото по-голяма е степента на разреждането, толкова по-дълбок ефект има хомеопатичният медикамент.

Форми на хомеопатичното лекарство

Хомеопатичните лекарства могат да се срещнат в различни форми: таблетки, прахове, глобули, ампули (в България не са разрешени за внос ампулните форми).

Доста спорен е въпросът за моно препаратите и специалитетите. Първите са приготвени само от едно изходно вещество и съответстват напълно на принципите на Хомеопатията и нейния създател д-р Ханеман. Докато специалитетите са лекарствени форми, в които присъстват няколко хомеопатични лекарства. Тяхното лечебно действие е под съмнение, защото всяко от тези хомеопатични лекарства, които влизат в състава на специалитета дават различен сигнал на увредения организъм и така лечебния ефект като че ли отслабва и подтиска.

Дозировка = степен на разреждане + честота на приема и има ли разлика при деца и възрастни

Дозировката в Хомеопатията представлява степента на разреждане (9СН, 15СН и т.н.) плюс честотата на приема.

Степента на разреждане отговаря на степента на подобие между болестното състояние на организма и ефекта, който хомеопатичното лекарство предизвиква в здравия индивид – колкото съответствието е по-голямо, толкова по-голямо разреждане трябва да се използва, за да се постигне бърз лечебен ефект.

Честотата на приема определя честотата на сигналите, които организмът приема от хомеопатичното лекарство. Колкото състоянието е по-остро, толкова по-често трябва да се приема съответният хомеопатичен медикамент.

Така преценявайки търсения ефект лекаря-хомеопат назначава честотата на приема и степента на разреждане строго индивидуално.

От по-горе казаното става ясно, че Хомеопатията не прави разлика за детски и възрастен организъм. Това произтича от естеството на хомеопатичното лекарство и от начина, по който действа то.

Ограничения и съхранение

Интересен е фактът, който изследователите-хомеопати са установили. Някои вещества могат да повлияят действието на хомеопатичното лекарство: да го изменят, подтиснат и объркат. Такива са кафе, кофеин, шоколад, мента и някои силно миришещи билки и вещества. Приемът на тези хранителни добавки трябва да се преустанови по време на хомеопатичното лечение, за да се избегне антидотиране (спиране действието) на хомеопатичното лекарство. Ако пациентът е свикнал с тези вещества, то приемът им трябва да стане на голямо разстояние във времето от приема на хомеопатичния медикамент. То трябва да се пази и от източници на силно електрическо, магнитно или др. видове лъчения, носещи енергия (да не е близо до телевизора, компютъра, мобилния телефонен апарат). Това произтича от естеството на хомеопатичното лекарство.

Хомеопатичните лекарства е уместно да се съхраняват на сухо и защитено от пряка слънчева светлина място, далече от силни миризми и електромагнитно лъчение и при температура не надвишаваща 30°С.

Хомеопатичните лекарства могат да запазят своята лечебна сила десетки години, ако се съхраняват по подходящ начин.

 

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

© Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на д-р Хаджиев