Има ли място Хомеопатията в общите лечебни и профилактични дейности, свързани с повлияване на алергичните състояния?
През последните десетилетия се наблюдава увеличаване на броя пациенти, страдащи от сенна хрема, астма, хранителни алергии, иридоциклит и други заболявания свързани с хиперактивност на имунната система, т.е. алергични състояния. Друга стряскаща тенденция е рязкото смъкване на възрастовата бариера на развитие на тези проблеми. Към тази голяма група заболявания се включват и болести, при които имунната система реагира неадекватно и вместо защитна роля, тя започва да уврежда и унищожава собствени тъкани на тялото – Тироидит на Хашимото, диабет, Мултиплена склероза, болест на Алцхаймер, ревматоиден артрит, невродерматит (атопичен), болест на Бехтерев и още много други заболявания. Причината за това са различни:
▪ въздействия от външната среда – радиация, химичен или биологичен агент;
▪ продължителен или внезапен и силно интензивен стрес;
▪ продължителна или агресивна химична терапия или въвеждане в тялото на химични вещества;
▪ наследствено предразположение към развитие на такива състояния.
Механизмът на алергиите е следният:
Организмът произвежда имунни клетки, всеки вид, от които вземат активна роля в различни имунни механизми – антипаразитни, антибактериални, антивирусни, антиракови, хиперреактивни (алергични) и прочее. Всеки отделен вид имунни клетки са със специфичен строеж и имат конкретна, отличаваща се от другите видове роля и функция в разнородните имунни процеси – бактерицидни, антивирусни, имунна памет, взаимодействие между отделните типове имунни клетки и други. Всички имунни клетъчни структури се произвеждат (предимно) от костния мозък и се отделят в телесните течности. Циркулирайки, те „засядат” в органите на тялото и там, под въздействието на локалните хормони (такива, които се произвеждат от самия орган и действат предимно върху него, но са в пряка зависимост от големите хормони, произвеждани от жлезите с вътрешна секреция) се превръщат в специфичен, точно определен вид, който има характерна роля. Те носят съответно и различни имена – левкоцити, макрофаги, базофили, еозинофили, хистиоцити, мастоцити, В-лимфоцити, Т-лимфоцити, плазматични клетки и прочее. При алергичните процеси участват предимно мастоцитите и еозинофилните клетки, но и много други, тъй като алергията по своята същност е прекалено силна (дори опасна) възпалителна реакция.
Когато мастоцитите (клетките на алергията) се свържат с вещество (алерген), предизвикващо алергична реакция, те се разпадат, умират. Веществото обикновено е някаква белтъчна молекула, чужда за организма, с различен произход – от полени (цветен прашец), акари от домашен прах, плесени, храни, латекс, лекарства, отрова на жилещи насекоми, животински косми или каквито и да било други вещества, на които тялото може да реши да реагира чрез свръхреакция. Във вътрешността на мастоцитите се съдържат мехурчета, пълни с дразнещи вещества (хистамин, простагландини, левкотриени и други) и те се разпукват и веществата насищат кръвта и довеждат до проявите на алергията: кихане, сърбеж, усилена слузна секреция от лигавици (нос, фаринкс, бронхи и други), спазъм на мускулни клетки (на бронхи и съдове), обриви и други. Когато имунни клетки умрат, костният мозък разбира това и започва усилено да произвежда точно тях, за да компенсира възникналия недостиг. Това се случва по сложен механизъм, наречен „положителна обратна връзка”. В края на този процес са произведени малко повече клетки, отколкото са се разпаднали, тъй като обратната връзка е положителна. При отрицателната се произвеждат малко по-малко от възникналия дефицит. Причината, породила възможността за развитие на алергична реакция, не е пряко свързана с алергена, а с някакъв дефект на мастоцитите! Тази причина може да действа на три места:
- в началото на веригата на производство на имунните клетки – костният мозък;
- в средата на процеса – зреенето на младите, недиференцирани имунни клетки под въздействието на локалните хормони;
- в края – при завършване на диференциацията на мастоцитите.
Но не е свързана с алергените – те само отключват алергичната реакция, но не я причиняват! Това се доказва с факта, че когато човек се изолира от установения алерген, който води до алергична реакция на неговия организъм, алергични пристъпи няма, но в следващия момент, когато контакт има – се развива обичайният алергичен процес. Сиреч алергията не е била излекувана, просто не е била предизвиквана да се разрази.
КАК ЛЕКУВА КОНВЕНЦИОНАЛНАТА МЕДИЦИНА?
Всички химични медикаменти, назначавани за лечение на алергии, по своята същност са имуноподтискащи! Подтискат и намаляват силата на алергичната (възпалителната) реакция като намаляват броя на новопроизведените имунни клетки на алергията – подтискат положителната обратна връзка. И понеже този ефект е временен дозите им трябва периодично да се увеличават!
Произвеждането на все повече и повече дефектни имунни клетки на алергията води след себе си реализирането на два факта:
- във всеки следващ контакт с алерген умират все повече имунни клетки и освобождават в кръвта все повече и повече медиатори (химичните вещества в мехурчетата) на възпалението, в резултат на което алергичната реакция става все по-силна и заема все по-големи пространства от тъканите. Тоест първата година сме имали оплаквания от носа (вазомоторен ринит, сенна хрема) с кихане, обилна слузна секреция, сърбеж в носа и прочее. На втората година вече ще имаме симптом и от очите – парене, зачервяване на конюнктивите, обилна слузна секреция от очите, леко смущение в зрението и прочее. Третата година вече ще се добавят и симптоми от ушите – сърбеж, глъхнене, зачервяване на ушния проход и други. А четвъртата или петата – ще се добавят симптоми от небцето и фаринкса (сърбеж, слузна секреция...) и от дихателните пътища (затруднено дишане, астматични пристъпи, задух и прочее). И за наше съжаление всички тези неща могат да се случат и в много по-съкратени срокове.
- с времето се развива алергия и към други алергени (кръстосан характер на алергията) – ако в началото на възникването на алергията в нашето тяло сме били алергични само към полени, то постепенно ставаме алергични и към акари от домашния прах, и към пух, и към химични вещества и включваме всички известни алергени. Като краен стадий е развитие на алергична реакция дори само при стрес – т.нар. неврогенна алергия!
Друг начин на лечение с конвенционални средства е хипосенсибилизацията или ваксинирането на алергичния организъм с малки дози от известния алерген! Но, ако се замислим, неефективността на този метод е безспорна, тъй като отново се действа на алергена, а не на причината за алергичната насоченост на имунитета! Т.е. с малки дози се надяваме имунитета „да свикне” с алергена и да спре да реагира бурно на него. Но това на практика не се получава и тези методи все повече се отхвърлят от терапевтите. За съжаление обаче, когато всичко възможно с химични лекарства вече е направено и не е довело до ефект се прибягва към тях. Отчита се и още един факт – страничните прояви на хипосенсибилизацията са допълнително алергизиране на организма, тъй като в приготвянето на инжекционния разтвор се използват химични вещества като тежки метали (живак, олово, цинк, алуминий и други), химични вещества (фенол) и други, като консерванти, стабилизатори и с друга помощна функция. А те имат алергизиращ организма ефект.
Конвенционалната медицина не предлага разрешаване на проблема, тъй като се фокусира върху развитието на симптомите и лабораторните резултати и се осъществява единствено намаляване интензивността на симптомите чрез тяхното подтискане. По този начин се пропуска истинската причина за възникване на тези състояния. В резултат, медикаментите се приемат продължително време (дори цял живот). За съжаление, по този начин се получава ангажиране на съседни органи и тъкани (или на такива, които са с еднакъв ембрионален произход на вече засегнатите) – сенната хрема се усложнява с астма, уртикариите се видоизменят в контактни екземи или псориазис и други. Конвенционалните средства (кортизонови и антихистаминови препарати), които се използват за лечение на алергичните състояния, по своята същност са имунно подтискащи. Те са незаменими при спешни състояния, дори животоспасяващи, но облекчават състоянието на пациента за кратък период от време. Друг проблем е, че те имат много и сериозни странични ефекти.
ХОМЕОПАТИЯТА ДЕЙСТВА ПО КОРЕННО РАЗЛИЧЕН НАЧИН! Тя се опитва да се ориентира за истинската причина за смущението в имунната система. Фокусът на хомеопатичното лечение е самият имунитет, самият организъм, болният човек. Външният агент, алергизиращ организма, е на второстепенно място. Чрез хомеопатични средства се въздейства на вътрешната, реалната причина за появата на алергизацията на организма. По този начин симптомите изчезват трайно, дори завинаги чрез излекуване, а не чрез подтискане на имунната (алергична) реакция, на тялото, което се получава с химичните лекарства.
Що се отнася до причината за възникване на алергизацията, в Хомеопатията се изследва всеки от фрагментите на ПНЕИ (ПсихоНевроЕндокринноИмунна) остта. Тази теория ни дава възможност за един по-широк поглед върху вероятните причини за заболяванията, без значение от вида и начина им на протичане. За да се появи някаква болест (възпаление на лигавици, възпаление на органи, спазъм на гладки мускули при хипертонията и астмата, диабет, туморен процес и прочее) единствената причина за това е спад на имунната активност в някакъв неин аспект. Ако имаме гноен процес, това означава че макрофагиалната активност (макрофаги – вид имунни клетки) е понижена. Ако имаме раков процес – имунните клетки, които са с антитуморна роля са дефектни, не отговарят на импулсите на другите имунни клетки или тяхната активност е силно понижена. И така нататък. Възможно е причината да се корени в нарушение на имунната система. Това са (най-често) процеси на проникване в организма на чужд за него белтък. Тъй като всички процеси, гарантиращи жизнеността и функционирането на организма, се осъществяват от белтъчни комплекси и структури белтъчният баланс е много важен. Белтъци са антителата, повечето от хормоните, ензимните комплекси, транспортиращите различни вещества в тялото молекули, рецепторите по мембраните на всички клетки, структурите при деленето и размножаването на клетките, трансмитерите провеждащи различни сигнали от един вид тъкан (например нервната) до друг вид (мускулна) и прочее. Чуждият белтък провокира остро имунната система. Той може да е белтъчна отрова от насекомо или влечуго, гама-глобулин при лечение на различни заболявания, обменно кръвопреливане на чужда кръв или биомаса, ваксинации (съдържат тежки метали, които трайно нарушават функциите на белтъчните молекули в организма).
Имунните клетки се произвеждат от костния мозък, но зреят под въздействието на хормоните, така че при нарушение на хормоналния баланс може впоследствие да се увредят имунните механизми. Това се получава при:
- операции на жлези, произвеждащи хормони (хипофизна, щитовидна, панкреас, надбъбречна, яйчници, тестиси и прочее);
- при прием на синтетични хормонални препарати за лечение (акне, менструални отклонения, туморни процеси, стерилитет, диабет и други)
- хормонална контрацепция (хормонални спирали, хормонални лепенки, таблетки и други). Тези синтетични хормони създават изкуствен хормонален баланс в тялото и така променят всички ефекти на естествените хормони – метаболизъм (химичните процеси в тялото), функциониране и развитие на различните органи и системи, растеж, психоемоционално състояние и реактивност.
Всеки знае, че ЦНС съдържа всички контролиращи центрове на тялото – център на кръвнозахарното ниво, на телесната температура, на електролитните нива в телесните течности, на дихателния ритъм и прочее. Те контролират всички процеси в организма ни. Най-важната жлеза, секретираща хормони, чиято функция е да манипулира дейността на всички останали жлези с вътрешна секреция, се намира в мозъка и се нарича хипофиза. Тя е анатомично продължение на най-вътрешните мозъчни структури (Хипоталамус, Хипокамп, Амигдалово ядро, Лимбична система, Ретикуларна формация и други). Дори някои от нейните (хипофизни) хормони се произвеждат в тези мозъчни структури и само се складират в жлезата, която при необходимост ги отделя в кръвта. Установено е, че точно в тези мозъчни центрове се осъществяват нашите емоционални изживявания. Емоционалните промени предизвикват отделяне в кръвта на съответните хормони (страх – кортизон; гняв – адреналин; депресия – норадреналин; радост – ендорфини; мъка – гамааминомаслена киселина и прочее). Щом хормоналният баланс се променя при изживяване на емоцията – имунитетът също реагира с промени, които могат да се окажат болестотворни.
Всички тези механизми са много сложни, крехки и самоконтролиращи се. Ако се намесим в тях с химично вещество (например лекарство) може да се получи трайно и дълбоко нарушение в тези интимни механизми. Необходимо е рафинирано, много добре преценено, индивидуално въздействие върху тях. Това се постига с много методи, които не подтискат организма и не увреждат допълнително тези процеси. Хомеопатията е лечебна система, чиято принципна структура и начин на анализ, може да произведе терапевтичен ефект чрез възстановяване, без да подтиска и допълнително обърква, сложните жизнени процеси. След даване на хомеопатичното лекарство се подава специфичен стимул към възстановителните процеси на тялото. Преценката на медикамента, както и силата на стимулиращия му ефект (разреждането, потенцията, повторяемостта на лекарството) е сложен процес, който хомеопатът извършва по време на прегледите и изисква сериозна подготовка и обучение. Ако не се прецени правилно хомеопатичното лекарство не може да се увреди организма, нито да настъпят допълнителни болестни прояви, а просто болестта продължава да се развива в типичния си ход!
В практиката си всеки хомеопат е имал множество алергични случаи. Това произлиза от факта, че алергиите са много смущаващ здравословен проблем, който нарушава значително качеството на живот на пациента. И страдащите хора са принудени да търсят други начини на лечение, с които да си помогнат!
Моят съвет към всички пациенти и конвенционални терапевти е: отворете съзнанието си, не поставяйте граници в мислите си и търсете информация за други начини на въздействие. Хомеопатията е един от натуротерапевтичните методи, чрез които се стимулира организма да преодолее болестния си проблем със собствени, регенериращи и оздравяващи механизми. Не се подтискат симптомите, а се търси истинската причина за болестта, която в повечето случаи е вътрешна за организма! Хомеопатията има система, чрез която се ориентира за проблема и основният й принцип е индивидуалният подход! И това е логично – всеки човек е различен, с различна нервна и имунна система, с различни механизми на реакция! Едни и същи диагнози (гнойна ангина, уртикария, пневмония, астма, хипертония и прочее) при различните хора протичат по различен начин, с различна динамика на симптомите, с различна интензивност на оплакванията, с различно развитие във времето, с различни причини за развитие на болестта и прочее. Следователно, трябва да се подхожда към лечението по различен начин, с различно лекарство!
За да се уточни правилно хомеопатичният медикамент е необходимо да се събере и прецизира информация за пациента в три направления:
● Болестта, от която страда:
- каква е по своята същност (остро възпаление, хронично възпаление, туморен или алергичен процес, образуване на гнойна колекция, разрастване на тъкан, образуване на кистозни структури и прочее);
- кой орган/тъкан ангажира;
- оплакванията от съседни или отдалечени от засегнатия органи/тъкани;
- от какво се подобряват или влошават и още много други подробности;
● Конституция – това са всички особености, които характеризират болния човек и го правят индивидуален субект: емоционален типаж (страхове, стереотипи, емоционална ориентираност и начин на реакция, емоционални конфликти и прочее), зиморничав или топлокръвен, хранителни предпочитания или отвращения, сън и сънища и прочее. Тук се анализират невербалните особености на пациента, позата му на сън, жизнената му история, фамилната му обремененост и ситуации. Тази част е твърде сложна. Хомеопатът трябва да владее всички методи на анализ в хомеопатията, техники за сваляне на интервю и прочее, за да може да реагира адекватно на различните насоки на разговора както и да може да извлече максимум необходима информация от страдащия човек.
● Вероятна причина – тук идва мястото на информацията, касаеща ПНЕИ остта.
Последващият анализ също е твърде сложен като в него хомеопатът трябва да обособи специфичен за всеки отделен човек модел, в който се виждат насоките и пътят, по който пациентът е достигнал състоянието на болест, в което се намира в сегашния момент.
Търсете информация! Най-добрият източник на информация са специализираните сайтове и литература (не форуми) и самите терапевти-специалисти!