Хомеопатичното предписание е резултат от направляваното от лекаря общуване между него и пациента, по време на прегледа. Целта на лекуващия е да открие съответствие между болестното състояние на човека, седнал срещу него, и картината на едно хомеопатично лекарство. За да се назначи хомеопатично лечение е абсолютно задължително да се осъществи лична среща между хомеопата и болния. Това произтича от факта, че хомеопатично предписание и назначаване на необходимия медикамент е строго индивидуално. Не съществува хомеопатично лекарство за определена диагноза – за пневмония, за грип, за ангина....
1. По време на хомеопатичното интервю, което представлява прегледа, лекуващият наблюдава човека пред себе си – поведението му, чертите на лицето му, зиморничавостта, жаждата, структурата на тялото, вида на кожата, цвета и вида на косата и всичко онова, което показва индивидуалните физически особености, произтичащи от генетичната информация у човека (наречени с думата “фенотип”). Фенотипът е основния елемент от едно явление, което се определя от хомеопатите като “конституция” на болния и е един от най-важните моменти при хомеопатичното предписание!
2. Необходимо е и хомеопатично изследване на болестта. Симптомите, които болният демонстрира, не са самата болест, а повърхностната изява на борбата на организма с нея. Но те показват някои характерни черти, които могат да се използват, за да се направи заключение. Някои от чертите са “модалностите” на симптомите. Те представляват всички фактори, които променят (влошават или подобряват) или предизвикват появата на симптома – лежането по гръб води до кашляне, студеният въздух влошава хремата, един час след ядене се появява болка в корема, студеното течение засилва болката в гърба, след миене екземата се зачервява и сърбежът се усилва....
3. Друг важен момент при изследване на симптомите е тяхната динамика. Всеки симптом има динамика! Тя е в корелация с динамиката на самата жизнена сила на човека. Например: от 17 до 20 часа се засилва главоболието, сутрин се появява световъртеж, температурата се повишава след 19 часа, 3 дни преди мензес бялото течение се засилва и става дразнещо, силно отичат и зачервяват обривите по време на пълнолуние.....
Модалностите и динамиката на симптомите са много важни и необходими при изследването на болестта. Но повечето хора, свикнали на почти незаинтересования преглед в кабинета на семейния си лекар, не обръщат внимание на тези подробности, не са готови да насочват лекуващия в опита му да намери подходящия медикамент. Затова се казва, че пациентът активно участва в лечението си, когато става дума за Хомеопатия. Неподготвеността на болния човек често принуждава хомеопатите да обучават пациентите си, да ги учат да наблюдават важните неща при проявите на симптома, защото ако лекарят не получи необходимата информация за симптомите, той няма да може да предпише медикамент.
4. Разбира се, важна е и самата диагноза, конкретния орган и тъкан, която е засегната при развитието на болестта. Тя показва как и къде е засегнат организмът и насочва към конкретния имунен дефицит. Може да се направи и извод колко силно е подтисната жизнеността на болния. Например често болестта се е развила във много важен орган: сърце (хипертония, исхемична болест на сърцето, недостатъчност на клапния апарат, камерата хипертрофия, сърдечен порок и т.н.), бял дроб (туберкулоза, пневмония, емфизем, белодробен емболизъм, склероза на белия дроб, белодробна хипертония и прочее), хормонален орган (поликистоза на яйчници, тироидит на Хашимото, възли в щитовидната жлеза, диабет, тумор на надбъбречната жлеза и други) и т.н. Това означава, че имунната система е много подтисната и е допуснала да се разболее много важен за живота орган и трябва сериозна стимулация на жизнеността. Когато болестта се е развила в повърхностен орган или тъкан – кожа (обриви, екземи, зачервявания, брадавици) или лигавици (цистит, трахеит, ринит, конюнктивит) изводът, който се прави, е че имунитетът е в добро състояние и е изтласкал болестта на повърхността на тялото, където няма опасност от застрашаване на живота. След тези наблюдения се прави извод за прогнозата, продължителността на лечение, повторяемостта и разреждането на хомеопатичното лекарство, необходими допълнителни терапевтични въздействия (психология и поведенческа терапия, лечебно хранене или нужни хранителни добавки, двигателен режим и други).
При среща с пациент, хомеопатът се стреми да си изгради една теория за целия случай, която определя необходимия за излекуването медикамент. Тази теория е като един трикрак стол – за да е стабилен и да не се катурне, на него са му нужни и трите крака, на които да се подпре. Единият крак е конституцията на болния човек. Другият е проявата и динамиката на самата болест, която се изразява с модалностите и динамиката са проявените симптоми, както и мястото (поразения орган или тъкан) и начина на действие (възпаление, дегенерация, разазвяване, атрофия, разрастване) на болестта. Третият крак е причината за появата на болестта.
Какво се има в предвид? Всичко в Хомеопатията е математика, т.е. за всяко следствие си има и причина. Често под причина на болестта хората и конвенционалните лекари разбират микроорганизъм, токсичен фактор, алерген. Но това няма нищо общо с истината. Причината да се появи заболяване е подтискането на имунната система. Тя е тази, която контролира патогените (гените, които носят заболяванията) и микроорганизмите, населяващи нашето тяло. Защо той е здрав, а аз съм с Грип? Защо различните хора боледуват по различен начин от едно и също заболяване? Защо днес сме здрави, а утре имаме висока температура! Нима вирусът не е бил в нашето тяло вчера? Защо тогава не сме се разболяли тогава, а чак днес? Причината е Имунитетът!
Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.