Мнения клиенти

  • Новият път в моя живот! Пътят на здравето!
    Когато открих чудото – хомеопатия, тя се превърна в светлината на моя живот. А тази светлина Вие д-р Хаджиев раздавате щедро на нас – вашите пациенти. Ето защо в Световната…
  • Не само лекар, но и незаменим приятел
    Първата ми среща с д-р Хаджиев, беше преди 12 години. След година и половина лутане от лекар на лекар и от кабинет на кабинет, и с все по-болният ми 3…
Вижте всички мнения
Вие сте тук:Начало>Подкатегории>Подкатегории
 

Кой ли не е преживявал в детските си нощи страшни моменти? Всеки помни и до днес как се е страхувал да угаси лампата. Как е очаквал да го чуят като вика или пък е отивал в спалнята на родителите си подлуден от ужасиите, които рисува въображението му. Как не е искал да изхвърли кофата за боклук вечерта, защото някой ще го открадне или нарани...

„От какво те е страх? От тъмното! Защо, какво има там? Не знам, но е страшно, може ли да останеш с мен, защото ме е страх сама”. Когато дъщеря ми беше на 3 години решихме, че е достатъчно голяма, за да я отделим в собствената ѝ стая. Но тя всяка нощ прекосяваше 5-метровия тъмен коридор, стискайки Кучето за кураж. Поглеждаше ме с големите си кафяви очи, които ставаха кръгли, когато се страхуваше и ме молеше да остане при нас. Страхът ѝ беше толкова мощен, че 3 седмици по-късно капитулирахме пред него и върнахме обратно леглото ѝ в нашата стая – в очакване на по-добър момент.

Мислех си, че с момче нещата ще са различни, но всичко беше същото, защото за страха полът не съществува.

И защо да се ограничаваме само до детските дни?

Страхът от неизвестното бъдеще, от неясното служебно положение, от финансова катастрофа, от крадци, от болести на най-близките – това е все същият страх, породил се в детската душа, само че възрастният човек се е научил да го контролира дотолкова, че да не го показва пред другите.

По времето на д-р Бах са съществували болести като чума и коклюш, а днес – СПИН и рак. Страхът от едните заболявания е еднакъв като този от другите. Точно затова неговата терапевтична система действа с еднаква сила днес, както и тогава – със същите цветя.

 

В групата СТРАХ влизат 5 цветя – Aspen, Cherry Plum, Mimulus, Rock Rose и Red Chestnut. Всяко едно от тези цветя се отнасят до различен вид страх – нещо неназоваемо, ще загубя самоконтрола си, нещо познато, шок и ужас, страх за близките.

Поставим ли цветето, от което имаме нужда в личната комбинация – този страх намалява до поносима степен и можем да продължим живота си без той да ни ограничава. В същото време ако нас не ни е страх от куче, а пък в комбинацията ни присъства Mimulus (цветето на страхът, източникът на който може да бъде точно посочен, например куче) – ние няма да започнем да се страхуваме от куче. Тоест няма как да добия нещо, което го няма в мен по начало.

Точно както няма да съм безчувствен към проблемите на близките ми ако съм си взел Red Chestnut. Но ще мога да ги оставя да живеят живота си без да съм в непрекъснат контакт с тях, изпълнена с тревога, която несъмнено предавам и на тях (или пък им досаждам с нея). Няма да изисквам от 15-годишното ми дете да ми се обажда по телефона щом пристигне в училище и щом тръгне от там „заради мен, не заради нея, за да съм сигурна какво става с нея”. Въображението ми ще се успокои и няма да рисува драматични събития всеки път, когато закъснее с 5 минути.

Един от първите интересни случаи, които ми демонстрираха лечебната сила на цветята беше случаят на момче, което беше с нощно напикаване на 8 години. Детето нямаше никакво физическо заболяване, което да обяснява напикаването. Родителите се обърнаха към мен, защото бяха чули, че цветята на д-р Бах въздействат върху емоциите, а той всяка нощ пищял ужасен и им отнемало доста усилия да го успокоят. Толкова огромен бил страхът му, че не можел да разкаже какво е сънувал, а ако все пак се опитвал – изпадал отново в същия ужас, докато разказвал невъзможни и несъществуващи истории. Често се случвало да ги гледа невиждащо и очевидно все още там – в кошмарния сън. Самите родители изпадали в паника, докато се опитвали да го успокоят – което нерядко им отнемало 20-30 минути. Описваха ми страшна картина – очите огромни, зениците колкото ирисите, „дори бялото на очите му става тъмно”. Казвали му, че си е в леглото, че мама и тати го гушкат, а той ги питал „Как да се убедя, че е вярно? Едно чудовище е налапало главата на мама, знаеш ли колко много я боли?”

Направихме комбинация на детето, която трябваше да взема 4 пъти на ден по 4 капки. Понеже детето ходеше вече на училище – правихме приемите един сутрин и останалите 3 – след училище. Месец по-късно момчето спеше спокойно, сам в неговата стая, а мокрите нощи останаха в миналото. Сънува кошмари с честотата, с която сънуват и другите, но не ги преживява така драматично както преди това.

Цветотерапията на д-р Бах няма претенциите да лекува заболяванията по начинът, по който го прави конвенционалната медицина или хомеопатията.

Конвенционалната медицина смята, че има външен фактор, който е причина за болестта – простудили сме се, преуморили сме се, заразили сме се, има генетичен момент...

Хомеопатията – напротив, смята, че причината за болестта ВИНАГИ е вътрешна. Хомеопатите твърдо вярват, че болестта следва ПНЕИ-оста (психо-нервно-еднокринно-имунна ос). Човекът със здрав имунитет няма да се разболее, без значение колко е изложен на студ, умора, патологични микроорганизми. А имунитетът зависи от предните 3 букви в оста – психика и нервно-ендокринна система.

С цветята на д-р Бах въздействаме върху емоциите (психика) и така по един елегантен и мек начин влияем върху цялостното здравословно състояние на човека.

 

„... личност без конфликт е имунизиран от болести”

 Heal Thyself - Излекувай себе си – книгата, написана от д-р Бах, в която е обяснена цялата философия на неговата терапия

 Ирена Хаджиева, 0888238625, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Когато открих чудото – хомеопатия, тя се превърна в светлината на моя живот. А тази светлина Вие д-р Хаджиев раздавате щедро на нас – вашите пациенти.

Ето защо в Световната седмица на хомеопатията искам да изразя БЛАГОДАРНОСТТА си КЪМ ВАС ДОКТОРЕ! Много трудно мога да изброя всичко, което вие ми дадохте чрез хомеопатията. Но все пак ще се опитам да намеря най- точните думи – здраве и вяра. Вяра в себе си и в силите на моето тяло, ум и дух, вяра в живота, вяра, че по – доброто предстои. През 2011 г. във вашия кабинет ме доведоха много проблеми – псориазис, липса на енергия, безсъние, депресия, страхове, проблем със щитовидната жлеза. Традиционната медицина не предлагаше никакво решение, никакво избавление. След всеки преглед отново ми бяха предписвани силни и скъпи лекарства и когато питах – докога ще се повтарят нещата, докторите се усмихваха и казваха „Цял живот ще ги имаш”!
Направо не повярвах на ушите си! Бях ужасена и се възпротивих до дън душа, както се казва! Вече бях чувала за хомеопатията и реших да опитам!

В този изключително тежък за мен момент Вие, Докторе, се превърнахте в моята надежда. С вашите задълбочени знания, с вашия опит, с вашето желание, постоянство и готовност винаги да сте на разположение за нас – вашите пациенти – Вие ме поведохте към новия път в моя живот! Пътят на здравето!

Помогнахте ми да намеря причините за състоянието си и освен, че ми показахте къде да ги търся, вие ми дадохте и отговора как да ги преодолея, за да намеря себе си отново!

Изпълнена с преклонение и удивление пред невероятната ви способност да ни дарявате чудесата на хомеопатията, искам единствено да кажа „ДОКТОРЕ! БЛАГОДАРЯ ВИ!” Благодаря Ви, че винаги сте на разположение! Благодаря Ви, че винаги знаете кое е правилното лекарство! Благодаря Ви за търпението! Благодаря Ви за изключителните ви знания и съвети! Благодаря Ви затова, че успявате да лекувате със сърцето си, че успявате да ни вдъхнете увереност и спокойствие, че успешно съчетавате многобройните си ангажименти и то НЕ за сметка на пациентите си, на които винаги отделяте нужното време и внимание и като истински психолог успявате да усетите проблема и че винаги успявате да назначите най – адекватното лечение!

Докторе, аз съм убедена, че това е вашето призвание, защото за да бъдеш изключителен хомеопат, е необходимо преди всичко да си човек с изключително богата душевност! А вие сте точно такъв – ЧОВЕК! БЛАГОДАРЯ ВИ!

С най – добри пожелания: Ирина Чоранова, град Белене

 

Първата ми среща с д-р Хаджиев, беше преди 12 години.
След година и половина лутане от лекар на лекар и от кабинет на кабинет, и с все по-болният ми 3 годишен син се озовахме и в Свищов.След срещата и прегледа при д-р Хаджиев бях много объркана, всичко за което ми говори той беше абсолютно различно от това на което бях научена и живяла години наред. След една безсънна нощ в размисли какво да направя взех най-трудното, но се оказа впоследствие и най-правилно решение в моя живот.Това решение промени живота не само на синът ми, но и моя и на цялото ми семейство. Доверихме се на д-р Хаджиев и започнахме да лекуваме малкото ми момченце, което беше анемично и с подтиснат имунитет от "кофите" изпити лекарства и антибиотици.В началото беше много трудно, защото аз нямах никакви познания в областа на тази медицина, но д-р Хаджиев беше винаги насреща, даже когато се обаждах за да му съобщя с ужас, че детето ми е с хрема. Сещайки се сега за това ми е смешно, но тогава не мислех така.
Д-р Хаджиев е човека, който ме научи да живея в мир със себе си.Научи ме, че е нормално човек да е хремав, да кашля, да има температура, защото това са естествени защитни функции на един здрав организъм, организъм, който се бори. Научи ме също така, да не се страхувам, когато около децата ми има болни деца, защото моето ще се разболее, ако има причина, а не защото някой друг е болен.
Няма думи, които да са достатъчно силни да изразя огромната си благодарност към този човек.
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ ДОКТОРЕ!БЛАГОДАРЯ за отзивчивостта, за добротата и търпението през всичките тези 12 години. Вие сте не само наш лекар, а незаменим приятел.
БЛАГОДАРЯ ВИ!
Таня Васкова, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Научих за д-р Хаджиев през 2007 г. - беше последната ми надежда да намеря изход от вече 4 години продължилата ми болест на пикочните пътища.Дори и операция в престижна болница в Австрия не разреши моя проблем и ежемесечно бях на антибиотици. Пътят, по който бях поела, определено водеше към една дълбока пропаст. Беше въпрос на време.

Цветята на д-р Бах по един деликатен начин възстановяват равновесието между ума и тялото като намаляват интензитета на негативните емоции като страх, несигурност, притеснение, обърканост, невъзможност да се концентрирам, въртя едни и същи мисли в главата си...

Екстрактите от цветята действат чрез фини нематериални импулси. Те предават специфична, високочестотна информация, която стимулира умствените и емоционалните сили за самолечение и нямат странични ефекти или непоносимост с други форми на лечение.

Нямат странични ефекти и не се изгражда резистентност, не се създава зависимост към тях.

Д-р Бах е роден на 24.09.1886г в Англия. В леярната на баща си забелязал, че има връзка между болестите, от които страдат работниците в леярната и техните душевни конфликти. Решил да учи медицина, за да помага на хората. Работил като завеждащ отделението за спешна медицинска помощ, а след това станал асистент в отдела по бактериология и имунология. Аналитичния му ум и тук изиграл голяма роля – забелязал връзка между специфични бактериални щамове в червата на човека и хроничните болести и успява да обработи няколко бактерии така, че да получи медикаменти (т.нар. чревни нозоди), с които работят хомеопатите и до днес.

След това идва диагнозата – разболява се от рак на далака. Прогнозата – 3 месеца живот. Решава да се върне в лабораторията си и да довърши изследванията си, дотолкова – колкото би могъл да направи в краткото време, което му остава. Но трите месеца идват и си отиват, а той е в по-добро от всякога здраве. Убеден е, че чувството му за цел го е спасило - имал е работа за вършене. След това започва да работи в Хомеопатичната клиника в Лондон. В хода на работата си започва да наблюдава с по-голямо внимание психичния компонент при физическите болести. Интуитивно разбира, че те са свързани с определените душевни типове личности и начина, по който човешката природа реагира. Така стига до момента, в който продава кабинета и лабораторията си в Лондон и се посвещава на изучаването на различните типове личности и търсенето на специфични лечебни растения.

Открива 38 растения, които съответстват на негативни човешки състояния – страх, нетърпение, малодушие, несигурност, ревност, невъзможност да казваш „не”...

Умира на 50г възраст, 20 години след заболяването му от рак на далака.

 



От 2 години е с диагноза Улцерозен колит. Преди 1 месец е бил последният рецидив на колита. Провежда се лекарствена терапия с Флажил, Кортикостероиди р.о. и чрез клизми, вит. А, Салофалк. Засегнат е ректумът и 10 см. над него. Поводът за прегледа при гастроентеролог на 8.03.2003г. е било рязко отслабване (с около 15 кг.) и чести изхождания с кръв и слуз. Постепенно начало като 3 - 4 години преди установяването на диагнозата е имала периодично подобни симптоми. Началото е било след силен психоемоционален стрес спряла да се храни, пиела само вода в големи количества и 2 седмици след това започнала да кърви от ануса. Фиброколоноскопия на 08.03.2003г.: лигавицата на ректума и сигмата до прехода сигма/десценденс е силно едемна, хиперемирана, със заличен съдов рисунък, множество ерозии, лесно ранима, със субмукозни хеморагии, заличена хаустрация, а в ректума и единични малки плоски язви с фибринов налеп.

Заключение: проктосигмоидитис улцерохеморагика – катаралноерозивен стадий.

Резултат от хистопатологично изследване, направено на 10.03.2003г.: І срез – дебело черво (колон трансверзум) с оток, хиперемия, оскъдна лимфоцитно-плазмоцитарна възпалителна инфилтрация. ІІ срез – дебело черво (колон десценденс) изразен оток и хеперемия. ІІІ срез – дебело черво (сигма-ректум) с оток, съдова конгестия. Наличие на огнищни ерозии и малки язвички на ниво лигавица, единични крипт абсцеси. Възпалителна инфилтрация в лигавицата от лимфоцити, плазмоцити и единични левкоцити (еозинофилни и неутрофилни). По повърхността на лигавицата слуз, фибрин и излющени епителии. Заключение: улцерозен колит – катарално ерозивен стадий. Епикриза от ІІ ВО от МБАЛ “Д-р Тота Венкова” - гр. Габрово, 16 – 28.03.2003г.: Окончателна диагноза: ХУХК – лека степен в ендоскопска активност.

Сегашни оплаквания: през ден има много силна болка в средата на корема като контракция, „като удар с нож”, придружена с втвърдяване на целия корем и трябва да легне, да се свие и дори да не диша, за да не я боли. Преди 1 месец е имала яркочервено кървене от ануса, което продължило над 2 седмици и много трудно се овладяло с кръвоспиращи лекарства. Изхожданията ú са над 20 на денонощие, по различно време. Малко след започването на терапията с КС се появили отоци по колена, очи, глезени, които са се появявали почти постоянно от началото на заболяването досега. Има чувство за задържане на урина в пикочния си мехур. Започнато хомеопатично лечение.

Последното проследяване е 14 месеца след първичния преглед: сън спокоен отпочиващ. Рядко сънува. Няма симптоми от червата. Храни се със всички храни. Пази ограничения, защото много е напълняла. Спокойна. Оптимистична. Отношенията с хората, партньора и децата ú са много добри. Ходи на екскурзии и почивки, чувства се добре. Боледува рядко от вирусни инфекции на ГДП. Херпеси много рядко ú излизат по устните.

Гастроендоскопско изследване: Лигавица със запазен съдов рисунък, запазена резистентност и цялост. Липсват данни за възпалителни или Ту процеси.

Случаят я представен на Конференцията по Хомеопатия в България, София, Октомври 2008г.

 

Много често, излизайки от лекарския кабинет, пациентът е още по-объркан, отколкото когато е влязъл. Най-честата причина е, че медицинските термини, които е използвал лекарят са неразбираеми за обикновения човек. Притеснението от заболяването се допълва от лавината „докторски” приказки и се стига до там, че: „Той, доктора каза, ама аз тъй и не разбрах от какво съм болен”.

В практиката ми възрастни пациенти често заявяват: „имам хранителна алергия към колбаси и въобще към консерви”. Тук вече следва моето объркване – „алергия към колбаси и консерви”?!

Защо съм объркана и защо и вие да не се обърквате в понятията хранителна алергия и хранителна непоносимост прочетете нататък.

Хранителната алергия и хранителната непоносимост са нежелани хранителни реакции, които външно могат да протекат еднакво, но причините, които ги пораждат и съответно лечението им, са напълно различни.

Хранителната алергиясе появява, когато имунната система на човека реагира на приет с храната безвреден хранителен белтък, разпознавайки го грешно като вреден. Децата са с незряла имунна система и имат повишена склонност към развитие на хранителни алергии. Ако единият от родителите е алергичен към определен хранителен белтък, вероятността детето да е с хранителна алергия е голяма. По-лошо е ако и двамата родители са с хранителна алергия. В този случай вероятността детето им да е с хранителна алергия нараства значително повече.

Най-чести са предизвиканите от храна алергични реакции, при децата до 2-годишна възраст. Това е периодът, когато децата се захранват и приемат нови храни. По-големите деца и възрастните развиват по-често алергии на дихателната система. С хранителни алергии са близо 8% от децата, докато страдащите възрастни са 3-4%.

Хранителната алергия се проявява веднага или много скоро след прием на храна, като не зависи от приетото количество храна. Както повечето болести и алергията към храни е голяма артистка и имитаторка. Класическата проява е много тревожна, с остро начало и много бързо развиваща се симптоматика: болки в корема, гадене, повръщане, диария, пребледняване (рязко пада кръвното налягане), оток на устните, оток на езика (трудно разбираем говор), кожни обриви като – като ужилено с коприва (уртикария) или червени петна, замъглено съзнание до загуба на съзнанието… Нека спрем до тук. При тази картина вече трябва да сте потърсили спешна медицинска помощ и да кажете точно адреса, на който сте, за да няма фатален край.

Другите, по-недраматични, но също така неприятни и мъчителни прояви на алергията към храни са:

- от страна на стомащно-чревната система: сърбеж в устата, кръвотечения, слуз в изпражненията;

- кожни промени: екзема, суха и лющеща се кожа, различни обриви;

- дихателна система: дразнене на гърлото, кашлица;

- сърдечно-съдова система: ниско кръвно, аритмии, болки и стягане в гърдите;

- нервна система: главоболие (мигрена), възпаление на ушите (отит). Ето защо не обвинявайте в некомпетентност лекаря, когато отивайки за пореден път при него, с кашлящото и пищящо от болки в ушите бебче, вместо да ви изпише антибиотик той започва да ви говори, че може детето да има алергия към белтъците на кравето мляко, с което го храните. Лекарят може да има право и това ще се докаже много лесно – просто сменете кравето мляко с препоръчаното ви.

Кои храни предизвикват най-често алергия?

На първо място при децата (защото както вече знаете те страдат 2 пъти по-често от възрастните от хранителни алергии) алергията е предизвикана от кравето мляко. За да сме по-точни, причината за алергията са млечните белтъци – лактоглобулин и казеин. При по-големите деца и възрастните алергии най-често се причиняват от: фъстъци, орехи и други ядки, риба, миди и прочие морски дарове.

Можем ли да намалим риска от развитие на хранителна алергия?

В основата на появата и развитието на алергията към дадена храна е наследствеността - гените. На този етап от развитието на медицината не можем да променим генетичната информация, която предаваме на нашите деца, но можем да намалим риска от появата на някои заболявания, в т. ч. и хранителна алергия. Знаейки храните, към които децата развиват най-често алергия трябва всяка една бременна и кърмеща майка да ги изключи от храненето си. Това е изключително важно за майките с хранителна алергия, но и за семействата, в които бащата, и най-вече когато и двамата родители са с хранителна алергия дори и към различни храни. Като не приема рискови храни, майката предпазва детето си от т.нар. антигени (молекулите, предизвикващи алергия), които биха попаднали от майчиния организъм чрез кръвта (през плацентата) или с кърмата в бебето. Предпазването от поява на алергия у кърмачета и малките деца се състои в правилното им хранене и захранване. Не се препоръчва децата до 1-годишна възраст да се хранят с краве мляко, а орехите и фъстъците се включват в детското хранене чак след 3-годишна възраст, а що се касае за кърмата – това е природния дар, за предпазване от хранителни алергии.

Следете статиите в сайта ни за да разберете какво е хранителна непоносимост, приликата и разликата с хранителната алергия.

д-р Моминска

Пролетта донесе слънце, свежест и... чувство на радост! Световна Седмица на Хомеопатията е!

И тази година ще се възползваме от световния повод да празнуваме, да се организираме, да се срещнем с хората и да говорим за хомеопатия.

Хомеопатите в България стават все по-активни, професионално подготвени и с все по-ясна визия за своята роля в живота и здравето на хората. АЛХБ активно учавства в този процес.

От години месец Април е повод да се събираме и мислим как да бъдем най-полезни на хората, търсещи изцеление както и на колегите си, борещи се за здравето и живота на пациентите си. И тази година няма да променим нашите намерения: обществени прояви, срещи с пациенти, интервюта и явявания в медиите на най-активните от нас.

Ще бъде интересно и вълнуващо за тези, които търсят друга гледна точка и различен контекст и са готови да надскочат статуквото.

 

Тази година темата на Седмицата е Как да отгледаш мъж?

Как ще празнуваме ние:
8 април - 18,00ч - Велико Търново, ул. "Сергей Румянцев" 63, партер ЗЦ "ХолистикА", тел. 0888238625
9 април - 18,30ч - София, кв. Лозенец, ул. "Вежен" 14 - Ник-Арт Студио,  0896717188
14 април - 18,30ч - Русе, хотел "Ана Палас", ул. "Княжеска" 4, лице за контакт Галина Ламбева - 0889303644


На тези дати и места д-р Хаджиев ще изнесе безплатни и неангажиращи беседи по темата. Моля, обадете се предварително да се запишете. Благодарим!

Как ще празнуват на други места в България - търсете информация тук.

 

 



Дъщеря ми е на четири години и има уголемена трета сливица. При консултация с ушен лекар ни казаха, че трябва да се оперира. Бихте ли ми казали има ли адекватно лечение с хомеопатични лекарства, с което може да се избегне операцията?

************************

Здравейте Д-р Хаджиев,
Пише Ви майка на 6 годишно Дете.
Какво е най-подходящото хомеопатично лекарство за детето във връзка с това, че сливиците му са доста увеличени, големи са колкото орех ??? Лекарят “Уши-нос-гърло” предлага сливиците да се извадят, но четох, че това не е гаранция, че честите разболявания ще намалеят.

************************

Има два периода в живота на човека, когато лимфните органи силно нарастват. Те са около третата и около шестата година. Тогава става структурна промяна на костния мозък, който е основният имунен орган и имунитетът естествено спада. За да се компенсира този временен спад, естрогените в детския организъм нарастват. Един от техните ефекти е уголемяването на лимфните органи: сливици, апендикс, лимфни възли, лимфни струпвания в тънките черва и т.н. Идеята е, че тези органи играят ролята на бариера на входните врати на организма (дихателната, храносмилателната). Тъй като навлизане на микроорганизъм в дълбочината на организма би причинило по-големи проблеми поради естествената слабост на имунитета (и децата по-често боледуват в тези възрасти), то по-добре той да бъде спрян на «входа». Ако се махне сливицата (или сливиците) ще се получат две неща: първо - няма да се спре ефекта на хормоните и те ще уголемят подобни на лимфните органи (лигавицата на носа, на синусите) или ще се получи рецидив (сливицата отново ще се появи). Ако уголемяването на тези лигавици е дифузно ще се получи сериозно стеснение на носните проходи, а ако е локално – полипи в носа или синусите. И двата проблема ще Ви отворят доста грижи. Второ – няма да има кой да спира патогенните микроби на «входа» и вместо ангини ще се развиват директно трахеити, бронхити, пневмонии, чието лечение и протичане е доста по-тежко. Често се случва препоръчването на хирургично отстраняване на сливиците да е отчаян опит да се обясни честото боледуване на детето от ангини. Дори съм срещал обяснение, че това уголемяване е причина за нощно напикаване или заекване. Това доста ме учудва. Но има случаи, когато уголемяването на сливиците е значително и се създават пречки в дишането или говора на детето. Тогава трябва да се предприемат някакви мерки, но те трябва да са естествени и не агресивни. Проблемът е комплексен и в него са намесени хормони, растежни промени, имунни реакции и прочее. Разбира се, подходът е строго индивидуален и такива са и терапевтичната стратегия, прогнозата, продължителността на лечение и т.н.

 

© Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на д-р Хаджиев