Чудя се.
Колебая се.
Не съм сигурен.
Не мога да взема решение.
Знам си, че нищо хубаво не ме очаква.
Всичко е толкова безсмислено.
Нищо не може да се промени.
Кажи ми кое е по-добре.
На мое място какво би направил?
Търся експертно мнение.

Колко пъти сме го мислили? Колко често сме спирали дотук, защото не знаем, не можем, нямаме решителност или нещо друго ни липсва, за да продължим.
За някои вземането на решение е детска игра. Но тук, в тази група, сме се събрали другите – тези, за които всяко решение може да изглежда правилно, а може да изглежда грешно. С отделни нюанси в различните индивиди и цветята, които живеят в тях – в тази група колебанията и чуденето, обезсърчението и изтощението са много.

Като невъзможността да реша синята или жълтата блуза да си облека днес, с Мария или със Даниела да изляза, на море или на планина да почивам, салата с домати и краставици или със зеле и моркови да хапна набързо – двоумението на Sclerantus може да бъде епично и да продължи с месеци, а за някои неща – с години.

Или пък ситуацията на Cerato: за да съм напълно сигурна ще питам Ани тя какво би направила на мое място. Ани каза, че ще постъпи така, за нея може да е добре, но аз продължавам да се чудя - като че ли за мен не е съвсем правилно това. Ще коментирам и с няколко други приятели и тогава ще си помисля.
Често събира 20 мнения, 19 от тях казват не, но Cerato прави обратното (защото точно тяхното НЕ е потвърдило решението за ДА – звучи странно, но е факт за много хора). Или пък друг сценарий – щом повечето хора казват този вариант, него ще направя – само, за да открият няколко седмици по-късно, че първоначалното ми решение е било по-правилно. Знаете ли колко хора живеят в този ад? Аз лично познавам доста.

А какво да кажем за онези талантливи, способни, умни хора, които имат огромна потребност от Wild Oat? Тяхното колебание е свързано с Какво да правя, искам нещо стойностно да оставя след себе си. Започват едно, второ, трето – всяко едно от тях им се удава, справят се чудесно, много хора им ръкопляскат и точно тогава, когато би трябвало от пашкула да излезе прекрасна пеперуда – те правят завой и се впускат в следващото поприще. Светът е пълен с нереализирани Стоичков, Джон Атанасов, Айнщайн, Шекспир, Елвис... – само защото, не са били достатъчно сигурни, че футбола, математиката, физиката, литературата, музиката – това е „моето нещо”, това искам да правя. Не са били достатъчно фокусирани в правенето на чудото и то не се е случило. Къде ли щеше да е светът днес, как ли щеше да изглежда, ако бяха „избистрили” погледа си?

Наскоро се видях с приятелка от детските години, с която не се бях виждала доста време. Спомнях си, че на предишната ни среща беше много щастлива, защото беше започнала работа, която „е точно за мен – ще общувам с много хора”. Затова и веднага попитах Как е работата, очаквайки очите ѝ да грейнат, но вместо това: „Ежедневието ми е толкова еднообразно! Всеки Божи ден правя едно и също – ставам, обличам се, отивам на работа, отговарям на тонове мейли, говоря с хиляди хора, правя милиони справки, таблици, графики... Всеки следващ ден си прилича с предишния, това просто ме убива. Всяка сутрин ставам с усилие на волята, изтощена само от мисълта за това, което ме очаква още преди да го започна. Къде отиде времето, когато си казвах, че си обичам работата, къде отиде ентусиазмът ми?”. Изпълни ме приятното чувство, че мога да помогна на стар приятел, защото историята, която чух беше чудесен пример за Hornbeam, а аз вече се бях убедила в мощната сила на цветотерапията на д-р Бах.

Всеки път когато се срещна с Gentain ми става мъчно. Тези хора не знаят, че само малко им трябва, за да се преборят с трудностите си - може би 1 месец с комбинация, в която присъства това малко лилаво цветенце и светът ще придобие малко по-цветен вид. Тъжни, песимистични, не вярват на нищо и никой, НАЙ-ВЕЧЕ - загубили са вяра в себе си. "Ето, не си взех изпита за шофьорска книжка, какъв смисъл има да се явявам втори път". "Не ме взеха на това работно място, защо да кандидатствам другаде - никъде няма да ме вземат". "От цяла седмица съм на диета, а не съм свалила почти нищо - сигурно трябва да се откажа".
За този, който наблюдава отстрани е ОЧЕВИДНО, че тези неуспехи са дребни и не заслужават да им се отделя толкова много внимание, по всяка вероятност следващия опит ще е успешен, но не и за Gentain.

Мъката и безнадеждността на Gorse, макар да са основателни (породени от тревожни или трагични действителни факти от живота) също биха могли да бъдат преодолени. Защото животът продължава, без значение дали ние участваме в него или не. Независимо дали боли от загубата на здраве, близък... щом сме останали живи значи имаме значение за живота и не може да се предаваме. Най-лесно може да бъде описан ефектът на цветето Gorse като „слънце в бутилка” – връща оптимизма, слънцето, стопля кръвта във вените и човек се чувства отново жив и пълен.

КОЕ Е ЦВЕТЕТО, което съответства на моята несигурност, нерешителност, песимизъм? Възможно ли е да бъдат преодолени? Мога ли да продължа напред?

Всеки от тези въпроси има отговор.

Ирена Хаджиева, 0888238625