Остеопорозата има много имена: „тихият крадец”, „тихата епидемия” и прочее. Всички те я определят като незабележима, подмолна и необратима. Грешка е да се смята, че това заболяване е характерно само за възрастните хора. През последните години, с „подмладяването” на болестите, а с агресивните химични терапии на редица заболявания (хормонални, метаболитни, възпалителни, дегенеративни, или само за профилактика), явлението остеопороза се наблюдава вече и при хора на средна възраст, а дори вече и при млади хора. Подходът в лечебните процедури и предписания към нея зависят от обяснението й, от изясняването на същността й. Стана ясно, че при това заболяване минералите (особено калция) се извличат от костната система. Всички кости са подложени на този процес – от кубовидните (прешлени, на ходилото, китката) до дългите (крайници) и плоските (ребра, тазови, черепни). В резултат на това, костите стават чупливи, с разредена костна маса, прекалено еластични. Често това стига до крайност и се развиват тежки усложнения. Следващият много важен въпрос е защо минералите напускат тези органи и какви са механизмите, по които това се случва.

Предразполагащи и предизвикващи фактори?

Основната причина за извличането на минералите (калция) от костите е хронично (продължително, постоянно) подкиселяване на вътрешната среда на организма. Нарушава се едно от най-важните особености на баланса в организма – неговата хомеостаза. Киселинно алкалното равновесие е един от най-важните фактори за осъществяване на нормалните процеси в тялото. Тъй като това е изключително неблагоприятно за организма, той задейства защитните си механизми, за да компенсира нарушението в рН-то (буферни системи) – произвежда противоположните на киселите вещества – основите. А те са предимно бикарбонати, т.е. на основата на калция. Колкото по-кисело е в тялото, толкова повече калций се извлича от костните структури. В организма има датчици (рецептори), пръснати на различни места, които следят за разнообразните показатели на хомеостазата, особено за рН-то. Те изпращат импулси до мозъка и висшите структури, които могат да променят процесите и да възстановят нарушеното равновесие.

Причини за това подкиселяване са:

- Болести. При всички заболявания се образуват киселинни вещества. Но това важи особено за хормонални, бъбречни, чернодробни, ракови, алергични, дегенеративни, автоимунни. Ако заболяванията са продължителни, то киселинността се увеличава постоянно. Особено силно на това се отразява лечението им с химични лекарства! Всички химични лекарства са киселини.

- Храната. Опорно двигателният апарат е място, където се отлагат всички тежки елементи: метали и неметали, които постъпват в тялото. А те идват предимно от храната. Затова тя има изключително важно значение за развитието, профилактиката и прогнозата за развитието на остеопорозата. Месо – то е богато на белтъчини, а те са изградени от аминокиселини. Изключение прави рибата, защото поради особености в нейното усвояване от организма, не настъпва подкиселяване. Хляб – в него има много набухватели, подобрители и други добавки, които също са белтъци (изградени от аминокиселини). Изключение прави пълнозърнестият хляб – той съдържа по-малко от споменатите вещества. Газирани напитки – те са обогатени на въглероден оксид, който предава газирания вид. Той в организма се превръща в киселина. Изключение прави бирата. Сладки продукти от магазинната мрежа – в тях подсладителите са нутрасуити, аспартами и други аминокиселини. Изключение правят, разбира се, плодовете. Кафето, алкохолът, стимулантите (кофеинизираните напитки) също в организма добавят киселини. Разбира се, в организма има механизми, които намаляват това влияние, но ако използваме киселинизиращи храни постоянно, тези механизми се изчерпват и стават неефективни. Малкото приемане на вода, както и широкото използване на фаст-фууд тласкат телата ни към още по-голяма кисела криза.

- Възраст – особено менопаузната. Факт е, че с възрастта, телата ни все по-слабо се справят с поддържането и правилното функциониране на всички процеси. Все по-трудно се постига възстановяване, все по-дълбоки са последствията на агресивните фактори.

- Агресивни фактори на средата – цигари, радиация (особено GSM), козметика и храни с химични добавки и консерванти, начин на обработка на храната (особено пържене, микровълнова обработка, дълбоко замразяване). Всичко изброено провокират и карат защитните механизми на организма да работят на пълни обороти постоянно, без почивка. Защото ние без почивка се подлагаме на тези фактори на средата ни. - Стрес и заседнал начин на живот, както и небалансирано хранене. Стресът влия на тонуса на нервната ни система, а той обуславя хормоналния баланс. Всички емоции и психични състояния са свързани с излъчване на определени хормони в организма при тяхното изживяване. Всички знаем за адреналина (хормона на гнева), за серотонина (хормона на щастието), за кортизона (хормона на страха) и прочее. А именно хормоните определят метаболитните процеси в тялото ни. При стрес, хормоналния баланс стартира такива процеси, които в края си завършват с общо киселинизиране на тялото. Заседналият начин на живот е свързан с раздвижването от мускулната работа на телесните течности (кръв, лимфа) и предвижването на богата на отпадни продукти течност до местата (черен дроб, бъбреци и други), където те се усвояват и неутрализират.

Последствия

Извличането на минерали от костите и сухожилията алармира организма – той разбира за този процес. Единственият начин, чрез който може да се противопостави, е ускоряване на метаболизма в засегнатите зони – ускоряване на обмена на вещества там! Това се реализира по два начина – пасивен и активен. Двата начина са с обратна зависимост – колкото пасивният е по-изразен, толкова по-малко е застъпен активния! Пасивният е възпалението – чрез възпалителните процеси и струпването на възпалителни клетки и вещества в костите, минералите се запазват там. Ето защо, при проблеми в кости, сухожилия и стави там възниква възпаление. Белезите на възпалението са болка, зачервяване, оток, смущение на засегнатата част, затопляне. Активният начин е движението. Когато използваме костите и ставите си ние подобряваме кръвотока, изхранването и функционирането на тези органи. Това, като краен ефект, води до запазване на минералите. Последствията са нетипични. Мислим за други проблеми, когато ги имаме – за болките си в кръста и колената си, за „шипове”, за настинки и преумори. Но това е маскираното лице на остеопорозата. Болки (хронични, постоянни) – в стави, кости, гръб, мускули, сухожилия. Деформации – на стави, гръбнак, скелет, кости Намаляване на ръста Намалена трудоспособност

Костни фрактури – без физическо усилие или с минимално такова. Особено на бедрена кост (тазобедрени стави), прешлени, предмишница.

Диагноза?

Остеопорозата няма типични за нея симптоми, по които да я разпознаем докато не стане прекалено късно. Ето защо не й отдаваме дължимото внимание. Но ако знаем степента на проблема, ще вземем съответните мерки. Можем да се ориентираме само чрез преглед и мнение на специалисти. Начините на диагностициране на тази болест са: Рентгенография – на дълги кости, на прешлени, на костите на ходилото Остеодензитометрия – измерване минералната плътност на костите Биохимични изследвания – калций, фосфор, минерали в кръвта, хормони, рН

Как да се предпазим?

Най-добрият момент за профилактика на остеопорозата е още докато сме здрави – още в юношеството.

- хранене: балансирано, богато на калций, минерали и витамини, алкална храна, прием на вода

- движение: чрез него минералите се задържат в костите. Ненатоварващо, периодично, редовно.

- хормонален баланс: да не го нарушаваме със синтетични хормони.

- ограничаване на нездравословните навици: пушене, преяждане с месо и хляб, алкохол, обездвиженост, захар, сол, прием на синтетични лекарства и добавки.