Преди да започна изложението бих искал да направя за сетен път разграничаване между хомеопатичния и нехомеопатичния (алопатичен) терапевтичен метод. Чрез хомеопатия не се подтискат защитните механизми и прояви на организма като температура, кашлица, зачервяване, сърбеж, а се стимулира организма сам да се справи с проблемите си. Хомеопатията действа по посока на оплакванията, а не срещу тях. Алопатията е точно обратното – при фебрилитет пациентът пие лекарства против високата температура, лекарства срещу кашлицата, срещу хремата, срещу диарията, срещу сърбежа. Т.е. чрез химичните лекарства ние се борим срещу посоката на оплакванията. А оплакванията не са нашата болест, а проява на защитните механизми (имунни) на нашия организъм – чрез температурата се убиват микробите и се спира тяхното размножаване, чрез храчките и хремата те се изхвърлят извън тялото, чрез диарията организмът се освобождава от токсините и бактериите в чревната система и т.н. Така че симптомите не са нашата болест. Кое тогава е болестта? – това е причината, довела до промяна в нашия хормонален баланс, а това променя състоянието на имунната ни система. А когато Имунитетът ни е подтиснат болестта не закъснява да дойде!
Какво е Имунитет и защо зависи от хормоналния баланс?
Вече за никого не е тайна, че състоянието на здраве и болест зависи от Имунитета. Тази дума, обаче, крие много неща в себе си. Накратко имунните механизми са два вида – клетъчни и неклетъчни (хуморални). Имунните клетки са много типове като всяка от тях има специфична роля в имунната защита. Едни от тях са клетките на имунната памет, които съхраняват в себе си информация за различните микроорганизми и начина по който тялото да се справя с тях; макрофагите са друг вид клетки, които контролират бактериите, предизвикващи гнойни процеси; Т-лимфоцитите, В-лимфоцитите, Неутрофилите и още много, представляват клетъчния арсенал на имунната система. Неклетъчните имунни механизми са Системата на Комплемента (която се включва първа при възпалителната реакция и е отговорна за повишаването на температурата), различните антитела, интерферонът и множество други активни молекули, чрез които се осъществява комуникацията между различните клетки и цялата имунна система работи в изключителен синхрон.
Органът, който произвежда имунните клетки е костният мозък. Те, обаче, не са специализирани, не са узрели, за да участват активно в имунните процеси, т.е. не знаят какво да правят. Чрез кръвоносната система засядат в различни органи – слезка, тимус (жлеза, която се намира в гръдната клетка, но закърнява в юношеска възраст), черен дроб, лимфни възли, чревни стени и т.н. Там, под въздействие на локалните хормони на конкретния орган, те се диференцират и узряват. Какви са тези локални хормони? - ще се запитате вие. Да, има и такива. Те се произвеждат от самия орган и действат върху него. Но тяхната ефективност зависи от големите хормони, секретирани от жлезите с вътрешна секреция (ендокринни) като щитовидна, хипофиза, надбъбречна, панкреас, епифиза, тестиси/яйчници, паращитовидни и прочее. Ако балансът на големите хормони не е нарушен, то и малките си вършат работата. Но ако има хормонален дисбаланс локалните хормони създават имунни клетки, които живеят кратко, не отговарят добре на имунните сигнали на другите, не осъществяват ефективно функцията си. Ако органът, в който зреят макрофагите (тези за гнойните процеси) има неефективни локални хормони, то те са дефектни в някакъв аспект – налице имаме едно дете, което боледува често от гнойни ангини или човек с хронични или рецидивиращи (често появяващи се) гнойници по кожата; ако органът, инкубатор на клетките на имунната памет, е със смутен локален хормонален баланс, то те не си вършат добре работата – често боледуващ пациент от едни и същи проблеми (боледуващ всяка седмица от грип, от фарингит, или човек, който е преболедувал няколко пъти варицела). Кой орган ще има проблеми при дисбаланс на хормоните се определя от генетичната предиспозиция (предразположеност). Но това се определя единствено чрез хомеопатични методи.
Идеята е следната: хормоналният баланс определя състоянието на имунната ни система! Как можем да се ориентираме за нарушението на хормоналните взаимоотношения? Чрез изследване на хормоните в лабораторията – ще кажете вие. Но дали е така! За да предизвика ефект един хормон не е необходимо само неговото количествено присъствие в тялото, а също и неговото качество и чувствителността на прицелните тъкани (органите и тъканите, върху които оказва своя ефект). Примери за тази идея могат да се намерят в документацията на всеки практикуващ лекар – пациентът има оплаквания, които насочват към диагнозата “хиперфункция на щитовидната жлеза” (тиреотоксикоза) – неконтролируемо треперене на ръцете, слабост и физическо изтощение, косопад, задух, интензивно отслабване на килограми, изключителна раздразнителност, обилно потене на дланите, чести и силно изразени горещи вълни и прочее. Но при лабораторно измерване на щитовидните хормони те се оказват в норма (количествена). И лекарят стига до заключение, че всичко е на психо-емоционална (нервна) почва. Според документите пациентът е здрав физически, а всъщност се чувства на границите на силите си и с много тежък дискомфорт. Мога да ви посоча още един пример: съществува теория за захарния диабет, според която една от причините за неговото възникване е липсата на чувствителност на клетките към действието на инсулина, произведен от задстомашната жлеза (панкреас). Т.е. има инсулин, но клетките нямат рецептори, с които да се свържат с него и той да осъществи ролята си (да вкара глюкозата от кръвта в самата клетка). Лабораторните норми на хормоните са в прекалено голям диапазон: тироксин (Т4) – норма за възрастни 10 – 23 pmol/l, трийодтиронин (Т3) за възрастни 5,4 – 13,3 pmol/l; тирео-стимулиращ хормон (TSH) за възрастни 0,4 – 4 mU/l и новородени под 20 mU/l (това са трите хормона, които се изследват при съмнение за заболяване на щитовидната жлеза). Действително медицината е повече или по-малко статистическа наука и тези граници са установени по статистически път, но означава ли това, че трябва показателите за нивото на нашето здраве да ги търсим в лабораторните резултати и да разчитаме само на тях? Може ли добре подготвеният лекар да открие болестта преди тя да се демонстрира на рентгеновото или лабораторно изследване? Има ли заболяване с нормални показатели на лабораторния фиш? Има ли пневмония, която не се чува на слушалка, а се вижда само при рентгеновата снимка? По лабораторен път ли се определя състоянието “латентен диабет” (диабет, без проява на висока кръвна захар)? Лекарят или лаборантът е водещият в едно лечение?
Питали ли сте се, защо различните хора боледуват от различни болести или защо децата като тръгнат на детска градина започват да боледуват много често? Най-вероятно подобни въпроси са често срещана тема на обсъждане, когато застанете пред лекарския кабинет. Симптомите, които възникват при всяко нарушение на нашето здраве, винаги ни притесняват, тревожат и често ни карат да променяме начина си на живот, за да се предпазим от задълбочаване на здравословния си проблем. Често не отиваме да се забавляваме с приятели, защото някой от тях е неразположен и страхът ни да се заразим е причина да не изживеем много приятни моменти с тях. Но дали контактът с болестотворен вирус или бактерия е достатъчен, за да възникне болест в нашето тяло? Повечето общопрактикуващи лекари ще кажат “да”, но това едва ли е така. Състоянието и слабостите на Имунитета на конкретния организъм е решаващата причина за възникването, начина на протичане, периода на възстановяване, появата на усложнения и типа на болестта! За пример ще взема възбудителя на лещенката (варицела) – телца на Арагао. Той принадлежи към групата на херпес-вирусите. Още през 1925г. Кундратиц установил пълна идентичност между тях и херпес зостер. Ако един човек е генетично предразположен към развитие на болести на лигавиците, най-вероятно, при контакт с тези телца, той ще развие херпангина (ще се засегне лигавицата на устната кухина). Ако обаче индивидът е предразположен към кожни заболявания (кожният имунитет е компрометиран), то той ще оформи херпесни образувания по кожата си (варицела; херпеси по кожата на лицето – устни, нос, бузи, клепачи; по ограничени участъци на кожата на тялото – херпес зостер на дерматом). При генетична слабост на паренхимните органи (бели дробове, черен дроб, бъбреци, слезка и други) най-вероятно ще се развие вирусна пневмония, за която, при подробни лабораторни изследвания, ще се установи причинител херпес-вирус, а при изключително силно отслабен имунитет би могло дори да се развие менингит (възпаление на обвивките на мозъка) или енцефалит (възпаление на мозъчната тъкан), причинителят на който отново ще бъде херпес-вирусът. Виждате, че един и същи причинител, води до развитие на различни заболявания при различните хора, според състоянието на техния Имунитет.
Как можем да се ориентираме ние, нашето дете, нашите близки, към какви заболявания са предразположени? Това, че имаме в рода си диабет, означава ли, че и ние сме предразположени да се разболеем от тази болест? Ами астма, артериална хипертония, мигрена, остеопороза...? Отговор на тези въпроси може да даде единствено и само Хомеопатията!
Когато пациентът застане пред лекаря-хомеопат, последният определя към коя група заболявания принадлежи конкретното оплакване на страдащия. Разбира се, диагнозата ни интересува, но тя не е определяща при разбирането на случая, а само ни насочва. В хомеопатията болестите се разделят на няколко различни групи и това, от коя група е страданието, определя по-нататъшната терапевтична стратегия и решава прогнозата на случая.
Нека започнем от видовете болести – от най-обща гледна (хомеопатична) точка те са три: остро състояние, обостряне на съществуващо хронично заболяване, неразположение. Това разделяне ни помага да преценим разреждането (дълбочината на действие) на хомеопатичния медикамент и повторяемостта на приемите му. Неразположенията не се подлагат на лечение, тъй като при тях симптомите са много слабо изразени и бързо отминаващи, което ни насочва към извода, че този организъм има достатъчно сили и ресурси да се справи сам с възникналия здравословен проблем.
Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.