Хранителната непоносимост (хранителен интолеранс), за разлика от хранителната алергия, е НЕалергична реакция на даден човек към определена хранителна съставка.
Механизмите на отключване на хранителната непоносимост могат да бъдат: токсични, фармакологични или метаболитни. Затова профилактиката и лечението на хранителната непоносимост се различават от тези при хранителните алергии.
При случаите на хранителна непоносимост са неуместни и неподходящи алергичните кожни тестове. Доказването на хранителна непоносимост към дадена храна се определя само с кръвен тест.
Външните прояви на хранителната непоносимост към определен вид храна наподобяват тези на хранителна алергия, но за пореден път подчертаваме, че са предизвикани от неимунни процеси.
Причините за по-често срещаните хранителни непоносимости при възрастните са:
1. Реакции към добавки в храните.
Това са най-често проявяващите се реакции. Проявяват се към съдържащите се в различните храни консерванти, оцветители, ароматизанти, овкусители и пр. подобрители, т. нар „Е”-та.
Най-честата проява е силен сърбеж, кашлица или обрив, но могат да предизвикат и по-тежки кожни прояви или астма.
Например: силен сърбеж по шията и коремната област след консумация на колбаси.
2. Реакции при стомашно – чревни нарушения.
Те се дължат на вече съществуващо стомашно - чревно заболяване като: недостатъчно производство на някой ензим (ензимен дефицит), възпаление на червата или жлъчката и пр.
2.1.Ензимни дефицити:
При вроден или придобит недостиг на чревния ензим лактаза се развива заболяването лактазен дефицит. Това е най-честият ензимен дефицит у хората, като най-засегнатите групи са децата и юношите до 18-20 годишна възраст и хората над 60 години. При това заболяване не може да се усвоява млечната захар в прясното мляко и се предизвиква метеоризъм (образуване на много газове в червата и подуване на корема), коремни болки и диария. Това състояние не трябва да се бърка с алергията към белтъците на млякото, което често се допуска в практиката.
При дефицит на ензима фруктаза след прием на храни, съдържащи захар и фруктоза се развива подобна клиничната картина. Поради тази причина доста хора след консумация на сладки плодове конфитюри, сокове или сладка получават болки и подуване на корема, съпроводени от диария.
Приемът на плодови сокове, особено в детска възраст, може да предизвика оплаквания, дължащи се и на непоносимост към захарните алкохоли (сорбитол, малитол и др.). Това най-често се наблюдава при прием на сок от круши и грозде.
Ограничаването за кратко време приема на плодове и плодови сокове води до изясняване на причината за хроничната диария.
2.2. Възпалителни и други заболявания на стомашно – чревния тракт:
Страдащите от ентерит, колит и жлъчнокаменна болест познават болките и страданията след прием на мазни храни или зелени листни зеленчуци. Това е външния израз на непоносимостта на тези хора към мазнините и зелените храни. След излекуването на основното заболяване същите тези хора започват да консумират и най-мазния спаначник безпроблемно.
3. Реакции на естествени химични съставки в храните.
Съдържанието на фенилетиламин в шоколада, зрялото сирене и червеното вино може да предизвика у някои хора с непоносимост към него мигренозно главоболие.
Други вазоактивни амини като тирамин и хистамин, съсържащи се предимно в ягоди, домати, морски риби, ананас, фъстъци и др. могат да предизвикат уртикария, главоболие, падане на кръвното налягане.
4. Реакции към микробни съставки в храните.
Най-често се проявяват като отравяне след консумацията на незамразени риби, замърсени с Proteusили миди, погълнали Gonyaulaxcatanella. Цялата компания е яла от морски те дарове, но с „натравяне” са само тези, които са с непоносимост към веществата, отделени от тези микроби.
5. Реакции при вродени заболявания.
- При вроден дефицит на ензима глюкозо–6–фосфат дехидрогеназа (Гл-6-ФД) консумацията на бакла причинява хемолитична анемия. Тази хранителна непоносимост е особено опасна тъй като е разпространена в Средиземноморския регион и в България. Страдат основно момченцата след консумация на бакла. Съставна част на баклата, която не се съдържа в другите бобови храни, разгражда еритроцитите (червените кръвни телца) и грубо казано разгражда се кръвта на детето. Отначало то е вяло, след това сънливо и в най-тежките случаи изпада в кома. От разградените еритроцити урината става тъмна като кафе. В практиката си на педиатър в гр. Стражица имах тежък случай на Гл-6-ФД на момченце на 4 годинки, което предния ден си беше играло сред цъфналата бакла. Хемолизата (разгаждането на червените кръвни клетки) у детето беше предизвикана дори само от прашеца на цветовете на това бобово растение.
- При заболяването фенилкетонурия приемът на храни, съдържащи аминокиселината фенилаланин, причинява неврологични проблеми и психично забавяне още в първите месеци след раждането, които са преодолими с правилно хранене.
Много важната стъпка при поставянето на всяка диагноза е правилно и подробно снетата анамнеза. Това правило е от крещящо значение при различаването на хранителните алергии и хранителните непоносимости. Анамнезата заедно с хранителния дневник на пациента за 7 или 14 дневен период са от изключително голямо значение за правилната диагноза.
Назначеното биохимично изследване ще даде насока за механизма на отключване на нежелателната реакция и по-натъшните елиминационни диети и евентуално медикаментозно лечение.
Провокационните диети могат да се прилагат само при липса на симптоми и при изключване на лечение с антихистаминови препарати. В такива случаи пациентите задължително трябва да са в болница и стриктно се мониторират. След приключване на последния прием на провокационната храна пациентите остават още 24 часа под активно наблюдение.
Важно е да се отбележи, че хранителна непоносимост не е диагноза за цял живот. След правилен и ситемен диетологичен подход за постепенно преодоляване, адаптиране и лечение на тези хранителни нарушения пациентите се връщат към обичайното си хранене на здрави хора.