Много често, излизайки от лекарския кабинет, пациентът е още по-объркан, отколкото когато е влязъл. Най-честата причина е, че медицинските термини, които е използвал лекарят са неразбираеми за обикновения човек. Притеснението от заболяването се допълва от лавината „докторски” приказки и се стига до там, че: „Той, доктора каза, ама аз тъй и не разбрах от какво съм болен”.
В практиката ми възрастни пациенти често заявяват: „имам хранителна алергия към колбаси и въобще към консерви”. Тук вече следва моето объркване – „алергия към колбаси и консерви”?!
Защо съм объркана и защо и вие да не се обърквате в понятията хранителна алергия и хранителна непоносимост прочетете нататък.
Хранителната алергия и хранителната непоносимост са нежелани хранителни реакции, които външно могат да протекат еднакво, но причините, които ги пораждат и съответно лечението им, са напълно различни.
Хранителната алергиясе появява, когато имунната система на човека реагира на приет с храната безвреден хранителен белтък, разпознавайки го грешно като вреден. Децата са с незряла имунна система и имат повишена склонност към развитие на хранителни алергии. Ако единият от родителите е алергичен към определен хранителен белтък, вероятността детето да е с хранителна алергия е голяма. По-лошо е ако и двамата родители са с хранителна алергия. В този случай вероятността детето им да е с хранителна алергия нараства значително повече.
Най-чести са предизвиканите от храна алергични реакции, при децата до 2-годишна възраст. Това е периодът, когато децата се захранват и приемат нови храни. По-големите деца и възрастните развиват по-често алергии на дихателната система. С хранителни алергии са близо 8% от децата, докато страдащите възрастни са 3-4%.
Хранителната алергия се проявява веднага или много скоро след прием на храна, като не зависи от приетото количество храна. Както повечето болести и алергията към храни е голяма артистка и имитаторка. Класическата проява е много тревожна, с остро начало и много бързо развиваща се симптоматика: болки в корема, гадене, повръщане, диария, пребледняване (рязко пада кръвното налягане), оток на устните, оток на езика (трудно разбираем говор), кожни обриви като – като ужилено с коприва (уртикария) или червени петна, замъглено съзнание до загуба на съзнанието… Нека спрем до тук. При тази картина вече трябва да сте потърсили спешна медицинска помощ и да кажете точно адреса, на който сте, за да няма фатален край.
Другите, по-недраматични, но също така неприятни и мъчителни прояви на алергията към храни са:
- от страна на стомащно-чревната система: сърбеж в устата, кръвотечения, слуз в изпражненията;
- кожни промени: екзема, суха и лющеща се кожа, различни обриви;
- дихателна система: дразнене на гърлото, кашлица;
- сърдечно-съдова система: ниско кръвно, аритмии, болки и стягане в гърдите;
- нервна система: главоболие (мигрена), възпаление на ушите (отит). Ето защо не обвинявайте в некомпетентност лекаря, когато отивайки за пореден път при него, с кашлящото и пищящо от болки в ушите бебче, вместо да ви изпише антибиотик той започва да ви говори, че може детето да има алергия към белтъците на кравето мляко, с което го храните. Лекарят може да има право и това ще се докаже много лесно – просто сменете кравето мляко с препоръчаното ви.
Кои храни предизвикват най-често алергия?
На първо място при децата (защото както вече знаете те страдат 2 пъти по-често от възрастните от хранителни алергии) алергията е предизвикана от кравето мляко. За да сме по-точни, причината за алергията са млечните белтъци – лактоглобулин и казеин. При по-големите деца и възрастните алергии най-често се причиняват от: фъстъци, орехи и други ядки, риба, миди и прочие морски дарове.
Можем ли да намалим риска от развитие на хранителна алергия?
В основата на появата и развитието на алергията към дадена храна е наследствеността - гените. На този етап от развитието на медицината не можем да променим генетичната информация, която предаваме на нашите деца, но можем да намалим риска от появата на някои заболявания, в т. ч. и хранителна алергия. Знаейки храните, към които децата развиват най-често алергия трябва всяка една бременна и кърмеща майка да ги изключи от храненето си. Това е изключително важно за майките с хранителна алергия, но и за семействата, в които бащата, и най-вече когато и двамата родители са с хранителна алергия дори и към различни храни. Като не приема рискови храни, майката предпазва детето си от т.нар. антигени (молекулите, предизвикващи алергия), които биха попаднали от майчиния организъм чрез кръвта (през плацентата) или с кърмата в бебето. Предпазването от поява на алергия у кърмачета и малките деца се състои в правилното им хранене и захранване. Не се препоръчва децата до 1-годишна възраст да се хранят с краве мляко, а орехите и фъстъците се включват в детското хранене чак след 3-годишна възраст, а що се касае за кърмата – това е природния дар, за предпазване от хранителни алергии.
Следете статиите в сайта ни за да разберете какво е хранителна непоносимост, приликата и разликата с хранителната алергия.