Често си мислим, че когато става въпрос за хормонални смущения и заболявания, лекарите имат в предвид няколко заболявания и проблеми: диабет, щитовидни заболявания, проблеми с менструацията или яйчниците. Но, всъщност, хормоните имат много по-широко и голямо значение за организма и тяхното влияние определя качеството ни на живот, настроенията ни, нашия комфорт. Хормоналните вещества са много и с разнообразни влияния върху тялото. Има регистрирани над 50 милиона хормонално активни сложни съединения, които циркулират в организма ни и са взаимно зависими – нивото и функционалността на едни определят нивата и функционирането на други. Всички са в много сложни взаимодействия.

Хормоните можем да класифицираме на две големи групи:
– големи (произвеждат се от обособени органи – жлези с вътрешна секреция, ендокринни - щитовидната жлеза, надбъбречната, панкреаса и други.);
– локални (произвеждат се от всеки орган и тъкан и техните ефекти са съсредоточени предимно върху самите органи и тъкани, от които са синтезирани).

Хормоните определят цялостното функциониране на тялото ни. С други думи контролират и насочват сложните процеси, протичащи в клетките на органите и тъканите ни, наречен МЕТАБОЛИЗЪМ. Метаболитните взаимодействия като цяло представляват сложни процеси на преобразуване на веществата, с цел осъществяване на основните жизнени процеси – растеж, зреене, диференциране, запазване на енергийни ресурси и тяхното усвояване, движение, дишане, регенерация и възстановяване на стари или увредени структури, делене и размножаване на клетките. Тези процеси осигуряват живота и функционирането на тялото ни.
Хормоналните вещества оказват основно влияние и върху един много важен механизъм, характерен за живите организми – ИМУНИТЕТА, който е защитата на тялото. Под „имунитет” се разбират много неща, но като цяло той може да бъде разделен на клетъчен (осигуряван от високо специализирани имунни клетки) и хуморален (осигуряван от много сложно устроени белтъчни молекули и комплекси, наречени антитела). Всички знаем, че имунитетът определя състоянието на здраве и болест. Изобщо той определя от какво ще се разболеем, кога ще бъде това, как ще протече болестта, кой орган и тъкан ще бъде обект на болестната причина, как ще се развие (динамиката – остро, бързо, хронично, рецидивиращо и прочее) на болестния и съответно оздравителния процес, колко пълно ще бъде възстановяването, какво качество ще има имунната памет и колко дълго ще просъщетвува. Имунитетът е и този, който реализира контрола върху генетичните ни болестни носителства.
Основните регулаторни структури, които регулират хормоналните отношения са много сложни и се намират в мозъка (по-голяма част са в хипоталамуса и другите участъци от продълговатия мозък - амигдалово ядро, ретикуларна формация, лимбична система и др.). Те при нужда секретират вещества (невромедиатори), които водят до реакция на хипофизната жлеза, в отговор на което, тя създава и изхвърля в кръвта необходимия хормон, който има определена функция - контрол на жлезите с вътрешна секреция (ендокринни, произвеждащи хормони). Това са: фоликулоцитстимулиращ хормон (FSH), тиреостимулиращ хормон (TSH), кортикотропен хормон (CTH) и други. Те осигуряват съвместимо с живота и нуждите на тялото функциониране на всички органи и системи, сиреч самия хормоналния баланс.

С други думи всичко зависи от хормоните!

Като цяло хормоналните смущения можем да разделим на:

1. Общи, които засягат големи зони или цялото ни тяло. Някои от тях са:
- затлъстяване, целулит, стрии;
- обща отпадналост и умора;
- безсъние;
- ненормално увеличено или силно намалено окосмяване, косопад;
- понижен имунитет, който може да се демонстрира с много чести инфекции или склонност на болестните ни проблеми да хронифицират и да се задържат дълго време в тялото ни;
- забавен растеж;

2. В отделни органи чрез:
- оформяне структурни нарушения на тъканите или органите (кисти, тумори, деформации);
- смущение на функцията им:
     - намалена - бавна сърдечна дейност (брадикардия), бавно функциониране на червата (атоничен запек и липса на позиви за дефекация), хипотиреоидизъм (недостатъчно производство на щитовидни хормони), бавно усвояване на кръвната захар (бавно огладняване, дори не приемане на храна през целия ден), бърза психична умора и липса (трудна) концентрация с намалена памет, намален мускулен тонус (бърза физическа умора, липса на физическа издръжливост, отпуснати мускули), сънливост и липса на мотивация за активност и прочее;
      - силно ускорена – хипертиреоидизъм (прекалено много произведени щитовидни хормони), често уриниране без възпалителни симптоми (нощни чести посещения на тоалетната), чести дефекации (без възпалителни проблеми), ускорена сърдечна дейност (тахикардия), бързо усвояване на глюкозата в кръвта (бързо огладняване, припадане и причерняване от глад, невъзможност да се издържа без често приемане на храна), лесно треперене (от глад, от психично напрежение, необяснимо), чести спазми (на мускулите на прасците, на дихателната мускулатура под формата на задух, прескачания на сърцето и прочее);
- калцификати (натрупване на калциеви отлагания под различна форма на различни места) – атеросклеротични плаки, конкременти в бъбреците, конкременти в жлъчния мехур, конкременти в простатата, конкременти в слюнчените жлези;
- деминерализация (загуба на минерали в тялото) – остеопороза, пристъпно сърцебиене поради липса на калий, коксартоза и гонартроза, ставни деформации;

3. Болести конкретно на хормонални органи – щитовидна жлеза (хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, тироидит на Хашимото), панкреас (диабет), яйчници (кисти, възпаления, атрофия, туморни процеси, стерилитет), хипофиза (висок пролактин, висок тестостерон, нисък меланоцит стимулиращ хормон, възпаления, туморни процеси, хипо-, хиперфункция), надбъбречна жлеза (адисонова болест, хипо- хиперфункция, туморни процеси, кисти, възпаления.