Често сравняват Хомеопатията с Фитотерапията (билколечение). Единствената обща черта между тях е, че източниците за приготвяне на лекарство са лечебните растения (билките).
Идеята на билколечението е химическият ефект, който се предизвиква от букета вещества, извлечени (чрез запарка, варене, киснете и прочее) от растението (или части от него, наречени дрога). Аналогично на всички останали химически лекарства (антибиотици, синтетични витамини, кортикостероиди, противовъзпалителни и т.н.), извлеченото веществото навлиза в кръвта и въздейства на определени тъкани (или клетки), в резултат на което настъпва ефект – кашлицата става отхрачваща или намалява, диаричните изхождания се разреждат и нормализират, сърбежът отзвучава... Но не трябва да забравяме, че нито едно химично вещество няма качеството избирателност, т.е. то действа на много тъкани, не само на болестотворно променената, съответно дава много ефекти, не само облекчаващи симптомите. Става въпрос за странични и нежелани ефекти, за ефекти, които не могат да се предвидят от терапевта. Дори ще задълбоча темата: тъй като лечебните растения съдържат в себе си вещества с мощен ефект върху живи тъкани при неправилно приготвяне на отварата или извлека или погрешното им използване може да се причини същинско отравяне! Още повече намалява предимството на билките фактът, че те нямат индивидуален ефект. Сиреч, различните страдащи хора различно се повлияват от едно и също лекарство, приготвено от лечебно растение по методите на билколечението.
Изучаването на лечебните свойства на растенията не е приоритет на съвременната химическа индустрия, тъй като икономически по-ефективно е създаването на синтетичен дериват, отколкото изследване на вида на веществата, които се извличат при обработка на определено растение и техния оздравителен ефект.
И тъй като, по една или друга причина, терапията с лечебни растения не е актуална в наши дни, затова и не се развива като наука. Няма стабилни принципи, които да я поставят на здрава научна основа, няма последователи, държавата не стимулира развитието на този терапевтичен метод и като резултат тя остава в сферата на апокрифите!
В Хомеопатията източниците на лекарства се разделят общо на царства – растително, минерално и животинско. Най-широко застъпеното е първото, защото лечебната сила на растенията е известна още от дълбока древност и знанията на човечеството за техните лековити свойства са достигнали до съвременните терапевти.
Но в хомеопатичната наука гениалната мисъл е достигнала по-далеч от ограниченията на материята и е навлязла в сферата на енергията, което за непросветения (или здраво стъпилия на старите схващания за науката и света, съвременен, материалномислещ субект) би изглеждало като научна фантастика! Медицината, в това число и Хомеопатията, е статистическа наука. Оплакванията, развитието на болестта, лековитостта на дадено вещество, физиологичните норми на различни показатели (тегло, ръст, количеството на съдържащия се в червените кръвни клетки хемоглобин, ниво на кръвна захар, размери на различните органи и прочее) и т.н. са определени чрез наблюдение на определено количество индивиди (наречено статистическа извадка) и логическо разсъждение, направено през матрицата на дадена теория или принцип. Така се е подхождало и при определянето на картините на хомеопатичните лекарства и начина на тяхното целебно действие.
Как се открива дадено хомеопатично лекарство! Няколко са начините, но най-широко известният (и използван в зората на Хомеопатията) е по пътят на доказването. То представлява приемане от здрав човек на големи дози от дадено вещество или извлек от лечебно растение по определена схема. След известен брой приеми се извършва интоксикиране (натравяне) на изпитващия и той развива различни симптоми и оплаквания. Лекарят-хомеопат записва наблюденията си върху цялостното развитие на картината на отравяне. Следва приготвяне на хомеопатична форма на извлека от растението и подробно систематизиране на интоксикационните симптоми под формата на картина на лекарството.
За да се назначи даден хомеопатичен медикамент, терапевтът трябва да установи цялостната картина на болестта у пациента, съответстваща на картината на необходимото лекарство. Тя представлява съвкупността от всички оплаквания и симптоми (главни и съпътстващи), както и тяхната динамика, ред на появяване и интензивност и т.н. Съответствието между картината на страданието и картината на медикамента, установена при неговото доказване, представлява един от основните принципи в Хомеопатията – подобието! Колкото подобието е по-голямо, т.е. двете картини, на болестта и на хомеопатичното лекарство, се припокриват, толкова по-разредена форма на първоизточното вещество ще се използва като хомеопатичен медикамент, за да се постигне излекуване!
Другият принцип в Хомеопатията е използване на минимална доза от лечебното вещество! Това правило се съблюдава при производството на хомеопатичните лекарства. Те представляват максимално разредени разтвори на първоизточните вещества. Толкова разредени, че при щателен химически анализ се откриват единици от техните молекули, които не биха довели до значителен химичен ефект върху жив организъм.
Възникват много въпроси, свързани с хомеопатичните лекарства: Кое прави хомеопатичните разтвори лекарства? За каква енергия става въпрос? Просто едно разреждане на първоизточното вещество ли е достатъчно, за да лекува? Стерилност необходима ли е при производството на хомеопатични медикаменти? Как е възникнала идеята за минималното количество вещество?
Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.