Защо боледуваме? Това е въпросът, който тревожи всички ни – пациентите и нас, техните терапевти!
Интуитивно разбираме, че ако намерим Отговора на този въпрос, ще ни остане съвсем малко до откриването на истинското излекуване на болестите, измъчващи хората. Най-разпространеното мнение и виждане по въпроса е, че всички болестотворни фактори се намират в околната среда, извън човешкото тяло:
- вируси, бактерии или други микроорганизми;
- токсини;
- излъчващи смъртоносна радиация частици;
- чужди белтъци от растителен, минерален, животински произход;
- химични вещества, изнамерени по някакъв повод от човека (пестициди, синтетични лекарства и хормони, консерванти, овкусители, оцветители на храни и прочее).
За съжаление това знание ни води единствено до сегашната здравна реалност:
- болестите не се лекуват, а само се поддържат в някакви граници (наречено диспансеризация);
- приемане до края на живота ни на някакви химични лекарства (за високо кръвно налягане, за диабет, за недостатъчно функциониране на някоя жлеза, за мигрена, за епилепсия, за гастрит, за алергия, за астма...);
- болестите са все по-нараняващи и разрушаващи телата ни и настъпват във все по-ранна възраст;
- все по-рядко срещане на здрав човек;
- разпространение на нелечими нови (всъщност стари) заболявания (СПИН, метаболитен синдром, затлъстяване, остеопороза, рак)...
Всеки човек разбира, че тази парадигма на „външни фактори ме разболяха” е безполезна. Израз на новото мислене на хората за болестите и здравето са изострено внимание към хранителните добавки, към имуностимулиращи вещества от естествен произход и прочее, на нов поглед към произхода на заболяванията. А голяма част от истината за причинителите на болестите отдавна е разкрита!
Концепцията за ПНЕИ оста:
Никой вече не може да отрече факта, че единствената причина един човек да е здрав е функционирането на имунната му система! Имунитетът решава кога ще се разболеем, къде (кой орган и тъкан) ще се прояви болестта, как ще протече заболяването и възстановяването от него (с какви усложнения и динамика), за колко време заболяването ще се развива в тялото и прочее. По простата причина, че всички ние сме подложени на въздействието на околната среда, всички бактерии и други микроорганизми постоянно циркулират и са винаги вътре в телата ни (нали не живеем в скафандри). Не е възможно вчера да сме били здрави, а днес болни, защото днес сме се заразили с някой микроб. Та нали микробите постоянно са в нас! Ние не живеем в изолирана среда, със специални изолационни врати, стени, прозорци, дрехи, маски... И микроорганизмите и всички останали външни агенти постоянно се намират в контакт с нас, но ние не сме болни постоянно! Да вземем дори заразните заболявания – хепатит, СПИН, грип, шарки... Дори при тези заболявания не всички хора, които са били в контакт с причинителя се разболяват, а дори и да го направят – те не боледуват с еднакви симптоми, по едно и също време, с еднакъв изход от болестта и прочее. Това е заради Имунитета – той е различен в различните хора и по различен начин осъществява защитната си функция. Ако разберем тази твърде сложна система от имунни клетки, антитела, взаимодействия... може би ще намерим начин как да се погрижим за здравето си и това на нашите любими хора.
Но животът е толкова важен, че Имунитетът не работи изолирано, а е под стриктния контрол на по-висша система, по-сложна, по-важна от него. Това е хормоналната система! Отдавна се знае, че имунните клетки се „раждат” от костния мозък, но „плувайки” в течностите на тялото се „настаняват” в различни органи и тъкани и там, под въздействието на хормоните, се специализират и стават истински работещи имунни клетки. Хормоните моделират и специализират имунните клетки. Ето защо, ако имаме налице хормонално заболяване (хипо-хипертиреоидизъм, диабет, хипер-хипоестрогенемия или друго) или проблеми с хормоналния баланс (затлъстяване, латентен диабет, менструални проблеми при жените и прочее) няма как да имаме добре функциониращ имунитет. Защото хормоните могат да се разделят на: големи (произвеждани от жлезите с вътрешна секреция, ендокринни – щитовидна, яйчници, надбъбречна, панкреас, хипофиза...) и малки (произвеждани от всеки един орган, локални). И всички те се намират в изключително сложни и интимни взаимновлияещи си постоянни взаимодействия. Ако дори само едно хормонално вещество бъде нарушено – то ще повлече след себе си разстройване на цялостната хормонална мрежа. Това означава, че всички ние трябва много зорко да бдим над сложните хормонални процеси в тялото ни (и на хората, които обичаме).
Но и това не е достатъчно, за да се гарантира съществуването на човешкото същество! Затова в природата контролиращите механизми са още по-усложнени. С най-сложната и йерархично най-високо стоящата система – нервната. Тя е изградена от много отдели и части, но опростено можем да ги наречем така:
- периферна (това са нервните влакна, които достигат до всеки орган-тъкан-клетка и осъществяват провеждането на импулси ОТ (от органите към нервната система и мозъка) и КЪМ (от нервната система и мозъка към органите и тъканите) тези органи и тъкани. Тези нервни влакна осъществяват няколко функции – сетивна (провеждат усещания), трофична (чрез своите нервни импулси синхронизират и осигуряват изхранващите процеси на обектите) и моторни (движат структурите, до които достигат).
- вегетативна. Това е системата от симпатикусови и парасимпатикусови нервни структури. Т.нар. автономна нервна система, защото работи чрез свои собствени саморегулиращи се начини. Тя има регулираща функция – стимулира (симпатикусовата) и подтиска (парасимпатикусовата) функционирането на различните клетки като се грижи всичко да е в баланс. И двете нервни „части” работят в синхрон и взаимно се контролират като всички техни ефекти са в името на нормалната работа и живот на организма.
- централна нервна система. Това е мозъкът с неговите подкорие и мозъчна кора. Там са всички висши дейности, които ни правят хора: емоции, памет, сън, инстинкти, познавателна дейности и ум...
Всички части на нервната система имат една едничка цел – регулация и промени, които да адаптират по най-адекватния начин целия организъм, всичките му аспекти, към средата. В частност нервната система контролира и синхронизира според нуждите хормоналната система, която координира имунните структури и клетки!
С други думи сложността на Психо-Нервно-Ендокринно-Имунната ос (ПНЕИ ос) не може да се обхване от нашето съзнание. И ние, хората, почти нищо не знаем за нея, освен че съществува! Всички процеси, които стават в нея, определят нашия живот: растеж, стареене, възстановяване, даване на поколение, адаптация, здраве и болест... всичко. Тя представлява всъщност нашето тяло, нашият организъм. Това знание променя всичко – че всъщност причината за болестите е вътрешна. Винаги е вътрешна (разбира се, без да се вземат в предвид екстремни катаклизми и брутални условия на живот)!
Щом здравето ни зависи от нашия организъм, къде се намират факторите на външната среда?
Те са около нас и провокират нашите възможности за адаптация. Ако ПНЕИ оста работи в синхрон и баланс, ние живеем добре и здрави в средата си. Тази ос реагира на промените в средата – като най-важните промени са в най-висшата й част: психо-емоционалната! Изводът е толкова тривиален, че ние възкликваме „ами то се знае отдавна” – а именно, че всяко заболяване започва от психо-емоционалната част („на нервна почва”) от тази сърцевина на организма (ПНЕИ оста).
Как става това?
Ето как: някаква промяна (силна, интензивна) в средата ни предизвиква психо-емоционална (силна, интензивна) реакция. В резултат на това нервните импулси предизвикват промени в хормоналната ни система, което се отразява драстично върху функционирането на имунитета ни, след което следват симптомите и заболяването!
Конкретно: детето ни започва да ходи на детска градина. То там е само, чувства се изоставено, заобиколено е от страшни неща, чужди хора, непознати предмети. Силното психично напрежение води до изхвърляне в тялото на хормоните на стреса. Те променят драматично функционирането на имунната му система. Следва ангина!
По-конкретно: изпитваме силна уплаха (подгонва ни куче, чувстваме се сами и ужасени от всичко около нас, инцидент с автомобила...). Хормоните на страха (кортизон) рязко покачват нивата си в тялото. Те водят до увеличаване рязко на кръвното налягане, ускоряване на метаболитните процеси, съдов спазъм, дисбаланс на имунните клетки, бактериите във вътрешността на тялото ни не се контролират добре от имунната система и някъде (гърлото?) се размножават прекалено. Реагира гърлото ни със зачервяване, болка, парене, оток поради възпалителната реакция на тялото ни да се защити от това прекомерно бактериално размножаване. Заедно с високата температура идват общата отпадналост и болките в мускулите. Диагнозата е фарингит.
Естествено следва въпросът: защо точно гърлото (стомахът, яйчниците, ставите...) ни се разболява, защо точно този орган реагира на всичко това! Тук ще ни послужи старото ни знание: за наследствеността.
Всеки човек идва със запечатани в гените му модели: на поведение, на структура на тялото, на речта, на жестовете, на цвета на очите и косата, на хормонален баланс, на имунна функция... Всички модели са от поколенията ни зад нас! Ето защо при дисбаланс на ПНЕИ оста реагира точно определен орган и по точно определен начин – където има наследствена слабост! Затова под „наследственост” трябва да разбираме цялостния модел на болестна склонност – например моделът е „жлезите ни реагират с хронично възпаление” – панкреас при диабет, щитовидна жлеза при тиреоидит, млечна жлеза при мастит, стомах при гастрит..., защото тези органи са жлези! А не просто диагнозата = наследствеността: моят родител е боледувал от диабет, значи наследствената ми слабост е възможността да развия диабет! Ето защо може диагнозата да е различна (на моите родители и при мен), но същността на болестният процес да е еднаква! Трябва да се търси модела на заболяванията, а не конкретните диагнози, за да се определи наследствената слабост!
Ако съществува терапевтичен метод, който може да обедини всички тези знания и има средства, чрез които да синхронизира дисбаланса на ПНЕИ оста на болния човек – излекуването ще е въпрос на време! Затова не може лечението да дойде отвън: чрез химично синтетично лекарство като таблетка, мазило, инжекция, чрез отстраняване хирургично на орган, чрез въздействие само върху болния орган... Защото болестта е вътре в организма и засяга ПНЕИ оста, а не в гърлото, стомахът или яйчниците. Болните органи само са понесли последствията! Ето защо ако премахнем тумора, гнойната сливица, увредената става ние няма да излекуваме човека – болестта (увредата в ПНЕИ оста) ще се насочи към друг орган. Това е обяснението на усложненията на болестите, на появата на метастази след операция на тумора, на честите едни и същи боледувания на човек (постоянни или хронични ангини, постоянни или рецидивиращи артрити, постоянни или рецидивиращи алергични пристъпи...). Защото не е решен болестният проблем, който касае вътрешността на организма!
Истинските терапевтични методи винаги са холистични! Те анализират едновременно в цялата сложност всички аспекти на ПНЕИ оста. Този е единственият начин да се постигне истинско виждане за болестта и оттам да се подготви методология за лечение, а не просто за въздействие върху болния орган, който е крайният резултат от болестта, а не причината!
Хомеопатията е една от най-успешните в тези мероприятия. Тя е метод, който може да оцени по научен път всички промени в ПНЕИ оста и според медицинската парадигма да фиксира проблема. Ако болестта е необратима, излекуването е пълно и трайно! Цветотерапията на д-р Бах също е мощен метод, който може да обработи най-висшите части на оста и оттам да върне синхрона във функционирането на контролиращите механизми и болестта. Много малко психотерапевтични методи (поведенческа терапия, психология) могат да накарат пациента да самоинициира излекуване, но има и такива (метод на Хосе Силва, НЛП, ТЕО, Семейни констелации и други).
Времето на химичната и хирургичната медицина отминават! Те са нужни – когато болестта е здраво вкоренена в тялото, когато не може да бъде върнат баланса, когато тялото е дълбоко и необратимо наранено и няма ресурси, чрез които да се възстанови! Но ако правилно разбираме болестта и причината за нея няма да стигаме до тях!