С класическите лекарства (Антибиотици, Противовъзпалителни, Аналгетици, Спазмолитици) се атакува болестотворният причинител. Лекарствените вещества убиват както бактериите така и клетките на самия организъм, които притежават рецептори на мембраните си, подобни на рецепторите на бактериите, с които се свързват лекарствените молекули. Комплексът рецептор-лекарствена молекула води до разпад на бактериалната клетка (както и на клетката на организма). Инфекцията се подтиска, никога не се доизлекува и остава латентна много дълго време. През този субинфекциозен стадий клетките на организма, подложени на отрицателното въздействие на болестотворните бактерии и техните токсични продукти от една страна, и антибиотичните метаболити от друга, страдат и се видоизменят, за да оцелеят. С тази своя промяна те стават по-малко ефективи, вършат по-лошо работата, за която са предназначени. От всички тези промени страда организмът – от увредената функция на бъбреците, пикочните пътища и колектора на урината (пикочният мехур). В резултат симптомите никога не отзвучават напълно, а напротив – стават постоянни, по-продължителни, по-тежки. Не случайно почти една трета от пациентите на хемодиализа (с унищожена бъбречна функция) са с предходна диагноза Хроничен Пиелонефрит (хронично възпаление на бъбречната тъкан, отговорна за функционирането на бъбрека).
При Хомеопатията нещата стоят по-различно. Хомеопатичният медикамент подава сигнал на организма, че в отделителната му система има проблем. Според този сигнал човешкият организъм променя условията, при които се развива инфекцията и бактерията се явява като вредител. При променените параметри на вътрешната среда патогенът вече не проявява токсичните си свойства и първопричината се елиминира от само себе си.
Всичко ли се лекува с хомеопатия?
Хомеопатията, прилагана от лекари с необходимата подготовка, е с огромни възможности. Ефективна е там, където другите методи удрят на камък. Бих казал, че с нея може да се въздейства върху всякакъв вид заболявания, независимо дали са определени като вътрешни, нервни, хирургични, детски или инфекциозни. Тя не лекува отделната болест, а човека като цяло.
Тя е много добра в повлияването на дребни функционални смущения или оплаквания, които не могат да се класифицират точно като болест. Не трябва да забравяме, че именно те са в основата на заболяванията. Например често “не се чувстваме добре”, но не можем да определим точно какво ни е – имаме вътрешен дискомфорт, напрежение, отпадналост, лежи ни се, но не можем да отидем на лекар заради тези “дребни” оплаквания. Но нашето тяло никога не ни лъже и ако успеем да разкодираме сигналите, които ни подава ще си спестим много страдания. Въобще хората трябва да се научат да “слушат” своето тяло – то е най-добрият ни приятел.
Едно от най-ценните приложения на хомеопатията е при децата. Те не са обременени с хронични заболявания и дългогодишни алопатични лекарствени приеми, които променят структурата и реакцията на организма към болестни процеси. Именно затова, чрез навременно хомеопатично лечение в ранна детска възраст, би могло да се избегнат и повлияят проблеми като склонност към чести инфекции, поведенчески проблеми, нощно напикаване, изоставане в растежа и др. При тях може да се намали или напълно премахне зловредното влияние на прекараните в предишни поколения тежки заболявания – туберкулоза, рак, сифилис. Хомеопатията много добре повлиява състояния, възникнали от силен стрес при деца и възрастни – уплаха, загуба на близък човек, емоционално нараняване и др.
Хомеопатичните лекарства са незаменими при бременност и раждане. Там те нямат аналог. За жената в климактериум Хомеопатията е незаменимо средство за възвръщане на жизнения комфорт.
При тежко и нелечимо болни Хомеопатията няма да възвърне състоянието на здраве, но при умелото й прилагане ще облекчи страданията и направи живота по-лек.
Тук е мястото да добавим и големите възможности на Хомеопатията във ветеринарната медицина. Лекуваното с алопатични средства животно понякога предава токсините си и продуктите от увредените си тъкани на консумиращите го хора. С хомеопатични лекарства този нежелан факт не съществува.
Но не трябва да се заблуждаваме, че Хомеопатията е панацея и с нея всичко и винаги ще излекуваме. Там, където на организма са нанесени необратими щети тя не би имала категоричен ефект. Въобще трябва да се спазва основният принцип в лечебното изкуство - ВСЕКИ ЛЕЧЕБЕН МЕТОД ДА БЪДЕ ПРИЛАГАН ТОГАВА, КОГАТО Е ОТ НАЙ-ГОЛЯМА ПОЛЗА ЗА СТРАДАЩИЯ.
Понякога, при напреднала хирургична патология или травма, своевременната хирургична намеса е жизнено необходима и неизбежна. Преливането на течности или кръвни продукти при строги индикации е животоспасяващо мероприятие. С Хомеопатия не може да се компенсира липсата на орган или негова функция, както при инсулинозависим диабет или хирургично отстранена щитовидна жлеза. При тези състояния болният трябва да взема липсващите му хормони или субстанции отвън. При хора на хемодиализа с Хомеопатия не може да се възстанови бъбречната функция. Но това, което Хомеопатията може да направи е да повиши тонуса на болните, да възстанови емоционалната им стабилност, да забави развитието на усложнения и създаде приличен витален комфорт.
Мястото на Хомеопатията в общия лечебен план
Хомеопатичното лечение би могло да се съчетае с много от лечебните методи, например психо-терапевтични консултации в случаите, когато пациентите са със сериозно психоемоционално смущение. Възможно е Хомеопатичното лечение да се съчетава с фитотерапия, но само при преценка на лекуващия лекар-хомеопат. Освен това, естествено е човек да се придържа към по-балансиран начин на хранене и двигателен режим.
Деликатен е въпросът за комбинацията на Хомеопатия и Алопатични лекарства. Тук подходът е строго индивидуален като подходящия начин на лечение се преценява от лекуващия.
Хомеопатията може чудесно да се съчетае с хирургични и ортопедични мероприятия.
Трудно повлияващи се заболявания
Главоболие и мигрени
Може да се каже, че те са бич за човека в активна възраст. От тях страда почти всеки работоспособен индивид. Статистиката сочи, че жените са по-често поразяваната от тези проблеми мишена.
Почти винаги главоболието и мигрената са резултат от постоянното умствено и емоционално напрежение, на което е подложен младият човек. Рядко са в резултат на вирусни, съдови или очни причини. Отново ще лансирам темата за нарушеното равновесие: главоболието е силен алармиращ сигнал, който нашето тяло ни подава, за да му обърнем внимание и да възстановим нарушения му баланс. Ако факторът, увреждащ баланса, не се отстрани – този проблем от функционален (“сигнал”) ще се превърне в органичен (“болест”), на който услужливо му се дава името мигренозна болест. Няма да злоупотребя, ако кажа че не съществува алопатично лекарство, което да реши този проблем завинаги. И това не произтича от химическото несъвършенство на изкуствено създаденото лекарство, а от начина, по който алопатичният метод (класическата медицина) се стреми да повлияе това състояние. В този случай на организма му е необходим сигнал, който да насочи механизмите за възстановяване на вътрешното му равновесие в необходимата посока, а това става само чрез правилно прецененото хомеопатично лекарство.
Ишиас и радикулопатии
Това са всеизвестните болки в кръста, които често се разпространяват надолу по крака. Често те са в резултат от травма (усилена физическа работа) или на “изстиване” на кръста. Там скъпоструващите алопатични лекарства имат твърде кратък и неудовлетворителен ефект. Но това не е основният им недостатък. Всяко едно от тях има неприятни странични ефекти, които още повече увреждат организма: те нанасят сериозни поражения на храносмилателната система - водят до поява или обостряне на вече съществуваща стомашна или дуоденална язва, могат да усложнят язвената болест с кръвотечение и животозастрашаващо състояние на хеморагичен шок, гадене, повръщане, влошаване на вкусовите ни възприятия; влияят пагубно на кръвоносната система - вдигат стойностите на кръвното налягане; водят до алергични реакции, които също могат да бъдат много критични състояния; главоболие и нарушение на съня и още много, много други. Виждаме, че временното облекчаване на болката, заплащаме с мъчителен и постоянен дискомфорт, с катастрофално и насилствено променени навици, безсмислено поемане на огромни рискове. Така не можем да предскажем къде ще ни отведе порочният кръг, тръгнал от болката в кръста. В силен контраст с горната картина чрез хомеопатичното лекарство нормално и без сътресения организмът влиза в свойствения за него ритъм на физическа дейност, като мекото действие на лекарството осигурява бързо и пълно отзвучаване на болковия синдром.
Цистит
С тази диагноза се обозначава възпаление на пикочния мехур. Източникът на това възпаление може да бъде твърде различен: най-често болестотворният причинител мигрира от външната среда през уретрата (крайната отсечка на пикочния път) и се настанява в пикочния мехур. Трябва да добавим, че това е най-често при жените поради анатомичните особености на тяхното тяло – те имат по-къса и широка уретра и с това улесняват проникването на патогена; друг вероятен път е от бъбрека, с една дремеща постоянна инфекция (проявяваща се с постоянни тъпи болки в областта на кръста) и/или чести бъбречни кризи, по пикочопровода (уретера) до благоприятните условия за бактериално развитие на пикочния мехур; има и други, по-малко вероятни начини за осеменяване на пикочния мехур – зловредният бактерий да проникне от съседна анатомична област (съседен възпален орган или тъкан) или възпалителното огнище да е първично в мехура (т.е. да е възникнало там още от самото начало).
Всички тези разсъждения са без особено значение за страдащия човек. Проблемите при него са доста дразнещи и неприятни – парене и болка при уриниране, твърде често ходене по малка нужда, неприятни болезнени усещания в областта на пикочния мехур, подувания в корема и други. Това нарушава спокойствието, комфорта, работоспособността и съня на човека, което води след себе си психо-емоционални страдания. Ако възпалението се обостри твърде много, се стига до мъчителна дизурия (болезнено уриниране) и излъчване на урина, примесена с кръв или слузни материи.
Бяло течение (левкорея)
Бялото течение е твърде често явление при жените. За съжаление страдат жени от всякакви възрасти. При първата си поява бялото течение предизвиква посещение при лекар-гинеколог. След няколко такива посещения, смяна на Антибиотични, Хормонални, Противопаразитни и други силно действащи лекарства, жената се отчайва и приема изтичането на белезникавата течност от половите ù органи за нещо обикновено, а с годините и дори нормално!?
Причината за този патологичен признак едва ли е изяснена и досега, въпреки съвършените технологии и методи, които се използват в Гинекологията. Това е така, защото средата във влагалищната кухина зависи и се формира от много и разнообразни фактори: хормонални, бактериални, метаболитни, физиологични. В резултат на това едва ли е лесно да се определи кой от тези фактори е дебалансиран и с кое химическо вещество може да се възвърне деликатното равновесие. За съжаление да се смята, че с такава груба намеса в метаболизма на организма ще се възстанови вътрешния деликатен баланс, е наивно (дори пагубно в някои случаи). Реакцията на алопатичната медицина е след многократни и разнообразни изследвания (посявка на секрета, цитонамазка, антибиограма, серологични изследвания за хламидии, ехография на женски полови органи и прочее) да се изпише “най-подходящият” силен антибиотик през устата или таблети за локално влагалищно приложение. Другият вариант е да се опита с хормонална терапия по схема да се възстанови откритото хормонално нарушение, без да е сигурна неговата роля за левкореята. Резултатът най-често е промяна във вида на влагалищното течение, количеството му, а твърде често дори няма промяна в оплакванията на жената. Но с това резултатът от активната “терапия” не се изчерпва – наблюдава се увреждане на общото състояние на пациентката, прогресивно безапетитие, поява на гъбичкова инфекция по лигавиците (най-често на устната кухина или на лигавицата на влагалището, което още повече утежнява състоянието). Пациентката е изнервена от постоянния дискомфорт и намалената си жизненост. Поради това доста често тя предпочита да избегне всякакви лекарства и се опитва да не обръща внимание (доколкото може) на все още съществуващия си (а понякога обострен) проблем.
За да се подложи на хомеопатична терапия не са необходими специални диагностични мероприятия, а само тези, с които ще се докаже липсата на органичен проблем. Понякога този симптом е доста упорит и е необходимо търпение от страна на пациентката и самия лекар-хомеопат, но най-често и двамата се поздравяват с траен успех.
Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.