Гняв. Обида. Подозрение. Съмнение. Ревност. Омраза. Завист. Злоба. Доминиране.
Несигурност. Колебание. Подчинение. Между две решения. На кръстопът.
Критикуване. Манипулиране. Обсебване. Егоизъм.
Нетърпение. Самота. Изолиране.
Страх. Паника. Ужас. Шок.
Става въпрос за емоциите. Всяка секунда в нас възниква емоция, която ни кара да предприемем действия. Някои от тях са приятни, други не. Някои от тях са обществено приемливи, други не. Докато растем се научаваме на кои и до каква степен можем да дадем воля и кои е добре да контролираме.
А какво се случва, когато не съумеем да наложим контрол?
Когато ревността е толкова силна, че ни прави слепи?
Когато гневът ни е всепомитащ и не можем да се въздържим?
Когато шокът е по-голям?
Когато се задушаваме от преливащите емоции?
Когато мъката е заседнала като буца на гърлото и не можем да я преглътнем?
Или сме обидени, самотни, неразбрани, безнадеждни, обезверени.
Тогава реакциите ни са неадекватни. Малък проблем ни вади от равновесие. Или обратно – голям проблем, а ние сме пасивни. Ставаме все по-избухливи или неуверени, все по-трудно общуваме с другите, все повече страдаме. И болестите не закъсняват.
Един ден се събуждаме с главоболие или сме вдигнали кръвно или... Отиваме на преглед, лекарите казват „на нервна почва”. Дават обяснение на явлението, предписват лечение на база физическите симптоми и антидепресант за нервите. Ако си късметлия – ще ги спреш до месец, ако не – до живот.
Докато лекува своите пациенти доктор Бах наблюдава интересен феномен – всеки пациент, който престъпвал прага на кабинета му изброявайки симптомите си някак естествено включвал във всичкото и историята за стреса, в който се намира – с брат/сестра, съпруг/а, деца, родители, съседи, колеги – няма значение точно как и с каква емоция, но този човек си има проблеми, които към момента самият той не може (или не иска?) да реши. И тези проблеми са в състояние напълно да го съсипят.
Един от случаите, който описва е за жена, която го посетила по повод астма, която изведнъж се появила, никога до този момент не е правила астматични пристъпи, нито пък някой друг в нейния род е имал. Някак между другото му споменала, че единствения й син е заминал да си търси работа в друг град преди три месеца и оттогава няма никакви новини за него. Тя се притеснявала да не се е случило нещо, да не е болен или най-лошото – мъртъв. Но един ден синът й се прибрал вкъщи и й казал, че си е намерил работа много близо до дома им. Няколко дни по-късно тя спряла напълно да прави пристъпи. Не е било нужно повече да сдържа дъха си заради него.
Д-р Бах започва да чувства, че да се третират физическите симптоми не е достатъчно. Тялото е огледало, което отразява мислите в ума ни. То е онзи, който понася последствията от разрушителните мисли и чувства. Нужен е съвсем нов подход за преодоляване на страданията.
Любов. Разбиране. Радост. Безгрижие. Оптимизъм. Толерантен. Самочувствие. Щедрост.
Интуитивност. Мъдрост. Безкористност. Стабилност. Надежда. Вяра. Ентусиазъм.
Безстрашие. Сигурност. Решителност. Кураж. Целенасоченост.
Търпение. Съчувствие. Отдаденост.
Как да ги постигнем? Възможно ли е това?
Да! С подходяща комбинация от цветя, които подпомагат връщането в хармония и баланс.