Щитовидна логика
Както за почти всеки друг проблем, така и за щитовидната патология съществува разлика в гледната точка на конвенционалната медицина и на холистичната. В следващите редове ще изложа двете гледни точки, а всеки от вас сам да взема решение коя от двете логики му допада повече:
Хормоналните смущения зависят и се отразяват изключително силно на нашите емоции, поведение, настроение, енергия, продължителност и качество на живота ни, на всичко, което сме ние и нашият свят! Особено болестите на щитовидната жлеза! „ЗАЩО?” – това е въпросът, който тормози пациентите и терапевтите! След него идва „КАКВО ДА ПРАВИМ?”! В повечето случаи преминаваме към втория, без да си отговорим на първия. И в това се крие причината повечето от болестите, да се хронифицират и да се наричат „нелечими”. Холистичните терапевти знаят, че когато причината не спира да работи, органите понасят последствията и продължават да боледуват! С малки промени в изявите, честотата на симптомите, локализацията и прочее, но болестта продължава да съществува! Повечето хора знаят, че болестите на щитовидната жлеза са две: - увеличена функция (хипертироидизъм, Базедова болест, с увеличени щитовидни хормони); - намалена функция (хипотироидизъм, гуша, с намалени щитовидни хормони). И двете могат да бъдат с възли, за които се знае, че биват горещи и студени. И накрая, рак на жлезата! За да се разбере всичко трябва да се опознае процеса на работа на щитовидната жлеза (първата схема): Щитовидната жлеза произвежда два щитовидни хормона (Т3 и Т4), които действат върху тялото и органите. Но работата на щитовидната жлеза се контролира от висшите центрове на мозъка чрез хипофизната жлеза и нейния хормон (TSH). Този хормон (хипофизният) се нарича „стимулиращ”, защото когато в организма има липса на щитовидни хормони той се отделя повече и стимулира щитовидната жлеза да ги произведе. Когато, обаче, в тялото има излишък на щитовидни хормони, този стимулиращ хормон е излишен и той намалява – защото няма нужда от стимулация на щитовидната жлеза! Ето защо щитовидните хормони (Т3 и Т4) и хипофизния хормон (TSH) са в обратна зависимост – когато едните (Т3 и Т4) са високи и увеличени, то другия (TSH) е нисък или намален. Обратната зависимост показва адекватност в регулацията на тези щитовидни процеси. Съответно при болестните състояния, при които се установяват високи (над нормата) щитовидни хормони (Т3 и Т4) се развива болестта Хипертироидизъм (Базедова болест) и при нея TSH е много нисък, дори често стойностите му могат да стигнат до нулата. Обратното състояние – Хипотироидизъм е, когато щитовидните хормони (Т3 и Т4) са под-нормите, ниски стойности, а TSH е висок. Това е логиката! Когато я открием всички сме спокойни, мислейки че разбираме всичко, което се случва в тялото! Проблемът е, че в повечето случаи логиката я няма! Често се установяват различни вариации на нелогични данни: - високи щитовидни хормони (Т3 и Т4) и висок хипофизен хормон (TSH); - високи щитовидни хормони и нормален хипофизен хормон; - нормални хормони, а бурни отклонения и ненормални оплаквания на пациента, водещи към щитовидно заболяване; - нормални хормони, а тежко болестно променена щитовидна жлеза при ехографско изследване; - ниски щитовидни хормони и нисък хипофизарен; - нормален хипофизарен хормон и ниски щитовидни и прочее. Повярвайте – това е лудост. Въпросът „Какво да правя?” вече измества „Защо се случва това?” тъй като явно не можем да разгадаем пъзела. Тогава отчаянието може да ни тласне към омраза – към лекарите, към лабораториите, към системата, към лекарствата... виждал съм го стотици пъти. Отговорът е Тироидит на Хашимото! Това е заболяване, което често се пренебрегва от всички, а в повечето случаи дори пациентите не знаят, че това е тяхното заболяване! В моята практика над 50% от всички патологии на щитовидната жлеза е тироидит на Хашимото. Причините това заболяване да е „невидимо” са две: - то не засяга (най-често; в началото) хормоналния баланс, а само хормоните се следят от ендокринолозите по принцип и се „покриват” от Здравната каса; - то е автоимунно (имунитетът се „обърква” и атакува собствената си щитовидна жлеза, мислейки я за чужд орган), а конвенционалната медицина не може да лекува автоимунни заболявания, затова не ги наблюдава и диспансеризира. Да, обаче, това не касае пациента! Това заболяване не засяга хормоните и затова симптомите му са нетипични, могат да се срещнат и в напълно здрави хора: лесна уморяемост, периодичен лек задух, избухливост и плачливост (нестабилно емоционално състояние), вътрешен тремор, тревожност (в стомаха, гърлото, крайниците), лека (но и по-тежка, необяснима) анемия, болки в ставите (особено малките, на пръсти, китки, глезени, лакти, гръбначен стълб), чести подостри (не със силни оплаквания) възпаления (циститни, синузитни), трудно забременяване, много болезнен и нередовен мензис, безсъние и прочее. При тези слаби и нетипични оплаквания никой няма да се сети да проследи щитовидната жлеза, но и да помисли в тази посока – то ще се изследват хормоните, а болестта не засяга (поне в началото) хормоналното производство! Проблемът е в имунната система (схема 2)– нейните самоконтролиращи механизми спират да работят правилно. Авто-антителата (ТАТ или antiTG и МАТ или antiTPO) атакуват и разрушават клетките на щитовидната жлеза. Поради разрушенията в жлезата се оформят зони, където липсват клетки (те са разрушени) и зони, в които живите (оцелелите все още) щитовидни клетки се уголемяват, за да поемат функцията на вече унищожените. Така жлезата се оформя от: „зърниста структура”, „ехографски неравномерна структура”, „груба ехогенна структура” и прочее, до: „анехогенни зони” и „кисти” (това са зоните с разрушени, липсващи клетки) и „хиперехогенни зони” и „възли” (това са зоните с уголемени, все още функциониращи клетки). Когато процесът напредне още се развиват големи възли и тумори на щитовидната жлеза. В резултат на атаката на тези авто-антитела (ТАТ или antiTG и МАТ или antiTPO) се нарушава и нормалната регулация на щитовидната жлеза – хипофизния хормон (TSH) не реагира адекватно: вече обратната му зависимост с щитовидните хормони не се установява в изследванията! Ето една холистична гледна точка на „ЗАЩО се случва това?” Проблемите на тези отклонения са: - щитовидните отклонения са в групата на т.нар. психо-соматични заболявания. Това са болести, при които психоемоционален конфликт директно се отразява на появата на симптоми (нарушения само във функцията на органа) и болести (нарушения в структурата на органа). В тази група са: астма, хипертония, диабет, епилепсия, тикове, неинфекциозен колит, гастрит и язва, акне розацея, есенциална тахикардия, вегетативна дистония, менийеров синдром (вестибуларни отклонения) и още много. Тези заболявания се появяват и влошават при определени емоционални конфликти! Проблемите при тях са в Централната нервна система и по-точно – в най-висшата й функция: психоемоционалната. - липса на контрол - в заболяванията на щитовидната жлеза имаме проблем с контрола в: хипофизната дейност (чрез TSH) над щитовидната (Т3 и Т4); работата на щитовидната жлеза (секретира прекалено малко (хипотироидизъм) или прекалено много (хипертироидизъм) щитовидни хормони); функционирането на имунните механизми (при тироидита на Хашимото) – вместо да пази и защитава, имунната система атакува и разрушава собствени органи и клетки! - авто-агресия: във всички случаи на отклонения в работата на щитовидната жлеза откриваме агресия на механизмите на тялото срещу самите негови органи и функции! - липсата на контрол и авто-агресия са общи теми за организма и показват неговата обща склонност да ги развива. Ето защо, заедно с тези щитовидни отклонения, откриваме други съпътстващи ги, болести и прояви на липса на контрол и авто-агресия. Примери за липса на контрол – сърцебиене (липса на контрол на сърдечния ритъм), уртикария (алергично състояние) , анемия (липса на контрол над хемоглобина). Пример за автоагресия - депресия и суицидни наклонности (авто-агресия), задух и стягане в гръден кош и шия (авто-агресия). Стана ясно, че щитовидните болести се дължат на емоционални конфликти, които са толкова нараняващи и тежки, че предизвикват саморазрушението на тялото! Собственият организъм е взел решение да не съществува повече, не заслужава да живее!
Холистична гледна точка на „КАКВО да направим?” Отговорът винаги е бил: действия, насочени към спиране на причината, която е породила, поддържа и подхранва постоянно болестта. Защото дори да възстановим грубия хормонален баланс със синтетични хормони (Л-Тироксин, Еутирокс и други) автоагресията и липсата на контрол си остават и като резултат – „лекарствата се пият до края на живота ти”! Дори да махнем цялата щитовидна жлеза – причината продължава да действа и авто-агресията и липсата на контрол ще се насочи в друга посока (ще се реализира или обостри друга психо-соматична болест). Трябва да открием и да се опитаме да спрем ПРИЧИНАТА! Всичко, което виждаме – авто-антитела, хормони, симптоми и оплаквания, възли и кисти в жлезата и прочее, това са крайните резултати от действието на причината! Трябва да отместим погледа от крайните резултати и да погледнем по-навътре в организма! Но за целта е необходимо да се освободим от нашите предразсъдъци и закостенели виждания, от нашето ЕГО, от желанието да избягаме и да не поемем отговорност за личната си болест! Но дори и тогава е много трудно, защото болестта е част от личността на човека, от неговата ценностна система, от моделите които следва в живота си, от ориентирите му при всеки негов избор! Тогава да се доверим на някого! На някой, който може да открие причината! Конвенционалната медицина не разполага със система, която да оцени и открие причините на болестите. Затова, според официалната медицина, всички хронични болести са нелечими! Но това не устройва хората – те искат излекуване! Единственият шанс са холистичните терапии – това са методи, в които човешките проблеми се оценяват цялостно, дълбоко и истински. Хомеопатията е най-развития от тях (разбира се, според мен!).
Ако искаме да постигнем нещо повече от пиене на хормони в остатъка от живота си живеене в тихо отчаяние и отричане на живота предаване на нашите болести и проблеми в поколението безконечно страдание – нашето и на хората, които ни обичат и са до нас... то тогава и трябва да направим нещо повече от това да посегнем към следващото хапче.
Хомеопатията показва изключително голяма резултатност при лечение на остри състояния. Възстановяването е учудващо бързо, на каквото не сме свикнали при лечение с химични лекарства (антибиотици, противовъзпалителни, хормонални и други). Това произлиза от факта, че при тези заболявания, със силни прояви и оплаквания, организмът има достатъчно енергия и му е необходима много кратка стимулация, за да възстанови напълно състоянието си на здраве. Подходът на лечение е твърде различен от алопатичната (химическата), конвенционална медицина.
Ще започна от основното виждане на Хомеопатията при лечението – холистичността, т.е. психоемоционалното и физическото състояние са едно цяло и болестта ще се прояви по аналогичен начин и в двете сфери. Дори нещо повече – причината за почти всяко физическо страдание се крие в някакъв психоемоционален дисбаланс или общо казано – стрес. Както причината (стресът), така и следствието (физическата проява на болестта) създават една цялостна картина, която съответства на едно единствено хомеопатично лекарство. То се явява специфичният стимул (симилимум), от който има нужда пациентът, за да се върне към баланса си (здравето).
И отново нещата са свързани със жизнената енергия на човека. Всеки един от нас носи определен тип чувствителност, която е специфична само за него и за никой друг. Тя го кара да реагира само на определени дразнители (критика, ревност, конкуренция, загуба на близък човек, любовно разочарование и други). Но бурната му реакция би направила трудно съжителството му с другите членове на обществото. Той осъзнава това и цялата си енергия (или голяма част от нея) изразходва да прикрива и подтиска тази си чувствителност, за да се адаптира лесно в обкръжението си. Например даден човек е изключително гневна натура и стереотипът му на реакция е гняв и раздразнение към всякакви събития (в службата, семейството, автобуса, на улицата), не понася критики или съвети, работохолик, перфекционалист и изключително амбициозен. Ако в някаква ситуация той бъде подложен именно на факторите, към които е особено чувствителен и възприемчив (например началникът му го критикува, особено пред колегите, за недобре свършена работа), това ще предизвика бурна реакция и силно психоемоционално натоварване. Но ако психичното напрежение нараства постоянно, то това би нарушило жизнените функции на централната нервна система. В природата, като адаптационен механизъм, съществува начин това напрежение да се прехвърли във физическата сфера (върху тялото) – той се разболява. Физическото му страдание ще има същите характеристики като психоемоционалния му профил – гнойна ангина, с много висока температура, изключително силна болка в гърлото, свръхчувствителност към светлина, шум, допир. Този пациент ще има отвращение към компания, утешаване, задаване на въпроси и изобщо разговори и общуване. Възпалението му също ще бъде гневно като самия него. При физическо страдание, енергията на неговия организъм ще бъде насочена към възстановителните процеси и ще се отклони от контролирането на характеровите му особености. Сиреч, когато е болен той няма толкова успешно да контролира гнева и раздразнителността си, поради пренасочването на енергията му. Цялата тази картина напомня за хомеопатичните лекарства Нукс вомика (Nux vomica), Хепар сулфур (Hepar sulphur), Хамомила (Chamomilla) и други. При заболяването на всеки отделен човек сценарият е различен като причината (психоемоционалният дисбаланс) и следствието (физическата болест) са строго индивидуални. Ето защо в Хомеопатията не съществуват схеми на лечение – Беладона (Belladona) за катарална ангина (зачервено гърло) с висока температура, Меркуриус солубилис (Mercurius solubilis) за гнойна ангина, Антимониум тартарикум (Antimonium tartaricum) за пневмония, Бриония (Bryonia) за кашлица с болки в гръдния кош, Ликоподиум (Lycopodium) за хепатит и т.н. Необходимо е да се търси причината за болестта в психоемоционалната сфера и начина на реакция на физическо ниво, които са специфични за всеки отделен индивид. Затова не се учудвайте, когато водите детето си на хомеопатичен преглед и терапевтът пита за неговия характер, начина му на адаптация в социалната среда, за агресивността или съня му, за начина му на плач, а не се заравя в лабораторната документация или в търсене на (безполезна) диагноза.
В Хомеопатията физическите прояви на болестта се възприемат като начин на адаптация на човешкия организъм към някакъв нововъзникнал фактор. Болестта (както я разбира конвенционалната медицина) не е физическите прояви, а специфичното нарушение във вътрешността на организма. Трябва да лекуваме точно това нарушение, а не повърхностните му прояви (симптомите)!
Всички остри състояния се изследват по гореописания начин от хомеопатите. Няма значение дали е ангина, пневмония, панкреатит, гастрит (възпаление на стомаха), цистит (възпаление на пикочния мехур), орхит (възпаление на тестисите), аднексит (възпаление на яйчници и маточни тръби) или друг орган. Изключение правят инфекциозните заболявания – варицела, скарлатина, заушка и други. При тях микробиалният причинител е толкова силно вирулентен (предизвикващ болест), че какъвто и тип да е човекът, той се разболява. Но отново имаме индивидуалност – различните хора боледуват по различен начин от едно и също инфекциозно заболяване!
Причините за нашите физически заболявания са в психоемоционалните ни изживявания. “Но ние сме живи човешки същества и винаги имаме някакви психоемоционални проблеми, с които трябва да се справяме и които ни тревожат!” – ще кажете вие. “Да” – ще се съглася с вас. Затова и винаги ще боледуваме! Но подходът ни към болестта трябва да се промени. Истинският начин на лекуване е чрез холистичност, а не чрез химически формули. Трябва да насочим взор навътре в себе си, да се опознаем, да разберем собствените си начини на справяне, да признаем слабостите си, да лекуваме истинските причини за нашите страдания! Само по този начин ще бъдем истински здрави, адекватни към света и себе си, щастливи в собствения си свят, постигащи винаги целите си!
Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.
Хомеопатичното предписание е резултат от направляваното от лекаря общуване между него и пациента, по време на прегледа. Целта на лекуващия е да открие съответствие между болестното състояние на човека, седнал срещу него, и картината на едно хомеопатично лекарство. За да се назначи хомеопатично лечение е абсолютно задължително да се осъществи лична среща между хомеопата и болния. Това произтича от факта, че хомеопатично предписание и назначаване на необходимия медикамент е строго индивидуално. Не съществува хомеопатично лекарство за определена диагноза – за пневмония, за грип, за ангина....
1. По време на хомеопатичното интервю, което представлява прегледа, лекуващият наблюдава човека пред себе си – поведението му, чертите на лицето му, зиморничавостта, жаждата, структурата на тялото, вида на кожата, цвета и вида на косата и всичко онова, което показва индивидуалните физически особености, произтичащи от генетичната информация у човека (наречени с думата “фенотип”). Фенотипът е основния елемент от едно явление, което се определя от хомеопатите като “конституция” на болния и е един от най-важните моменти при хомеопатичното предписание!
2. Необходимо е и хомеопатично изследване на болестта. Симптомите, които болният демонстрира, не са самата болест, а повърхностната изява на борбата на организма с нея. Но те показват някои характерни черти, които могат да се използват, за да се направи заключение. Някои от чертите са “модалностите” на симптомите. Те представляват всички фактори, които променят (влошават или подобряват) или предизвикват появата на симптома – лежането по гръб води до кашляне, студеният въздух влошава хремата, един час след ядене се появява болка в корема, студеното течение засилва болката в гърба, след миене екземата се зачервява и сърбежът се усилва....
3. Друг важен момент при изследване на симптомите е тяхната динамика. Всеки симптом има динамика! Тя е в корелация с динамиката на самата жизнена сила на човека. Например: от 17 до 20 часа се засилва главоболието, сутрин се появява световъртеж, температурата се повишава след 19 часа, 3 дни преди мензес бялото течение се засилва и става дразнещо, силно отичат и зачервяват обривите по време на пълнолуние.....
Модалностите и динамиката на симптомите са много важни и необходими при изследването на болестта. Но повечето хора, свикнали на почти незаинтересования преглед в кабинета на семейния си лекар, не обръщат внимание на тези подробности, не са готови да насочват лекуващия в опита му да намери подходящия медикамент. Затова се казва, че пациентът активно участва в лечението си, когато става дума за Хомеопатия. Неподготвеността на болния човек често принуждава хомеопатите да обучават пациентите си, да ги учат да наблюдават важните неща при проявите на симптома, защото ако лекарят не получи необходимата информация за симптомите, той няма да може да предпише медикамент.
4. Разбира се, важна е и самата диагноза, конкретния орган и тъкан, която е засегната при развитието на болестта. Тя показва как и къде е засегнат организмът и насочва към конкретния имунен дефицит. Може да се направи и извод колко силно е подтисната жизнеността на болния. Например често болестта се е развила във много важен орган: сърце (хипертония, исхемична болест на сърцето, недостатъчност на клапния апарат, камерата хипертрофия, сърдечен порок и т.н.), бял дроб (туберкулоза, пневмония, емфизем, белодробен емболизъм, склероза на белия дроб, белодробна хипертония и прочее), хормонален орган (поликистоза на яйчници, тироидит на Хашимото, възли в щитовидната жлеза, диабет, тумор на надбъбречната жлеза и други) и т.н. Това означава, че имунната система е много подтисната и е допуснала да се разболее много важен за живота орган и трябва сериозна стимулация на жизнеността. Когато болестта се е развила в повърхностен орган или тъкан – кожа (обриви, екземи, зачервявания, брадавици) или лигавици (цистит, трахеит, ринит, конюнктивит) изводът, който се прави, е че имунитетът е в добро състояние и е изтласкал болестта на повърхността на тялото, където няма опасност от застрашаване на живота. След тези наблюдения се прави извод за прогнозата, продължителността на лечение, повторяемостта и разреждането на хомеопатичното лекарство, необходими допълнителни терапевтични въздействия (психология и поведенческа терапия, лечебно хранене или нужни хранителни добавки, двигателен режим и други).
При среща с пациент, хомеопатът се стреми да си изгради една теория за целия случай, която определя необходимия за излекуването медикамент. Тази теория е като един трикрак стол – за да е стабилен и да не се катурне, на него са му нужни и трите крака, на които да се подпре. Единият крак е конституцията на болния човек. Другият е проявата и динамиката на самата болест, която се изразява с модалностите и динамиката са проявените симптоми, както и мястото (поразения орган или тъкан) и начина на действие (възпаление, дегенерация, разазвяване, атрофия, разрастване) на болестта. Третият крак е причината за появата на болестта.
Какво се има в предвид? Всичко в Хомеопатията е математика, т.е. за всяко следствие си има и причина. Често под причина на болестта хората и конвенционалните лекари разбират микроорганизъм, токсичен фактор, алерген. Но това няма нищо общо с истината. Причината да се появи заболяване е подтискането на имунната система. Тя е тази, която контролира патогените (гените, които носят заболяванията) и микроорганизмите, населяващи нашето тяло. Защо той е здрав, а аз съм с Грип? Защо различните хора боледуват по различен начин от едно и също заболяване? Защо днес сме здрави, а утре имаме висока температура! Нима вирусът не е бил в нашето тяло вчера? Защо тогава не сме се разболяли тогава, а чак днес? Причината е Имунитетът!
Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.
Причината Хомеопатията да е забулена в мистицизъм и да не се използва толкова широко в Света, а и в нашата страна, се нарича Хомеопатично Лекарство! Какво съдържа то, как действа, как се произвежда, защо няма упътване за ползване и странични ефекти – това са все въпроси, които се появяват веднага, стигне ли се до действително лечение с Хомеопатия.
Нека да започнем от източниците за хомеопатични лекарства – ние, хомеопатите, ги наричаме “царства”. Използват се основно три царства – растително, животинско и минерално. Основният принцип е, че се използват източници, които съставляват околната среда на човека. Досещате се, че все по-малко представители на споменатите царства, се срещат около нас в днешно време. Затова в модерните времена на ХХ, а вече и на ХХІ век, се приготвят лекарства от най-често използваните измислени от човека храни (например шоколад), от пластмаса, от често използвани химични лекарства и ваксини.
Как се произвеждат хомеопатичните лекарства и необходима ли е стерилност? Да проследим производството на хомеопатичното лекарство от растението Pulsatilla vulgaris. Приготвя се от цяло, прясно, разцъфнало растение. В България то е известно като Котенце, и е от семейство Лютикови. Често срещан вид е в Южна Европа. Поставя се в алкохол и престоява известно време. Алкохолът извлича от него различен букет от вещества като фармакологичното действие на растението се дължи основно на един глюкозид (ранункулозид). То има спазмолитично действие при спастична кашлица, спазми на храносмилателния канал и маточни болки. Има и противомигренозно и антиневралгично действие. Използва се и като противокатарно и седативно средство, а има и антибактериално действие и свойство да причинява образуване на мехури по кожата. След прецеждането на цялата смес се получава тинктура, която се нарича майчина тинктура. От нея се взема една част (например 1 милилитър) и се слага в празен съд. В него се добавят 99 части (99 милилитра) смес от алкохол и вода в равни количества. Получава се 100 части смес майчина тинктура-вода и алкохол. Това се нарича едно стократно разреждане на тинктурата и се отбелязва с 1СН. След това се извършва процесът потенциране (думата “потенция” най-често се използва за устно означаване на степента на разреждане на медикамента (1СН – първа потенция; 9СН – девета потенция)... Представлява многократно, силно и енергично разклащане на съда чрез кратки и резки удари (например върху дланта на другата ръка), наречени сукусии. Чрез тези силни разбълниквания молекулите в сместа се удрят една в друга. При ударите си предават енергия. Различните автори предлагат различен брой на сукусиите, но това не е важно. След достатъчно разтръсквания вече сместа в съда се е превърнала в хомеопатично лекарство 1СН. От него се взема една част (1 мл) и се поставя в нов празен съд, в който се добавят нови 99 части (99 мл) смес вода/спирт в равни количества. Става двустократно разреждане и се отбелязва с 2СН. Следват нови сукусии и се появява хомеопатичното лекарство Pulsatilla 2СН. Така можем да продължаваме до безкрай. Необходимо е да отбележа, че след 9СН, получаваме толкова силно разреден разтвор, че в него не може да се открие и една молекула от растението. Има само водни и алкохолни молекули.
Кое тогава действа! Искате ли да ви издам една тайна – никой все още не знае и точно това е слабото място на хомеопатичната наука в този материален свят. Може би медицината и светът очакват това откритие, което е достойно за Нобелова награда. Но ефектът от лечението точно с тези нематериални лекарства е неоспорим. Какво действа тогава. Ето вероятно обяснение:
Когато се сблъскват молекулите на източника на лекарство, на водата и на алкохола става обмяна на много фини енергийни частици, наречени кванти. Тъй като водата и алкохолът (който е подбран) не са реактивни (т.е. трудно встъпват в химични процеси), те не се променят химично под въздействие на молекулите на активните вещества, извлечени от източника (от тинктурата-майка). Естествено няма голяма енергийна обмяна, затова и не се наблюдават явления като взривове, запалване, силно загряване, излъчване на светлина и други, които да покажат огромно енергийно въздействие. Въпреки всичко се обменя енергия. Постепенно подредбата в пространството на водните и алкохолните молекули започва да наподобява подредбата на молекулите на източника. Енергийните им колебания също започват да си приличат:
Колкото повече се разтръсква разтворът на разреждането, толкова повече се наподобява източника, съответно подобието между източника и болестното състояние също се увеличава. Какво означава това?!
Всеки медикамент в Хомеопатията си има картина, на основата на която се назначава. Тази картина се търси при прегледа. Тя представлява едно много голямо разнообразие от тип, динамика, вид на оплаквания и симптоми от различни органи и системи на тялото (дори психични); от фактори, които ги подобряват или влошават (наречени модалности). Колкото по-голяма част от установената при изследванията на лекарството картина е представена в конкретния случай, толкова е по-голямо и пълно подобието на лекарството и болестта, съответно, толкова по-голямо разреждане е необходимо да се приложи.
Например лекарството Belladona се използва най-често при внезапно появяващи се, остри, бурни инфекции, с много силна изява на симптомите. При наличие на ярко зачервено гърло, силна болка при преглъщане, която се е появила внезапно след ядене сладолед (например), внезапно появила се много висока температура (над 38,5°С) и никакви други оплаквания би могло да се използва лекарството в разреждане 9СН. Когато към тези оплаквания се добави силно пулсиращо главоболие, придружено с ярко зачервяване на лицето, студени крайници, а изгаряща глава, може би е по-подходяща 15СН. Ако картината е още по-разширена – с широко разширени зеници, силно дразнене от ярка светлина и шум и горещо изпотяване, силна жажда, силна отпадналост и зиморничавост вече е необходимо още по-високо разреждане (30СН). И при наличие на халюцинации (например за кучета), силно изразени страхове, съпътстващи остро възникналото възпаление ще ни трябват доста големи разреждания на това лекарство. Колкото картината на лекарството е по-пълна, толкова по-високо е разреждането, което е необходимо за излекуването!
Хомеопатията е математика – за всичко има причина, която обуславя съответното действие и реакция на организма! Как хомеопатът изгражда теорията си за необходимото на конкретния пациент лекарство е тайната на изцелението! Това е ключът за успеха на хомеопата.
Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.
Често сравняват Хомеопатията с Фитотерапията (билколечение). Единствената обща черта между тях е, че източниците за приготвяне на лекарство са лечебните растения (билките).
Идеята на билколечението е химическият ефект, който се предизвиква от букета вещества, извлечени (чрез запарка, варене, киснете и прочее) от растението (или части от него, наречени дрога). Аналогично на всички останали химически лекарства (антибиотици, синтетични витамини, кортикостероиди, противовъзпалителни и т.н.), извлеченото веществото навлиза в кръвта и въздейства на определени тъкани (или клетки), в резултат на което настъпва ефект – кашлицата става отхрачваща или намалява, диаричните изхождания се разреждат и нормализират, сърбежът отзвучава... Но не трябва да забравяме, че нито едно химично вещество няма качеството избирателност, т.е. то действа на много тъкани, не само на болестотворно променената, съответно дава много ефекти, не само облекчаващи симптомите. Става въпрос за странични и нежелани ефекти, за ефекти, които не могат да се предвидят от терапевта. Дори ще задълбоча темата: тъй като лечебните растения съдържат в себе си вещества с мощен ефект върху живи тъкани при неправилно приготвяне на отварата или извлека или погрешното им използване може да се причини същинско отравяне! Още повече намалява предимството на билките фактът, че те нямат индивидуален ефект. Сиреч, различните страдащи хора различно се повлияват от едно и също лекарство, приготвено от лечебно растение по методите на билколечението.
Изучаването на лечебните свойства на растенията не е приоритет на съвременната химическа индустрия, тъй като икономически по-ефективно е създаването на синтетичен дериват, отколкото изследване на вида на веществата, които се извличат при обработка на определено растение и техния оздравителен ефект.
И тъй като, по една или друга причина, терапията с лечебни растения не е актуална в наши дни, затова и не се развива като наука. Няма стабилни принципи, които да я поставят на здрава научна основа, няма последователи, държавата не стимулира развитието на този терапевтичен метод и като резултат тя остава в сферата на апокрифите!
В Хомеопатията източниците на лекарства се разделят общо на царства – растително, минерално и животинско. Най-широко застъпеното е първото, защото лечебната сила на растенията е известна още от дълбока древност и знанията на човечеството за техните лековити свойства са достигнали до съвременните терапевти.
Но в хомеопатичната наука гениалната мисъл е достигнала по-далеч от ограниченията на материята и е навлязла в сферата на енергията, което за непросветения (или здраво стъпилия на старите схващания за науката и света, съвременен, материалномислещ субект) би изглеждало като научна фантастика! Медицината, в това число и Хомеопатията, е статистическа наука. Оплакванията, развитието на болестта, лековитостта на дадено вещество, физиологичните норми на различни показатели (тегло, ръст, количеството на съдържащия се в червените кръвни клетки хемоглобин, ниво на кръвна захар, размери на различните органи и прочее) и т.н. са определени чрез наблюдение на определено количество индивиди (наречено статистическа извадка) и логическо разсъждение, направено през матрицата на дадена теория или принцип. Така се е подхождало и при определянето на картините на хомеопатичните лекарства и начина на тяхното целебно действие.
Как се открива дадено хомеопатично лекарство! Няколко са начините, но най-широко известният (и използван в зората на Хомеопатията) е по пътят на доказването. То представлява приемане от здрав човек на големи дози от дадено вещество или извлек от лечебно растение по определена схема. След известен брой приеми се извършва интоксикиране (натравяне) на изпитващия и той развива различни симптоми и оплаквания. Лекарят-хомеопат записва наблюденията си върху цялостното развитие на картината на отравяне. Следва приготвяне на хомеопатична форма на извлека от растението и подробно систематизиране на интоксикационните симптоми под формата на картина на лекарството.
За да се назначи даден хомеопатичен медикамент, терапевтът трябва да установи цялостната картина на болестта у пациента, съответстваща на картината на необходимото лекарство. Тя представлява съвкупността от всички оплаквания и симптоми (главни и съпътстващи), както и тяхната динамика, ред на появяване и интензивност и т.н. Съответствието между картината на страданието и картината на медикамента, установена при неговото доказване, представлява един от основните принципи в Хомеопатията – подобието! Колкото подобието е по-голямо, т.е. двете картини, на болестта и на хомеопатичното лекарство, се припокриват, толкова по-разредена форма на първоизточното вещество ще се използва като хомеопатичен медикамент, за да се постигне излекуване!
Другият принцип в Хомеопатията е използване на минимална доза от лечебното вещество! Това правило се съблюдава при производството на хомеопатичните лекарства. Те представляват максимално разредени разтвори на първоизточните вещества. Толкова разредени, че при щателен химически анализ се откриват единици от техните молекули, които не биха довели до значителен химичен ефект върху жив организъм.
Възникват много въпроси, свързани с хомеопатичните лекарства: Кое прави хомеопатичните разтвори лекарства? За каква енергия става въпрос? Просто едно разреждане на първоизточното вещество ли е достатъчно, за да лекува? Стерилност необходима ли е при производството на хомеопатични медикаменти? Как е възникнала идеята за минималното количество вещество?
Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.
680г. Имам болка, вземи корен;
1370г. Коренът е езически, вземи билка;
1830г. Билката е отровна, вземи хапче;
1940г. Хапчето е вредно, вземи антибиотик;
2000г. Антибиотикът е синтетичен, вземи корен!
Из статия за здравето в Интернет!
През последните години сме свидетели как пазарът на лекарствените средства се залива от множество лечебни препарати от природен произход. Това е израз на търсенето на хората на други начини да повлияват заболяванията си, защото явно старата слава на антибиотиците и другите химически лекарства вече не е достатъчна да поддържа вярването, че лекуват! Друга форма на този стремеж към натуропатията (лечение с природни средства) е все по-честото търсене на такива лечебни методи, които се основават на стимулиране на организма и неподтискане на неговата жизненост. Днес, тези методи вече са широко известни – акупунктура, апитерапия (лечение с пчелни продукти), биоенерголечение (Рейки, Прана и други), лечебен масаж, билкотерапия и още много. Един от тях е Хомеопатията, наричана още “нежната медицина”! Какво я различава от медицината, която използва химически средства (известна с името “алопатия” в хомеопатичните среди)? По принципите на лечение!
1. Произходът на думата “Хомеопатия” е гръцки: “homoios” – “подобен”; “pathos” – “страдание” и отразява основния ù принцип: “подобното се лекува с подобно” = “Similia similibus curantur”. Веществото, от което е създадено хомеопатичното лекарство, дадено в големи материални дози на здрав организъм, предизвиква подобни симптоми като на болния човек. Това означава, че хомеопатичните медикаменти не съдържат (или съдържат много минимални количества) вещество. Например при докосване на листа от растението Отровен шмак (Rhus toxicodendron) се получава кожен обрив със зачервена кожа и формиране на малко мехурче. Усещанията са силен сърбеж, лека болка, парене, дори повишаване на телесната температура. Обривът много прилича на този, който се оформя при кожната проява на вирусът Herpes simplex (най-често по устните) и при варицелата (шарката, наречена лещенка). Следователно хомеопатичното лекарство, приготвено от растението, съдържащо пренебрежимо малко количество от извлека му, често се използва при гореописаните заболявания.
2. Другият основен принцип на Хомеопатията е Холистичността. Този принцип представлява тълкуване и извличане на изводи за процесите, като се вземат в предвид взаимосвързаната и проявена тоталност от явления. Идеята е, че болестта засяга целия организъм, всички негови органи, тъкани и системи. Единият орган е като парченце от огромния пъзел, наречен организъм. Без него съществуването на организма е немислимо, както и без останалия организъм той просто е един отпадък. Тоталността - това е идеята на холистичността! Всичко е една съвкупност, която е неделима и взаимнозависима от отделните си компоненти. Функционирането на белия дроб и дихателните пътища е неразривно свързано със сърдечносъдовата система (не ни стига въздухът когато сърцето не работи добре), психо-емоционалното състояние (дишаме учестено когато сме развълнувани), хормоналния баланс (неравномерно дишане и внезапен задух при хиперфункция на щитовидната жлеза), нервната система (спиране на дишането при епилепсия, тумор на мозъка, черепно-мозъчни травми), имунитета (от често срещаните възпалителни изменения на дихателната система като бронхити, трахеити, пневмонии до тежки нарушения при автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, синдром на Goopasture, болест на Бехчет) и т.н. При хомеопатичния преглед се отчитат всички налични оплаквания и се тълкуват като цялостно нарушение, а не само като патология на отделна система или орган.
3. Понятието “Жизнена енергия”! Нека да си зададем въпроса: по какво нашето тяло се различава от един предмет, например един стол. Ако подложим на химичен анализ и двете тела ще установим с огромно учудване, че качествено измерено човешкото тяло и столът са изградени от едни и същи химични елементи, дори с малка разлика в количеството на всеки от тях. Тогава какво дава тази огромна разлика? Кое ги прави различни? Това е енергията, която ги организира! Ами какво прави различията между хората? Всеки от нас има еднакви органи и тъкани, които функционират по подобен начин. Защо тогава всеки човек е уникален субект и неговите страхове, емоции, заболявания и външен вид са строго индивидуални и неповторими? Защо мислите са различни във всеки от нас? Именно енергията е тази, която ни прави уникални биологични същества! Нашето физическо тяло, нашите емоции, нашата психика и ум, нашият дух са обединени в уникално съзвучие от енергията, която за всеки от нас е различна. Хомеопатичното лекарство стимулира именно тази енергия, която възстановява нарушенията, настъпили вследствие на болестния процес.
4. И най-голямата разлика между хомеопатичния и алопатичния (този с химичните лекарства) лечебен метод е, че при първия се постига излекуване чрез стимулиране на естествените защитни сили на тялото, а при втория – те се подтискат! Самото хомеопатично лекарство не лекува – то стимулира организма и чрез повишаване на имунитета си той излиза от състоянието на болест. В Хомеопатията се казва, че се лекува не болестта, а болният човек! Защото както хората са уникални, така и няма еднакво протичащи заболявания: няма две еднакви гнойни ангини, две пневмонии, два диабета. Тоталността от всички прояви на болестта, нейната еволюция и протичане са конкретни само за човекът, седнал на стола пред лекаря-хомеопат. По време на хомеопатичния преглед се разкрива една уникална картина на едно страдащо човешко същество и тази картина съответства на даден хомеопатичен медикамент, който се предписва. Лекарството стимулира конкретния болен организъм и води до излекуване. Дали то би могло да излекува и друг, при когото е установена същата диагноза (а диагнозата не значи болестта) – това може да прецени само специалистът-хомеопат!
Човекът е оцелял и еволюирал благодарение на търсещата си природа! Нека да продължим да еволюираме, търсейки по-добри начини за препитание, по-добри черти в характера си, по-добър начин на лечение!
Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.
При избора на хомеопатично лекарство често най-определящо е душевното състояние на болния, което е толкова характерно, че най-малко от всичко друго може да остане скрито от прецизно наблюдаващия лекар”
д-р С. Ханеман
История на хомеопатичното лекарство
Тя започва от 1790г. с гениалните открития на д-р Самуел Ханеман. Той е забележителен учен, медик, с огромни познания по химия. Смята се за основоположника на Хомеопатията като научен метод. Превеждайки статия от Единбургския професор В. Кулен за хинина, Ханеман е поразен от противоречията в описанието на лечебните му свойства. Вътрешно подтикнат към експерименти той приема прах от хининова кора в терапевтични дози и наблюдава въздействието му върху себе си. Скоро след приема се появяват симптоми, типични за маларията. Стига до заключението, че хининът, който заема важно място при лечението на маларията, е способен да предизвика същата картина, приет от здрав индивид. Това е рождената дата на хомеопатията и произхода на основния принцип “подобното лекува подобно – similia similibus curentur”. Така започват изпитанията върху различни минерали, растения и химични елементи, които тогава широко са се използвали в медицината, но вече с нов поглед върху техните свойства и действие върху здравия и болния организъм.
Произход
Като източник за приготвяне на хомеопатични лекарства служи целия свят на природата – растения, минерали, метали и техните съединения, здрави животински или човешки тъкани или секрети и патологични такива. Има и някои много интересни източници на материал за хомеопатично лекарство, които могат да се сторят твърде нереални и безсмислени за обикновения човек, но с факта, че се използват за лечение, те са доказали своята лековита сила: например лунната светлина, слънчева светлина, северен или южен магнитен полюс, електричество и други. През последните години беше извършено доказване на шоколад, водород, мрамор, гранит, пластмаса и др. т.е. материали и елементи, които ни заобикалят и които ни въздействат като част от нашата околна среда.
Приготвяне – потенциране и разреждания или какво е това СН
Практически от всяко вещество или енергия би могло да се приготви хомеопатично лекарство, но то става такова едва след доказването му върху здрав индивид и след дълъг терапевтичен опит с него. Хомеопатичните лекарства се приготвят в специални лаборатории чрез т.нар. метод на “потенциране”, който се състои в последователни разреждания на изходната субстанция в алкохол и дестилирана вода и последващи сукусии (т.е. енергични разтръсквания). Смята се, че чрез тези разтръсквания веществото, от което искаме да приготвим хомеопатично лекарство предава енергията, която носи в себе си на разтвора, в който се намира. Ценното на този начин на обработка е, че дори много силни отрови се освобождават от своята токсичност и се превръщат в животоспасяващи лекарства. Това е така, защото най-ефикасните хомеопатични лекарства за животозастрашаващи тежки състояния се получават именно от силно токсични вещества и растения.
Широко използваните разреждания са стотичните (центизималните). Те се отбелязват така: СН. Какво означават те: имаме вещество, от което ще приготвим хомеопатично лекарство. Разтваряме го в спиртно-воден разтвор, като по този начин получаваме тинктура-майка. Вземаме от тази тинктура една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 1СН разреждане (едно стотично разреждане). От това разреждане вземаме една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 2СН разреждане – получаваме 2СН. И така продължаваме докато стигнем 5СН, 9СН, 15СН, 30СН – това са най-често използваните разреждания в практиката.
Използват се също така и десетичен метод: отбелязва се D. При него всички последователни разреждания се правят едно към девет.
Високите разреждания над 200СН се обозначават с М. Например 1000СН=1М и т.н.
Ако продължим с разрежданията можем да достигнем до хилядократни и милионни степени на разреждане. Доказано е, че след около 15СН в хомеопатичното лекарство вече не съществува и една молекула от веществото, използвано за приготвяне на първоначалната тинктура-майка, т.е. в него не съществува никакъв материален носител на изходното вещество.
Тук е необходимо да направим разлика между лекарствата в алопатичната медицина, в които се цели точно обратното: ефектът на лекарството е доза-зависим, т.е. колкото повече химическо вещество има в лекарството - толкова то е по-силно и с по-категоричен ефект. Докато в Хомеопатията колкото по-голяма е степента на разреждането, толкова по-дълбок ефект има хомеопатичният медикамент.
Форми на хомеопатичното лекарство
Хомеопатичните лекарства могат да се срещнат в различни форми: таблетки, прахове, глобули, ампули (в България не са разрешени за внос ампулните форми).
Доста спорен е въпросът за моно препаратите и специалитетите. Първите са приготвени само от едно изходно вещество и съответстват напълно на принципите на Хомеопатията и нейния създател д-р Ханеман. Докато специалитетите са лекарствени форми, в които присъстват няколко хомеопатични лекарства. Тяхното лечебно действие е под съмнение, защото всяко от тези хомеопатични лекарства, които влизат в състава на специалитета дават различен сигнал на увредения организъм и така лечебния ефект като че ли отслабва и подтиска.
Дозировка = степен на разреждане + честота на приема и има ли разлика при деца и възрастни
Дозировката в Хомеопатията представлява степента на разреждане (9СН, 15СН и т.н.) плюс честотата на приема.
Степента на разреждане отговаря на степента на подобие между болестното състояние на организма и ефекта, който хомеопатичното лекарство предизвиква в здравия индивид – колкото съответствието е по-голямо, толкова по-голямо разреждане трябва да се използва, за да се постигне бърз лечебен ефект.
Честотата на приема определя честотата на сигналите, които организмът приема от хомеопатичното лекарство. Колкото състоянието е по-остро, толкова по-често трябва да се приема съответният хомеопатичен медикамент.
Така преценявайки търсения ефект лекаря-хомеопат назначава честотата на приема и степента на разреждане строго индивидуално.
От по-горе казаното става ясно, че Хомеопатията не прави разлика за детски и възрастен организъм. Това произтича от естеството на хомеопатичното лекарство и от начина, по който действа то.
Ограничения и съхранение
Интересен е фактът, който изследователите-хомеопати са установили. Някои вещества могат да повлияят действието на хомеопатичното лекарство: да го изменят, подтиснат и объркат. Такива са кафе, кофеин, шоколад, мента и някои силно миришещи билки и вещества. Приемът на тези хранителни добавки трябва да се преустанови по време на хомеопатичното лечение, за да се избегне антидотиране (спиране действието) на хомеопатичното лекарство. Ако пациентът е свикнал с тези вещества, то приемът им трябва да стане на голямо разстояние във времето от приема на хомеопатичния медикамент. То трябва да се пази и от източници на силно електрическо, магнитно или др. видове лъчения, носещи енергия (да не е близо до телевизора, компютъра, мобилния телефонен апарат). Това произтича от естеството на хомеопатичното лекарство.
Хомеопатичните лекарства е уместно да се съхраняват на сухо и защитено от пряка слънчева светлина място, далече от силни миризми и електромагнитно лъчение и при температура не надвишаваща 30°С.
Хомеопатичните лекарства могат да запазят своята лечебна сила десетки години, ако се съхраняват по подходящ начин.
Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.
С класическите лекарства (Антибиотици, Противовъзпалителни, Аналгетици, Спазмолитици) се атакува болестотворният причинител. Лекарствените вещества убиват както бактериите така и клетките на самия организъм, които притежават рецептори на мембраните си, подобни на рецепторите на бактериите, с които се свързват лекарствените молекули. Комплексът рецептор-лекарствена молекула води до разпад на бактериалната клетка (както и на клетката на организма). Инфекцията се подтиска, никога не се доизлекува и остава латентна много дълго време. През този субинфекциозен стадий клетките на организма, подложени на отрицателното въздействие на болестотворните бактерии и техните токсични продукти от една страна, и антибиотичните метаболити от друга, страдат и се видоизменят, за да оцелеят. С тази своя промяна те стават по-малко ефективи, вършат по-лошо работата, за която са предназначени. От всички тези промени страда организмът – от увредената функция на бъбреците, пикочните пътища и колектора на урината (пикочният мехур). В резултат симптомите никога не отзвучават напълно, а напротив – стават постоянни, по-продължителни, по-тежки. Не случайно почти една трета от пациентите на хемодиализа (с унищожена бъбречна функция) са с предходна диагноза Хроничен Пиелонефрит (хронично възпаление на бъбречната тъкан, отговорна за функционирането на бъбрека).
При Хомеопатията нещата стоят по-различно. Хомеопатичният медикамент подава сигнал на организма, че в отделителната му система има проблем. Според този сигнал човешкият организъм променя условията, при които се развива инфекцията и бактерията се явява като вредител. При променените параметри на вътрешната среда патогенът вече не проявява токсичните си свойства и първопричината се елиминира от само себе си.
Всичко ли се лекува с хомеопатия?
Хомеопатията, прилагана от лекари с необходимата подготовка, е с огромни възможности. Ефективна е там, където другите методи удрят на камък. Бих казал, че с нея може да се въздейства върху всякакъв вид заболявания, независимо дали са определени като вътрешни, нервни, хирургични, детски или инфекциозни. Тя не лекува отделната болест, а човека като цяло.
Тя е много добра в повлияването на дребни функционални смущения или оплаквания, които не могат да се класифицират точно като болест. Не трябва да забравяме, че именно те са в основата на заболяванията. Например често “не се чувстваме добре”, но не можем да определим точно какво ни е – имаме вътрешен дискомфорт, напрежение, отпадналост, лежи ни се, но не можем да отидем на лекар заради тези “дребни” оплаквания. Но нашето тяло никога не ни лъже и ако успеем да разкодираме сигналите, които ни подава ще си спестим много страдания. Въобще хората трябва да се научат да “слушат” своето тяло – то е най-добрият ни приятел.
Едно от най-ценните приложения на хомеопатията е при децата. Те не са обременени с хронични заболявания и дългогодишни алопатични лекарствени приеми, които променят структурата и реакцията на организма към болестни процеси. Именно затова, чрез навременно хомеопатично лечение в ранна детска възраст, би могло да се избегнат и повлияят проблеми като склонност към чести инфекции, поведенчески проблеми, нощно напикаване, изоставане в растежа и др. При тях може да се намали или напълно премахне зловредното влияние на прекараните в предишни поколения тежки заболявания – туберкулоза, рак, сифилис. Хомеопатията много добре повлиява състояния, възникнали от силен стрес при деца и възрастни – уплаха, загуба на близък човек, емоционално нараняване и др.
Хомеопатичните лекарства са незаменими при бременност и раждане. Там те нямат аналог. За жената в климактериум Хомеопатията е незаменимо средство за възвръщане на жизнения комфорт.
При тежко и нелечимо болни Хомеопатията няма да възвърне състоянието на здраве, но при умелото й прилагане ще облекчи страданията и направи живота по-лек.
Тук е мястото да добавим и големите възможности на Хомеопатията във ветеринарната медицина. Лекуваното с алопатични средства животно понякога предава токсините си и продуктите от увредените си тъкани на консумиращите го хора. С хомеопатични лекарства този нежелан факт не съществува.
Но не трябва да се заблуждаваме, че Хомеопатията е панацея и с нея всичко и винаги ще излекуваме. Там, където на организма са нанесени необратими щети тя не би имала категоричен ефект. Въобще трябва да се спазва основният принцип в лечебното изкуство - ВСЕКИ ЛЕЧЕБЕН МЕТОД ДА БЪДЕ ПРИЛАГАН ТОГАВА, КОГАТО Е ОТ НАЙ-ГОЛЯМА ПОЛЗА ЗА СТРАДАЩИЯ.
Понякога, при напреднала хирургична патология или травма, своевременната хирургична намеса е жизнено необходима и неизбежна. Преливането на течности или кръвни продукти при строги индикации е животоспасяващо мероприятие. С Хомеопатия не може да се компенсира липсата на орган или негова функция, както при инсулинозависим диабет или хирургично отстранена щитовидна жлеза. При тези състояния болният трябва да взема липсващите му хормони или субстанции отвън. При хора на хемодиализа с Хомеопатия не може да се възстанови бъбречната функция. Но това, което Хомеопатията може да направи е да повиши тонуса на болните, да възстанови емоционалната им стабилност, да забави развитието на усложнения и създаде приличен витален комфорт.
Мястото на Хомеопатията в общия лечебен план
Хомеопатичното лечение би могло да се съчетае с много от лечебните методи, например психо-терапевтични консултации в случаите, когато пациентите са със сериозно психоемоционално смущение. Възможно е Хомеопатичното лечение да се съчетава с фитотерапия, но само при преценка на лекуващия лекар-хомеопат. Освен това, естествено е човек да се придържа към по-балансиран начин на хранене и двигателен режим.
Деликатен е въпросът за комбинацията на Хомеопатия и Алопатични лекарства. Тук подходът е строго индивидуален като подходящия начин на лечение се преценява от лекуващия.
Хомеопатията може чудесно да се съчетае с хирургични и ортопедични мероприятия.
Трудно повлияващи се заболявания
Главоболие и мигрени
Може да се каже, че те са бич за човека в активна възраст. От тях страда почти всеки работоспособен индивид. Статистиката сочи, че жените са по-често поразяваната от тези проблеми мишена.
Почти винаги главоболието и мигрената са резултат от постоянното умствено и емоционално напрежение, на което е подложен младият човек. Рядко са в резултат на вирусни, съдови или очни причини. Отново ще лансирам темата за нарушеното равновесие: главоболието е силен алармиращ сигнал, който нашето тяло ни подава, за да му обърнем внимание и да възстановим нарушения му баланс. Ако факторът, увреждащ баланса, не се отстрани – този проблем от функционален (“сигнал”) ще се превърне в органичен (“болест”), на който услужливо му се дава името мигренозна болест. Няма да злоупотребя, ако кажа че не съществува алопатично лекарство, което да реши този проблем завинаги. И това не произтича от химическото несъвършенство на изкуствено създаденото лекарство, а от начина, по който алопатичният метод (класическата медицина) се стреми да повлияе това състояние. В този случай на организма му е необходим сигнал, който да насочи механизмите за възстановяване на вътрешното му равновесие в необходимата посока, а това става само чрез правилно прецененото хомеопатично лекарство.
Ишиас и радикулопатии
Това са всеизвестните болки в кръста, които често се разпространяват надолу по крака. Често те са в резултат от травма (усилена физическа работа) или на “изстиване” на кръста. Там скъпоструващите алопатични лекарства имат твърде кратък и неудовлетворителен ефект. Но това не е основният им недостатък. Всяко едно от тях има неприятни странични ефекти, които още повече увреждат организма: те нанасят сериозни поражения на храносмилателната система - водят до поява или обостряне на вече съществуваща стомашна или дуоденална язва, могат да усложнят язвената болест с кръвотечение и животозастрашаващо състояние на хеморагичен шок, гадене, повръщане, влошаване на вкусовите ни възприятия; влияят пагубно на кръвоносната система - вдигат стойностите на кръвното налягане; водят до алергични реакции, които също могат да бъдат много критични състояния; главоболие и нарушение на съня и още много, много други. Виждаме, че временното облекчаване на болката, заплащаме с мъчителен и постоянен дискомфорт, с катастрофално и насилствено променени навици, безсмислено поемане на огромни рискове. Така не можем да предскажем къде ще ни отведе порочният кръг, тръгнал от болката в кръста. В силен контраст с горната картина чрез хомеопатичното лекарство нормално и без сътресения организмът влиза в свойствения за него ритъм на физическа дейност, като мекото действие на лекарството осигурява бързо и пълно отзвучаване на болковия синдром.
Цистит
С тази диагноза се обозначава възпаление на пикочния мехур. Източникът на това възпаление може да бъде твърде различен: най-често болестотворният причинител мигрира от външната среда през уретрата (крайната отсечка на пикочния път) и се настанява в пикочния мехур. Трябва да добавим, че това е най-често при жените поради анатомичните особености на тяхното тяло – те имат по-къса и широка уретра и с това улесняват проникването на патогена; друг вероятен път е от бъбрека, с една дремеща постоянна инфекция (проявяваща се с постоянни тъпи болки в областта на кръста) и/или чести бъбречни кризи, по пикочопровода (уретера) до благоприятните условия за бактериално развитие на пикочния мехур; има и други, по-малко вероятни начини за осеменяване на пикочния мехур – зловредният бактерий да проникне от съседна анатомична област (съседен възпален орган или тъкан) или възпалителното огнище да е първично в мехура (т.е. да е възникнало там още от самото начало).
Всички тези разсъждения са без особено значение за страдащия човек. Проблемите при него са доста дразнещи и неприятни – парене и болка при уриниране, твърде често ходене по малка нужда, неприятни болезнени усещания в областта на пикочния мехур, подувания в корема и други. Това нарушава спокойствието, комфорта, работоспособността и съня на човека, което води след себе си психо-емоционални страдания. Ако възпалението се обостри твърде много, се стига до мъчителна дизурия (болезнено уриниране) и излъчване на урина, примесена с кръв или слузни материи.
Бяло течение (левкорея)
Бялото течение е твърде често явление при жените. За съжаление страдат жени от всякакви възрасти. При първата си поява бялото течение предизвиква посещение при лекар-гинеколог. След няколко такива посещения, смяна на Антибиотични, Хормонални, Противопаразитни и други силно действащи лекарства, жената се отчайва и приема изтичането на белезникавата течност от половите ù органи за нещо обикновено, а с годините и дори нормално!?
Причината за този патологичен признак едва ли е изяснена и досега, въпреки съвършените технологии и методи, които се използват в Гинекологията. Това е така, защото средата във влагалищната кухина зависи и се формира от много и разнообразни фактори: хормонални, бактериални, метаболитни, физиологични. В резултат на това едва ли е лесно да се определи кой от тези фактори е дебалансиран и с кое химическо вещество може да се възвърне деликатното равновесие. За съжаление да се смята, че с такава груба намеса в метаболизма на организма ще се възстанови вътрешния деликатен баланс, е наивно (дори пагубно в някои случаи). Реакцията на алопатичната медицина е след многократни и разнообразни изследвания (посявка на секрета, цитонамазка, антибиограма, серологични изследвания за хламидии, ехография на женски полови органи и прочее) да се изпише “най-подходящият” силен антибиотик през устата или таблети за локално влагалищно приложение. Другият вариант е да се опита с хормонална терапия по схема да се възстанови откритото хормонално нарушение, без да е сигурна неговата роля за левкореята. Резултатът най-често е промяна във вида на влагалищното течение, количеството му, а твърде често дори няма промяна в оплакванията на жената. Но с това резултатът от активната “терапия” не се изчерпва – наблюдава се увреждане на общото състояние на пациентката, прогресивно безапетитие, поява на гъбичкова инфекция по лигавиците (най-често на устната кухина или на лигавицата на влагалището, което още повече утежнява състоянието). Пациентката е изнервена от постоянния дискомфорт и намалената си жизненост. Поради това доста често тя предпочита да избегне всякакви лекарства и се опитва да не обръща внимание (доколкото може) на все още съществуващия си (а понякога обострен) проблем.
За да се подложи на хомеопатична терапия не са необходими специални диагностични мероприятия, а само тези, с които ще се докаже липсата на органичен проблем. Понякога този симптом е доста упорит и е необходимо търпение от страна на пациентката и самия лекар-хомеопат, но най-често и двамата се поздравяват с траен успех.
Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.