Мнения клиенти

  • Последната ми надежда
    Научих за д-р Хаджиев през 2007 г. - беше последната ми надежда да намеря изход от вече 4 години продължилата ми болест на пикочните пътища.Дори и операция в престижна болница…
    Продължава...
  • Моят начин да кажа: Благодаря!
    Когато реших, че искам да напиша няколко реда като обратна връзка за това, което прави д-р Хаджиев, една вълна от стъписване ме обля. Мога ли да го направя? Мога ли…
    Продължава...
Вижте всички мнения
 

Миазми

Темата за Миазмите е една от най-широко разискваната сред хомеопатите от времето на Ханеман (родоначалникът на терапевтичния метод “Хомеопатия”) до наши дни. В този материал ще се опитам да хвърля малко светлина на тези понятия без да имам амбициозността да ги определям като правила.

След 10 години проучване на случаи, подробни разпити на пациенти и исторически справки, преодолявайки безброй препятствия, Ханеман очертава кръг от некласифицирани дотогава болести и им дава имена, като общо ги нарича миазми. Това е опит да обобщи типичните черти на различни медицински диагнози и ги обедини под едно название. По времето на Ханеман се разграничават три миазма – Псора, Сикоза и Сифилис. Под тези имена се крият някои характеристики за начина на протичане на различни заболявания, степента и вида увреда на тъканите, а оттам и прогнозата при лечение.

“Миазъм” се припокрива по смисъл най-близо с понятието “диатеза”. Диатезата е обобщение на генетичната предразположеност към определен вид на протичане на заболяванията (остро, подостро, хронично), както и типа (възпаление, алергия, дегенерация, загнояване) и локализацията (орган и тъкан) на болестния процес. Ще припомня факта, че Хомеопатията е холистичен метод и изучава пациента като неразривна съвкупност от строго индивидуални психоемоционални особености (характер, страхове, стереотип на реакция при различни ситуации, тип на създаваните междуличностни взаимоотношения и прочее), физически характеристики (зиморничавост, коса, мускулатура, строеж на лицето и цялостната костна структура, развита подкожна тлъстина, кожа и прочее), минали здравословни проблеми и такива в семейството, хранителни предпочитания, сън и т.н. като всички тези факти критично се тълкуват и се оформя цялостна картина. Психическите особености много често се припокриват по характер с физическите проблеми и това е нормално, защото психиката контролира изцяло физическото тяло – езикът на тялото и жестове ни подсказват какво мислим и чувстваме; скоростта с която се храним, ходим, говорим, се определя от психичната ни скорост, а защо не и болестите, от които боледуваме и типът им на развитие, да се определят от нашия психоемоционален стереотип. Например, забелязали ли сте, че човек с много страхове, потаен и винаги криещ чувствата и изживяванията си, несподелящ, страда от “скрити” заболявания, такива които не се виждат (както и емоциите на този човек). Ако има екзема тя ще е под мишницата, в задколянната ямка, под брадичката, в окосмената част на главата, т.е. ще е скрита и няма да се вижда. А, от друга страна, ако наблюдаваме човек, страдащ от сенна хрема (вазомоторен ринит) с постоянни и чести звучни кихавици, силни сърбеж и парене в носа, постоянно изтичане на пареща носна секреция, използващ често носната си кърпа, търка е чеше нервно носа си, ще видим, че той е бърз, топлокръвен, постоянно в движение, говори бързо, нетърпелив, сменя често лекарствата и лекарите си и е постоянно неудовлетворен от резултата на лечението. Идеята е, че както всичко останало, така и самата болест (тип, скорост на протичане, място на развитие и т.н.) ни подсказва какъв тип характер стои пред нас. Защото всичко е едно цяло – психиката и физическите характеристики са еднотипни. Затова трябва да се лекува самият човек, с индивидуалната му болест, а не общата диагноза, поставена чрез лабораторни или апаратни изследвания!

Ето няколко примера за характерни псорични прояви: изключително силен сърбеж, придружаващ кожното нарушение; световъртеж, който често се причинява или влошава от емоционални смущения като се проявява при ходене, поглеждане нагоре, промяна позицията на тялото. Към тази група спада и остро, мъчително, пристъпно главоболие, което се появява сутрин и се влошава в хода на деня и подобрява със залеза, като най-често засяга челото или върха на главата и се придружава от зачервяване на лицето и пулсиране. Имаме свръхчувствителност към звуци, миризми, шум. Нека обобщим: заболяванията, които се причисляват към Псората, са функционални, т.е. няма структурно изменение на тъканите, а само смущения в тяхната функция. Можем да си извадим извода, че организмът има достатъчно енергия и не допуска болестните прояви да се задълбочат и увредят необратимо органите му. При псоричните прояви на болестта наблюдаваме силно изразени оплаквания и симптоми, но при лабораторни, образни и други специализирани изследвания, не установяваме болестно променени тъкани. Например тук спадат диагнози като: остра вирусна инфекция, уртикария, вестибуларни смущения с вирусен причинител както и огромната група заболявания на неврогенна основа – пристъпно сърцебиене (често диагнозата е вегетативна дистония), изтръпване на крайниците (невровегетативен полиневрит), колит (синдром на раздразнено дебело черво), мигрена, епилепсия с хистеричен характер и още много други. При тях пациентът не се чувства добре, но няма обективен показател, който да докаже, че той е болен. Псоричните заболявания са остри, кратки, последват се от пълно възстановяване, общото състояние не е увредено значително, не се засягат жизненоважни органи, а болестта е на повърхността на тялото (кожа, лигавици).

Другата група е миазмът на Сикозата. Тук процесите се характеризират с липсваща острота на оплакванията; хронифициране и продължително съществуване на симптомите; увеличаване броя и/или размера на тъканните клетки (свръхразрастване) – брадавици, бенки, липоми, фиброми, миоми, хипертрофия на простата, увеличени сливици, блокаж на носа от удебелена носна лигавица, полипи (в нос, ушен канал, синуси, влагалище, маточна кухина, дебело черво), кондиломи на женските полови органи и други. Оплакванията се влошават при студено и влажно време (особено артритните в областта на различните стави). Характерни са хронични течения от различни кухини на тялото: хронична левкорея (бяло течение при жените), хронична хрема, хронична оторея (течение от ухото), хронично секретиране от кожни дефекти, хронични секрети от уретрата при мъжа (хроничен уретрит) и прочее. Патологичните прояви са хронични, което показва, че организмът е подтиснат и няма сила да развие остри симптоми. Остротата често е показател за състоянието на имунитета ни – колкото по-остри са проявите на възпалението, толкова по-добра е имунната ни защита! Енергията трябва да е достатъчна в нашето тяло, за да може то да се защитава ефективно. Ако имаме енергиен недостиг възпаленията ни ще са хронични или подостри, протрахирани (продължителни) във времето, с чести усложнения от сраствания или удебелявания на тъканите.

Третата група е миазмът на Сифилиса! Всички увреждания, които могат да се причислят към него, са крайно разрушителни. Организмът сам разрушава себе си (автоимунни състояния) или имунитетът не е в състояние да спре силно деструктивния фактор. Разпадът на тъканите е основния белег на сифилитичните болестни процеси. Алергичните заболявания са едни от тях. Мастоцитите (вид имунни клетки) съдържат мехурчета, изпълнени със силно реактивни и водещи до възпалителни прояви вещества. При контакт с някакъв фактор (алерген) тези имунни клетки се разпадат и освобождават в кръвта тези вещества, като ефектът е много бързо развиваща се, изключително силна възпалителна проява – астма, алергичен шок, алергични отоци, сенна хрема. Гнойните процеси са другите, най-характерни състояния за този миазъм, тъй като гнойта представлява маса от разпаднали се имунни, тъканни, кръвни, микробиални клетки – гнойна ангина, абсцес на белия дроб (и на други органи), кожни фурункули, панарициум, гноен апендицит, гноен конюнктивит и други. Сифилитичните заболявания са едни от най-тежките по протичане и имат най-неблагоприятната прогноза и трудно лечение. Жизнената енергия е изключително подтисната, което определя силно увреденото състояние на пациента.

Забелязали ли сте, че някои хора боледуват от остри възпаления, които протичат за кратко и бързо се възстановяват! Те рядко боледуват, радват се на добро здраве, леко изкарват възпалителните заболявания. Други, обаче, като се разболеят нямат силни оплаквания, но дълго във времето провлачват страданията си и рядко се излекуват напълно като някакво оплакване остава да съществува до следващото разболяване. Някои деца страдат от чести гнойни ангини, а на други обривите им лесно загнояват или развиват гнойно акне в пубертета. Това се случва, защото те са с различни миазми! Миазмите се унаследяват! При лечение с химични средства проявите на даден миазъм стават все по-тежки във всяко следващо поколение и се проявяват във все по-млада възраст! Често в практиката си чуваме пациентът да казва – “майка ми разви остеопороза на 70-годишна възраст, а при мен се установи като бях 40-годишна”; “баба ми страдаше от коклюш, а детето ми има астма от 10-годишна възраст”. Не е задължително обаче да се прояви самата болест (като диагноза) в поколението, а миазъма да се репликира, тъй като се унаследява типът на имунна слабост.

Унаследява се неспособността на имунитета да възпре разрушителните процеси или неговата способност да се справя бързо и лесно с болестотворните фактори, чрез развитие на силно възпаление, а не конкретното заболяване! Следователно поколението приема нашата имунна слабост, нашият миазъм!

Идеята за миазмите постоянно се развива в днешно време. Тя е един от най-големите препъни камъни при лечението с Хомеопатия и изисква изключително много познания и чувствителност на практикуващия. С разбирането си за миазматичността на случая лекарят-хомеопат постига пълно излекуване, дори на тежки и с дълга история заболявания. Активният миазъм и конституцията (типът) на пациента дава ключът към успеха на хомеопатичното лечение!

Невъзможно е темата за миазмите да бъде разказана в рамките на 10 - 15 реда. Посветил съм на нея една глава в книгата ми, придружена със схеми за по-лесно смилане. Не само нея, а и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

© Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на д-р Хаджиев