Мнения клиенти

  • Не само лекар, но и незаменим приятел
    Първата ми среща с д-р Хаджиев, беше преди 12 години. След година и половина лутане от лекар на лекар и от кабинет на кабинет, и с все по-болният ми 3…
  • Новият път в моя живот! Пътят на здравето!
    Когато открих чудото – хомеопатия, тя се превърна в светлината на моя живот. А тази светлина Вие д-р Хаджиев раздавате щедро на нас – вашите пациенти. Ето защо в Световната…
Вижте всички мнения
Вие сте тук:Начало>Всички категории>Хомеопатия>Хомеопатия и щитовидна патология
 

Хомеопатия и щитовидна патология

Щитовидна логика

 Както за почти всеки друг проблем, така и за щитовидната патология съществува разлика в гледната точка на конвенционалната медицина и на холистичната. В следващите редове ще изложа двете гледни точки, а всеки от вас сам да взема решение коя от двете логики му допада повече:

 

Хормоналните смущения зависят и се отразяват изключително силно на нашите емоции, поведение, настроение, енергия, продължителност и качество на живота ни, на всичко, което сме ние и нашият свят! Особено болестите на щитовидната жлеза! „ЗАЩО?” – това е въпросът, който тормози пациентите и терапевтите! След него идва „КАКВО ДА ПРАВИМ?”! В повечето случаи преминаваме към втория, без да си отговорим на първия. И в това се крие причината повечето от болестите, да се хронифицират и да се наричат „нелечими”. Холистичните терапевти знаят, че когато причината не спира да работи, органите понасят последствията и продължават да боледуват! С малки промени в изявите, честотата на симптомите, локализацията и прочее, но болестта продължава да съществува! Повечето хора знаят, че болестите на щитовидната жлеза са две: - увеличена функция (хипертироидизъм, Базедова болест, с увеличени щитовидни хормони); - намалена функция (хипотироидизъм, гуша, с намалени щитовидни хормони). И двете могат да бъдат с възли, за които се знае, че биват горещи и студени. И накрая, рак на жлезата! За да се разбере всичко трябва да се опознае процеса на работа на щитовидната жлеза (първата схема): Щитовидната жлеза произвежда два щитовидни хормона (Т3 и Т4), които действат върху тялото и органите. Но работата на щитовидната жлеза се контролира от висшите центрове на мозъка чрез хипофизната жлеза и нейния хормон (TSH). Този хормон (хипофизният) се нарича „стимулиращ”, защото когато в организма има липса на щитовидни хормони той се отделя повече и стимулира щитовидната жлеза да ги произведе. Когато, обаче, в тялото има излишък на щитовидни хормони, този стимулиращ хормон е излишен и той намалява – защото няма нужда от стимулация на щитовидната жлеза! Ето защо щитовидните хормони (Т3 и Т4) и хипофизния хормон (TSH) са в обратна зависимост – когато едните (Т3 и Т4) са високи и увеличени, то другия (TSH) е нисък или намален. Обратната зависимост показва адекватност в регулацията на тези щитовидни процеси. Съответно при болестните състояния, при които се установяват високи (над нормата) щитовидни хормони (Т3 и Т4) се развива болестта Хипертироидизъм (Базедова болест) и при нея TSH е много нисък, дори често стойностите му могат да стигнат до нулата. Обратното състояние – Хипотироидизъм е, когато щитовидните хормони (Т3 и Т4) са под-нормите, ниски стойности, а TSH е висок. Това е логиката! Когато я открием всички сме спокойни, мислейки че разбираме всичко, което се случва в тялото! Проблемът е, че в повечето случаи логиката я няма! Често се установяват различни вариации на нелогични данни: - високи щитовидни хормони (Т3 и Т4) и висок хипофизен хормон (TSH); - високи щитовидни хормони и нормален хипофизен хормон; - нормални хормони, а бурни отклонения и ненормални оплаквания на пациента, водещи към щитовидно заболяване; - нормални хормони, а тежко болестно променена щитовидна жлеза при ехографско изследване; - ниски щитовидни хормони и нисък хипофизарен; - нормален хипофизарен хормон и ниски щитовидни и прочее. Повярвайте – това е лудост. Въпросът „Какво да правя?” вече измества „Защо се случва това?” тъй като явно не можем да разгадаем пъзела. Тогава отчаянието може да ни тласне към омраза – към лекарите, към лабораториите, към системата, към лекарствата... виждал съм го стотици пъти. Отговорът е Тироидит на Хашимото! Това е заболяване, което често се пренебрегва от всички, а в повечето случаи дори пациентите не знаят, че това е тяхното заболяване! В моята практика над 50% от всички патологии на щитовидната жлеза е тироидит на Хашимото. Причините това заболяване да е „невидимо” са две: - то не засяга (най-често; в началото) хормоналния баланс, а само хормоните се следят от ендокринолозите по принцип и се „покриват” от Здравната каса; - то е автоимунно (имунитетът се „обърква” и атакува собствената си щитовидна жлеза, мислейки я за чужд орган), а конвенционалната медицина не може да лекува автоимунни заболявания, затова не ги наблюдава и диспансеризира. Да, обаче, това не касае пациента! Това заболяване не засяга хормоните и затова симптомите му са нетипични, могат да се срещнат и в напълно здрави хора: лесна уморяемост, периодичен лек задух, избухливост и плачливост (нестабилно емоционално състояние), вътрешен тремор, тревожност (в стомаха, гърлото, крайниците), лека (но и по-тежка, необяснима) анемия, болки в ставите (особено малките, на пръсти, китки, глезени, лакти, гръбначен стълб), чести подостри (не със силни оплаквания) възпаления (циститни, синузитни), трудно забременяване, много болезнен и нередовен мензис, безсъние и прочее. При тези слаби и нетипични оплаквания никой няма да се сети да проследи щитовидната жлеза, но и да помисли в тази посока – то ще се изследват хормоните, а болестта не засяга (поне в началото) хормоналното производство! Проблемът е в имунната система (схема 2)– нейните самоконтролиращи механизми спират да работят правилно. Авто-антителата (ТАТ или antiTG и МАТ или antiTPO) атакуват и разрушават клетките на щитовидната жлеза. Поради разрушенията в жлезата се оформят зони, където липсват клетки (те са разрушени) и зони, в които живите (оцелелите все още) щитовидни клетки се уголемяват, за да поемат функцията на вече унищожените. Така жлезата се оформя от: „зърниста структура”, „ехографски неравномерна структура”, „груба ехогенна структура” и прочее, до: „анехогенни зони” и „кисти” (това са зоните с разрушени, липсващи клетки) и „хиперехогенни зони” и „възли” (това са зоните с уголемени, все още функциониращи клетки). Когато процесът напредне още се развиват големи възли и тумори на щитовидната жлеза. В резултат на атаката на тези авто-антитела (ТАТ или antiTG и МАТ или antiTPO) се нарушава и нормалната регулация на щитовидната жлеза – хипофизния хормон (TSH) не реагира адекватно: вече обратната му зависимост с щитовидните хормони не се установява в изследванията! Ето една холистична гледна точка на „ЗАЩО се случва това?” Проблемите на тези отклонения са: - щитовидните отклонения са в групата на т.нар. психо-соматични заболявания. Това са болести, при които психоемоционален конфликт директно се отразява на появата на симптоми (нарушения само във функцията на органа) и болести (нарушения в структурата на органа). В тази група са: астма, хипертония, диабет, епилепсия, тикове, неинфекциозен колит, гастрит и язва, акне розацея, есенциална тахикардия, вегетативна дистония, менийеров синдром (вестибуларни отклонения) и още много. Тези заболявания се появяват и влошават при определени емоционални конфликти! Проблемите при тях са в Централната нервна система и по-точно – в най-висшата й функция: психоемоционалната. - липса на контрол - в заболяванията на щитовидната жлеза имаме проблем с контрола в: хипофизната дейност (чрез TSH) над щитовидната (Т3 и Т4); работата на щитовидната жлеза (секретира прекалено малко (хипотироидизъм) или прекалено много (хипертироидизъм) щитовидни хормони); функционирането на имунните механизми (при тироидита на Хашимото) – вместо да пази и защитава, имунната система атакува и разрушава собствени органи и клетки! - авто-агресия: във всички случаи на отклонения в работата на щитовидната жлеза откриваме агресия на механизмите на тялото срещу самите негови органи и функции! - липсата на контрол и авто-агресия са общи теми за организма и показват неговата обща склонност да ги развива. Ето защо, заедно с тези щитовидни отклонения, откриваме други съпътстващи ги, болести и прояви на липса на контрол и авто-агресия. Примери за липса на контрол – сърцебиене (липса на контрол на сърдечния ритъм), уртикария (алергично състояние) , анемия (липса на контрол над хемоглобина). Пример за автоагресия - депресия и суицидни наклонности (авто-агресия), задух и стягане в гръден кош и шия (авто-агресия). Стана ясно, че щитовидните болести се дължат на емоционални конфликти, които са толкова нараняващи и тежки, че предизвикват саморазрушението на тялото! Собственият организъм е взел решение да не съществува повече, не заслужава да живее!

Холистична гледна точка на „КАКВО да направим?” Отговорът винаги е бил: действия, насочени към спиране на причината, която е породила, поддържа и подхранва постоянно болестта. Защото дори да възстановим грубия хормонален баланс със синтетични хормони (Л-Тироксин, Еутирокс и други) автоагресията и липсата на контрол си остават и като резултат – „лекарствата се пият до края на живота ти”! Дори да махнем цялата щитовидна жлеза – причината продължава да действа и авто-агресията и липсата на контрол ще се насочи в друга посока (ще се реализира или обостри друга психо-соматична болест). Трябва да открием и да се опитаме да спрем ПРИЧИНАТА! Всичко, което виждаме – авто-антитела, хормони, симптоми и оплаквания, възли и кисти в жлезата и прочее, това са крайните резултати от действието на причината! Трябва да отместим погледа от крайните резултати и да погледнем по-навътре в организма! Но за целта е необходимо да се освободим от нашите предразсъдъци и закостенели виждания, от нашето ЕГО, от желанието да избягаме и да не поемем отговорност за личната си болест! Но дори и тогава е много трудно, защото болестта е част от личността на човека, от неговата ценностна система, от моделите които следва в живота си, от ориентирите му при всеки негов избор! Тогава да се доверим на някого! На някой, който може да открие причината! Конвенционалната медицина не разполага със система, която да оцени и открие причините на болестите. Затова, според официалната медицина, всички хронични болести са нелечими! Но това не устройва хората – те искат излекуване! Единственият шанс са холистичните терапии – това са методи, в които човешките проблеми се оценяват цялостно, дълбоко и истински. Хомеопатията е най-развития от тях (разбира се, според мен!).

Ако искаме да постигнем нещо повече от пиене на хормони в остатъка от живота си живеене в тихо отчаяние и отричане на живота предаване на нашите болести и проблеми в поколението безконечно страдание – нашето и на хората, които ни обичат и са до нас... то тогава и трябва да направим нещо повече от това да посегнем към следващото хапче.

 

© Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на д-р Хаджиев