Мнения клиенти

  • Не само лекар, но и незаменим приятел
    Първата ми среща с д-р Хаджиев, беше преди 12 години. След година и половина лутане от лекар на лекар и от кабинет на кабинет, и с все по-болният ми 3…
  • Новият път в моя живот! Пътят на здравето!
    Когато открих чудото – хомеопатия, тя се превърна в светлината на моя живот. А тази светлина Вие д-р Хаджиев раздавате щедро на нас – вашите пациенти. Ето защо в Световната…
Вижте всички мнения
Вие сте тук:Начало>Всички категории>Хомеопатия>Лечение на остри състояния в хомеопатията
 

Лечение на остри състояния в хомеопатията

Хомеопатията показва изключително голяма резултатност при лечение на остри състояния. Възстановяването е учудващо бързо, на каквото не сме свикнали при лечение с химични лекарства (антибиотици, противовъзпалителни, хормонални и други). Това произлиза от факта, че при тези заболявания, със силни прояви и оплаквания, организмът има достатъчно енергия и му е необходима много кратка стимулация, за да възстанови напълно състоянието си на здраве. Подходът на лечение е твърде различен от алопатичната (химическата), конвенционална медицина.

Ще започна от основното виждане на Хомеопатията при лечението – холистичността, т.е. психоемоционалното и физическото състояние са едно цяло и болестта ще се прояви по аналогичен начин и в двете сфери. Дори нещо повече – причината за почти всяко физическо страдание се крие в някакъв психоемоционален дисбаланс или общо казано – стрес. Както причината (стресът), така и следствието (физическата проява на болестта) създават една цялостна картина, която съответства на едно единствено хомеопатично лекарство. То се явява специфичният стимул (симилимум), от който има нужда пациентът, за да се върне към баланса си (здравето).

И отново нещата са свързани със жизнената енергия на човека. Всеки един от нас носи определен тип чувствителност, която е специфична само за него и за никой друг. Тя го кара да реагира само на определени дразнители (критика, ревност, конкуренция, загуба на близък човек, любовно разочарование и други). Но бурната му реакция би направила трудно съжителството му с другите членове на обществото. Той осъзнава това и цялата си енергия (или голяма част от нея) изразходва да прикрива и подтиска тази си чувствителност, за да се адаптира лесно в обкръжението си. Например даден човек е изключително гневна натура и стереотипът му на реакция е гняв и раздразнение към всякакви събития (в службата, семейството, автобуса, на улицата), не понася критики или съвети, работохолик, перфекционалист и изключително амбициозен. Ако в някаква ситуация той бъде подложен именно на факторите, към които е особено чувствителен и възприемчив (например началникът му го критикува, особено пред колегите, за недобре свършена работа), това ще предизвика бурна реакция и силно психоемоционално натоварване. Но ако психичното напрежение нараства постоянно, то това би нарушило жизнените функции на централната нервна система. В природата, като адаптационен механизъм, съществува начин това напрежение да се прехвърли във физическата сфера (върху тялото) – той се разболява. Физическото му страдание ще има същите характеристики като психоемоционалния му профил – гнойна ангина, с много висока температура, изключително силна болка в гърлото, свръхчувствителност към светлина, шум, допир. Този пациент ще има отвращение към компания, утешаване, задаване на въпроси и изобщо разговори и общуване. Възпалението му също ще бъде гневно като самия него. При физическо страдание, енергията на неговия организъм ще бъде насочена към възстановителните процеси и ще се отклони от контролирането на характеровите му особености. Сиреч, когато е болен той няма толкова успешно да контролира гнева и раздразнителността си, поради пренасочването на енергията му. Цялата тази картина напомня за хомеопатичните лекарства Нукс вомика (Nux vomica), Хепар сулфур (Hepar sulphur), Хамомила (Chamomilla) и други. При заболяването на всеки отделен човек сценарият е различен като причината (психоемоционалният дисбаланс) и следствието (физическата болест) са строго индивидуални. Ето защо в Хомеопатията не съществуват схеми на лечение – Беладона (Belladona) за катарална ангина (зачервено гърло) с висока температура, Меркуриус солубилис (Mercurius solubilis) за гнойна ангина, Антимониум тартарикум (Antimonium tartaricum) за пневмония, Бриония (Bryonia) за кашлица с болки в гръдния кош, Ликоподиум (Lycopodium) за хепатит и т.н. Необходимо е да се търси причината за болестта в психоемоционалната сфера и начина на реакция на физическо ниво, които са специфични за всеки отделен индивид. Затова не се учудвайте, когато водите детето си на хомеопатичен преглед и терапевтът пита за неговия характер, начина му на адаптация в социалната среда, за агресивността или съня му, за начина му на плач, а не се заравя в лабораторната документация или в търсене на (безполезна) диагноза.

В Хомеопатията физическите прояви на болестта се възприемат като начин на адаптация на човешкия организъм към някакъв нововъзникнал фактор. Болестта (както я разбира конвенционалната медицина) не е физическите прояви, а специфичното нарушение във вътрешността на организма. Трябва да лекуваме точно това нарушение, а не повърхностните му прояви (симптомите)!

Всички остри състояния се изследват по гореописания начин от хомеопатите. Няма значение дали е ангина, пневмония, панкреатит, гастрит (възпаление на стомаха), цистит (възпаление на пикочния мехур), орхит (възпаление на тестисите), аднексит (възпаление на яйчници и маточни тръби) или друг орган. Изключение правят инфекциозните заболявания – варицела, скарлатина, заушка и други. При тях микробиалният причинител е толкова силно вирулентен (предизвикващ болест), че какъвто и тип да е човекът, той се разболява. Но отново имаме индивидуалност – различните хора боледуват по различен начин от едно и също инфекциозно заболяване!

Причините за нашите физически заболявания са в психоемоционалните ни изживявания. “Но ние сме живи човешки същества и винаги имаме някакви психоемоционални проблеми, с които трябва да се справяме и които ни тревожат!” – ще кажете вие. “Да” – ще се съглася с вас. Затова и винаги ще боледуваме! Но подходът ни към болестта трябва да се промени. Истинският начин на лекуване е чрез холистичност, а не чрез химически формули. Трябва да насочим взор навътре в себе си, да се опознаем, да разберем собствените си начини на справяне, да признаем слабостите си, да лекуваме истинските причини за нашите страдания! Само по този начин ще бъдем истински здрави, адекватни към света и себе си, щастливи в собствения си свят, постигащи винаги целите си!

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

 

© Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на д-р Хаджиев